Защо ястията на Бъдни вечер трябва да бъдат постни и нечетен брой
Бъдни вечер – 24 декември , е измежду най-съкровените и почитани празници в българския календар. Това е вечерта на упованието – на светлината, на раждането на Христос и на вярата за ново начало. Неслучайно към празничната софра на този ден са се построили строги и надълбоко алегорични правила, които се съблюдават и до през днешния ден – ястията да бъдат единствено постни и да са в нечетен брой. Тези условия имат както религиозни, по този начин и национални корени, излъчени от генерации.
Постната софра – свършек на Рождественския пост
Бъдни вечер е последният ден от Рождественския пост, който продължава 40 дни и приготвя вярващите духовно за празника Рождество Христово. Затова вечерята на този ден наложително е постна – без месо, мляко, яйца и скотски артикули . Постът не е просто хранително ограничаване, а акт на примирение, вътрешно филтриране и концентриране върху духовното, преди огромния християнски празник.
На трапезата обичайно участват ястия като варен фасул, сарми с ориз, пълнени чушки, ошав, орехи, мед и обредна питка. Всяко от тях носи обръщение – за здраве, изобилие, благополучие и единение на фамилията.
Защо ястията са нечетен брой
Освен че е постна, трапезата на Бъдни вечер наложително би трябвало да бъде с нечетен брой ястия – най-често 7, 9 или 11 . Това предписание идва от националните вярвания и символиката на числата в обичайна българска просвета.
Нечетните цифри се възприемат като „ живи “ и „ отворени “ – те носят придвижване, напредък и развиване. За разлика от четните, които се считат за приключени и статични, нечетните дават обещание продължение и прогрес. Именно по тази причина се има вяра, че нечетният брой ястия притегля шанс и обилие през новата година.
Седем символизира приключения цикъл на времето – дните на седмицата и хармонията в природата.
Девет е знак за раждане и нов живот, свързван с деветте месеца на бременността.
Единадесет се приема като число на вярата и умножаването на положителното.
Среща сред религия и национална традиция
Макар православната черква да не изисква съответен брой ястия , постната вечеря е наложителна част от религиозния смисъл на Бъдни вечер. Нечетният брой ястия е прибавен от националната традиция и се е утвърдил като неизменим детайл от празника. Така през вековете се оформя съразмерен синтез сред християнската религия и националните показа за здраве, изобилие и благоденствие.
Днес, даже в актуалните домове, тези правила не престават да се съблюдават – освен като бит, а като метод да се резервира връзката с корените, със фамилията и с вярата за по-добра и светла година.
Присъединете се към нашия
Забраните на Бъдни вечер – мъдрост от предишното
