Можем ли да изтрием лошите спомени?
За множеството хора неприятният спомен съставлява нещо като видео, записало съвършено всички изображения, звуци и чувства. Това филмче можем да си пускаме още веднъж и още веднъж в личното ни схващане.
Учените отриха метод, посредством който можем да променим избрани типове мемоари и да ги заснемем отначало и прожектираме по този начин, както вършим с домашното видео.
По-конкретно те изследвали способи, по какъв начин да променим загатна за боязън.
В началото на XXI век, откриватели от университета в Ню Йорк разкрили, че могат да изтрият страховитите мемоари на плъховете. Това станало, като първо опитните животинки били съзнателно изплашени, след което неприятният спомен им се напомнял от време на време, като в това време плъховете били третирани с химикал, който потиска основаването на протеини в мозъка.
Теорията, стояща зад този и други сходни опити, провеждани с животни, е, че спомените са свързани със основаването на протеини, когато за първи път се образуват в мозъка (процес, наименуван консилидация), след което тези протеини се появяват всякога, когато „ ги повикаме “(реконсилидация).
Учените от Ню Йорк допускат, че самият акт на запомнянето дестабилизира, трансформира загатна, ето за какво той може да бъде изменен или обеззвучен.
От плъховете към хората
Третирането на хората с множеството от тези способи не е безвредно. Все отново учените от Съединени американски щати неотдавна докладвали за това, че могат да реализират сходни резултати и при хората, употребявайки неинвазивна техника, наречена „ извършения за изгубване “.
В опит, извършен през 2009 година, на субектите е бил пускан електрошок, до момента в който гледат несъмнено изображение, с цел да им основат неприятен спомен за картината. На идващия ден, те още веднъж им посочили „ неприятното “ изображение, тъй че, то да се затвърди в мозъка и в това време да стане по-податливо на следващо заличаване.
По време на.нар. „ реконсилидация “ на хората били повтаряни същите изображения, само че към този момент без да бъдат придружени от шокови положения. Според откривателите това „ упражнение “ разрешило да се прогони неприятният спомен за доста дълъг интервал от време.
Включи, стой, изтрий /Play, pause, delete /
За в този момент единствено за спомените, свързани със страхове, е потвърдено, че могат да се повлиаят от смяна. Установено е още, че споменът за боязън, както помненето на други високоемоционални моменти визира друга част на мозъка, наречена амигдалата.
По време на опитите не всички мемоари за обещано събитие изчезват едновременно, а по-скоро чувството за боязън в тях се изтрива или трансформира до неразбираемост.
