Шеки – копринена приказка в Азербайджан
За мнозина Пътят на коприната е синоним на градовете Самарканд, Бухара и Хива в Узбекистан. Но Азербайджан също е дом на основни центрове и търговски пътища, свързващи Азия с Европа. Един от тях е град Шеки, който е водещ интернационален център за търговия с коприна, споделя BBC.
На към 300 км северозападно от блестящата столица на Азербайджан – Баку – дребният град Шеки се намира покрай границата с Русия и Грузия, в подножието на планинската верига Голям Кавказ. Тук процъфтяват гори от дъб, орех и бук, както и бялата черница, от чиито листа се хранят копринените буби, с цел да създават по този начин мечтаната тъкан.
Шеки става прочут в средата на 1700 година, когато владетели (ханове) го трансформират в столица. Има доказателства за бубарство (отглеждане на копринени буби и произвеждане на коприна) в района, датиращи от VI век, само че хановете Шеки са тези, които го трансформират в преуспяващ бизнес.
През XVIII и XIX век коприната Sheki се счита за една от най-хубавите в света. Богатият хайлайф от Китай и Япония я е купувал освен поради качеството и хубостта ѝ, само че и поради хигиената и комфорта, тъй като въшките не живеят в коприна, за разлика от други тъкани “, сподели лидерът Хабил Гудратли.
Хановете Шеки ръководят този район на Кавказ до 1819 година и тяхната процъфтяваща политическа и комерсиална империя е със седалище в крепостен комплекс, декориран с градини, фонтани и мраморни водни басейни, за които се споделя, че наподобяват на нещо като кавказка Алхамбра (бел. ред – дворцов комплекс в Гранада, южна Испания). Стените на цитаделата към момента стоят, само че единствено една от истинските към 30 здания вътре е останала – вписаният от ЮНЕСКО замък на Шеки хан, някогашна лятна резиденция и административна постройка.
Създаден, с цел да впечатли високопоставени посетители, превъзходният двуетажен замък, с неговите ярки картини на пауни и дишащи цветя дракони, е построен за две години. В розовата градина на двореца Гудратли се срещаме с изследователката Замина Расулава, която е прекарала повече от 20 години в проучване на обилната орнаментика.
Водейки ни през екстравагантните стаи, тя акцентира, че нарът е един от най-важните повтарящи се претекстове.
През VIII век в исляма се е считало, че нарът е кралят на всички божествен плодове, тъй като чашката му наподобява на корона “, споделя тя.
" За шекийските ханове нарът също символизира държавно управление. Рубиненочервените семена съставляват хората; сърцевината ги разделя на техните разнообразни райони, култури и етнически групи. Ако те са събрани посредством положително ръководство, тогава има единение, което, от своя страна, дава богати плодове ", добави Замина Расулава.
Най-отличителната линия на двореца е голямото му шебеке (бел. ред – декоративни прозорци, направени без лепило или пирони). По думите на Расулава, всеки квадратен метър се състои от повече от 5000 части дърво и цветно стъкло, последното донесено по комерсиалните пътища от Мурано, покрай Венеция, и разменено за копринени буби и пашкули.
Копринените буби Шеки са търсени в международен мащаб. Не единствено в Италия, само че и в Лион – центърът на коприната във Франция – и даже в родината на коприната, Китай, тъй като те са по-издръжливи на студено време от всеки различен “, изясни Расулава.
Докато Шеки просперира, занаятчии от района идват да купуват от търговците на коприна, в това число тъкачи на килими, медникари, грънчари, модисти и обущари. Шеки става прочут като център за изкуства и занаяти, известност, която резервира и до през днешния ден. Междувременно взривът на трафика на каравани довежда до построяването на пет кервансарая, два от които са оживели. Построени са публични площади, дружно с хамами (бел. ред – турски бани), основни пътища и първата петъчна джамия в града, известна като Джума.
Сградата на джамията е издигната сред 1769 – 1770 година от речни камъни, печени тухли, шам фъстък, орех и чинар. Някога джамията се е отличавала със лични богато украсени прозорци шебеке и е била основната джамия в град, където всеки от 32-та исторически квартала има свое място за поклонение.
В антични времена Шеки е бил прочут като „ Бала Истанбул “, или Малкия Истанбул, тъй като има толкоз доста джамии. Сега са останали единствено седем – някои са рухнали от трусове и кални свлачища, само че множеството са унищожени, когато съветските болшевики нахлуват и окупират Азербайджан. Страната е съставна република на Съюз на съветските социалистически републики сред 1922 – 1991 година и атеизмът е бил формалната теория.
Сладък живот
Освен религиозните, кулинарните обичаи на Шеки, доста от които са преплетени с античните търговски пътища за коприна, също си коства да се опознаят. В чайната “Илхама ” Шукуфа Хамидова прави в кухнята свеж компот от къпини, листа от здравец и доста захар. Тази напитка обичайно се сервира към всяко хранене.
Шеки са известни с това, че са пристрастени към сладкото. Някога използвахме мед, до момента в който захарната тръстика дойде от Персия. Обичаме да ядем бамя, миндал (покрити с карамел ядки) и халва (лешникова саралия с подправки). Цялата тази захар подслажда настроението ни, ние сме известни с положителното си възприятие за комизъм ", сподели Шукуфа Хамидова.
Друг деликатес, който идва от Персия по Пътя на коприната, е шафранът, основна съставна част в piti, локален специалитет и едно от най-популярните ястия в страната. Името piti произлиза от остаряла тюркска дума, която значи „ завършек на потребността да се яде повече храна “. Друг специалитет са глинените гювечета, цялостни с постепенно сварена яхния от агнешко, нахут, шафран и лой от агнешки опашки.Комбинацията от месо и въглехидрати дава сила да се работи през целия ден единствено с едно хранене.
Черният чай пък се сервира в армуду (чаши с крушовидна форма). Той се пие в локален жанр - преди да се отпие от напитката, първо се потапя кубче захар и се изсмуква – традиция, за която се счита, че е почнала от хановете. Сладкият чай също играе значима роля в азербайджанските сватбени договаряния. В селските региони, в случай че фамилията на момиче сервира чай без захар на евентуалните й свекъри, това е знак, че те не желаят бракът да продължи.
Последната останала фабрика за коприна, която датира от руската ера, е до работилницата на Амираслан Шамилов, осмо потомство производител на kelaghayi (украсени копринени забрадки) - поминък, вписан в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание на човечеството.
Това е вековна форма на изкуство, която заслужава самопризнание. Kelaghayi са доста повече от фешън продукт или отражение на вярата. Те са част от нашата национална еднаквост ”, сподели Амираслан Шамилов.
Той изясни, че те в миналото са били толкоз значими, че дамата може да спре махленски пердах, просто като смъкна забрадката си и я хвърли измежду засегнатите страни, и че kelaghayi също са били употребявани като тип кодиран език.
„ Вдовиците носеха черно, бременните дами носеха зелено, с цел да знаят другите, че би трябвало да се грижат за тях, а самотните дами носеха розово, с цел да знаят мъжете, че са отворени за брак “, добави Шамилов.
Той управлява последната самостоятелна работилница за kelaghayi в град, където в миналото е имало десетки такива.
Търговията с коприна е намаляла, само че признанието на ЮНЕСКО за нашите занаяти и здания оказва помощ да ги запазим за бъдещето. Освен това репутацията на Шеки като културна и кулинарна столица на Азербайджан, докара до приток на пасажери и разнообразни типове търговия в града. Старият Път на коприната беше сменен от нов световен туризъм “, заключи Амираслан Шамилов.
На към 300 км северозападно от блестящата столица на Азербайджан – Баку – дребният град Шеки се намира покрай границата с Русия и Грузия, в подножието на планинската верига Голям Кавказ. Тук процъфтяват гори от дъб, орех и бук, както и бялата черница, от чиито листа се хранят копринените буби, с цел да създават по този начин мечтаната тъкан.
Шеки става прочут в средата на 1700 година, когато владетели (ханове) го трансформират в столица. Има доказателства за бубарство (отглеждане на копринени буби и произвеждане на коприна) в района, датиращи от VI век, само че хановете Шеки са тези, които го трансформират в преуспяващ бизнес.
През XVIII и XIX век коприната Sheki се счита за една от най-хубавите в света. Богатият хайлайф от Китай и Япония я е купувал освен поради качеството и хубостта ѝ, само че и поради хигиената и комфорта, тъй като въшките не живеят в коприна, за разлика от други тъкани “, сподели лидерът Хабил Гудратли.
Хановете Шеки ръководят този район на Кавказ до 1819 година и тяхната процъфтяваща политическа и комерсиална империя е със седалище в крепостен комплекс, декориран с градини, фонтани и мраморни водни басейни, за които се споделя, че наподобяват на нещо като кавказка Алхамбра (бел. ред – дворцов комплекс в Гранада, южна Испания). Стените на цитаделата към момента стоят, само че единствено една от истинските към 30 здания вътре е останала – вписаният от ЮНЕСКО замък на Шеки хан, някогашна лятна резиденция и административна постройка.
Създаден, с цел да впечатли високопоставени посетители, превъзходният двуетажен замък, с неговите ярки картини на пауни и дишащи цветя дракони, е построен за две години. В розовата градина на двореца Гудратли се срещаме с изследователката Замина Расулава, която е прекарала повече от 20 години в проучване на обилната орнаментика.
Водейки ни през екстравагантните стаи, тя акцентира, че нарът е един от най-важните повтарящи се претекстове.
През VIII век в исляма се е считало, че нарът е кралят на всички божествен плодове, тъй като чашката му наподобява на корона “, споделя тя.
" За шекийските ханове нарът също символизира държавно управление. Рубиненочервените семена съставляват хората; сърцевината ги разделя на техните разнообразни райони, култури и етнически групи. Ако те са събрани посредством положително ръководство, тогава има единение, което, от своя страна, дава богати плодове ", добави Замина Расулава.
Най-отличителната линия на двореца е голямото му шебеке (бел. ред – декоративни прозорци, направени без лепило или пирони). По думите на Расулава, всеки квадратен метър се състои от повече от 5000 части дърво и цветно стъкло, последното донесено по комерсиалните пътища от Мурано, покрай Венеция, и разменено за копринени буби и пашкули.
Копринените буби Шеки са търсени в международен мащаб. Не единствено в Италия, само че и в Лион – центърът на коприната във Франция – и даже в родината на коприната, Китай, тъй като те са по-издръжливи на студено време от всеки различен “, изясни Расулава.
Докато Шеки просперира, занаятчии от района идват да купуват от търговците на коприна, в това число тъкачи на килими, медникари, грънчари, модисти и обущари. Шеки става прочут като център за изкуства и занаяти, известност, която резервира и до през днешния ден. Междувременно взривът на трафика на каравани довежда до построяването на пет кервансарая, два от които са оживели. Построени са публични площади, дружно с хамами (бел. ред – турски бани), основни пътища и първата петъчна джамия в града, известна като Джума.
Сградата на джамията е издигната сред 1769 – 1770 година от речни камъни, печени тухли, шам фъстък, орех и чинар. Някога джамията се е отличавала със лични богато украсени прозорци шебеке и е била основната джамия в град, където всеки от 32-та исторически квартала има свое място за поклонение.
В антични времена Шеки е бил прочут като „ Бала Истанбул “, или Малкия Истанбул, тъй като има толкоз доста джамии. Сега са останали единствено седем – някои са рухнали от трусове и кални свлачища, само че множеството са унищожени, когато съветските болшевики нахлуват и окупират Азербайджан. Страната е съставна република на Съюз на съветските социалистически републики сред 1922 – 1991 година и атеизмът е бил формалната теория.
Сладък живот
Освен религиозните, кулинарните обичаи на Шеки, доста от които са преплетени с античните търговски пътища за коприна, също си коства да се опознаят. В чайната “Илхама ” Шукуфа Хамидова прави в кухнята свеж компот от къпини, листа от здравец и доста захар. Тази напитка обичайно се сервира към всяко хранене.
Шеки са известни с това, че са пристрастени към сладкото. Някога използвахме мед, до момента в който захарната тръстика дойде от Персия. Обичаме да ядем бамя, миндал (покрити с карамел ядки) и халва (лешникова саралия с подправки). Цялата тази захар подслажда настроението ни, ние сме известни с положителното си възприятие за комизъм ", сподели Шукуфа Хамидова.
Друг деликатес, който идва от Персия по Пътя на коприната, е шафранът, основна съставна част в piti, локален специалитет и едно от най-популярните ястия в страната. Името piti произлиза от остаряла тюркска дума, която значи „ завършек на потребността да се яде повече храна “. Друг специалитет са глинените гювечета, цялостни с постепенно сварена яхния от агнешко, нахут, шафран и лой от агнешки опашки.Комбинацията от месо и въглехидрати дава сила да се работи през целия ден единствено с едно хранене.
Черният чай пък се сервира в армуду (чаши с крушовидна форма). Той се пие в локален жанр - преди да се отпие от напитката, първо се потапя кубче захар и се изсмуква – традиция, за която се счита, че е почнала от хановете. Сладкият чай също играе значима роля в азербайджанските сватбени договаряния. В селските региони, в случай че фамилията на момиче сервира чай без захар на евентуалните й свекъри, това е знак, че те не желаят бракът да продължи.
Последната останала фабрика за коприна, която датира от руската ера, е до работилницата на Амираслан Шамилов, осмо потомство производител на kelaghayi (украсени копринени забрадки) - поминък, вписан в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание на човечеството.
Това е вековна форма на изкуство, която заслужава самопризнание. Kelaghayi са доста повече от фешън продукт или отражение на вярата. Те са част от нашата национална еднаквост ”, сподели Амираслан Шамилов.
Той изясни, че те в миналото са били толкоз значими, че дамата може да спре махленски пердах, просто като смъкна забрадката си и я хвърли измежду засегнатите страни, и че kelaghayi също са били употребявани като тип кодиран език.
„ Вдовиците носеха черно, бременните дами носеха зелено, с цел да знаят другите, че би трябвало да се грижат за тях, а самотните дами носеха розово, с цел да знаят мъжете, че са отворени за брак “, добави Шамилов.
Той управлява последната самостоятелна работилница за kelaghayi в град, където в миналото е имало десетки такива.
Търговията с коприна е намаляла, само че признанието на ЮНЕСКО за нашите занаяти и здания оказва помощ да ги запазим за бъдещето. Освен това репутацията на Шеки като културна и кулинарна столица на Азербайджан, докара до приток на пасажери и разнообразни типове търговия в града. Старият Път на коприната беше сменен от нов световен туризъм “, заключи Амираслан Шамилов.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ