За първи път в историята космически апарат „докосна“ Слънцето
За първи път в историята галактически уред, основан от човек, се „ гмурна “ в Слънцето и откри контакт с него.
На 28 април 2021 година сондата „ Паркър “ навлезе в слънчевата корона – най-горната част на атмосферата на Слънцето. Тя не единствено, че оцеля (като по този метод потвърди успеваемостта на своя топлинен щит), само че и направи in situ измервания, каквито не сме виждали в никакъв случай до момента.
Постижението на „ Паркър “ е „ колосален миг за слънчевата просвета и в действителност впечатляващо достижение “, съобщи астрофизикът Томас Зурбухен от NASA. Според него то ще хвърли повече светлина както върху нашата лична звезда, по този начин и върху тези в останалата част на Вселената.
Слънчевата сонда „ Паркър “ е изстреляна на 2018 година Нейната съществена цел е да изучи слънчевата корона. В рамките на своята 7-годишна задача тя би трябвало да направи 26 близки приближения (или перихелий) до Слънцето благодарение на общо 7 маневри, осъществени благодарение на гравитацията чрез Венера. Перихелият през месец април бе осмият, както и първият, при който сондата навлиза в самата корона.
„ Паркър “ прекарва съвсем 5 часа в слънчевата атмосфера. За този интервал от време мери вариациите в магнитното поле и даже тества частиците в региона. По-рано получавахме данни за тези характерности чрез външна информация.
„ Можем действително да забележим по какъв начин галактическият уред прелита през структурите на короната, които кардинално се следят по време на цялостно слънчево затъмнение “, добавя астрофизикът Нур Рауафи от лабораторията за приложна физика „ Джонс Хопкинс “.
Източник: NASA/Johns Hopkins APL/Naval Research Laboratory
Слънцето няма твърда повърхнина. Вместо това границите му са избрани от така наречен сериозна повърхнина на Алфвен, където гравитацията и магнитните полета на звездата са прекомерно слаби, с цел да съдържат слънчева плазма.
Именно над тази точка поражда слънчевият вятър, който обдухва цялата Слънчева система. Той е толкоз мощен, че вълните в самия вятър се откъсват от Слънцето. Онова, което назоваваме негова „ повърхнина “, е формирано от непрозрачния пласт, прочут като фотосфера. С други думи това е равнището, на което оптичната компактност на веществото става единица за фотон с дължина на вълната равна на 500 нанометра (λ = 500 nm). (Фото значи светлина, а от там и терминът фотосфера.).
Една от задачите на „ Паркър “ е да научи повече за сериозната повърхнина на Алфвен – къде се намира и каква е топографията ѝ. Смята се, че тя се намира на 10-20 слънчеви радия от центъра на Слънцето. „ Паркър “ навлезе в короната при 19,7-ия безоблачен радий и слезе до 18,4.
Интересното в тази ситуация е, че сондата се натъква спорадично на магнитите условия в короната, което подсказва, че сериозната повърхнина на Алфвен е набръчкана. По-навътре „ Паркър “ открива магнитна конструкция, известна като псевдостриймър, която виждаме по време на слънчевите затъмнения. Според данните на „ Паркър “ тези структури са виновни за деформацията на сериозната повърхнина на Алфвен, въпреки че на този стадий нямаме визия за какво.
Във вътрешността на псевдостриймъра изискванията са много по-спокойни, в сравнение с в останалата част от слънчевата атмосфера. Тук частиците към този момент не бомбардират апарата толкоз безредно, а магнитното поле е надалеч по-последователно.
Изследването е оповестено във Physical Review Letters.
Източник: Science Alert
