За хората, които носят много дини под една мишница, скука

За хората, които носят доста дини под една мишница, „ досада ” е непозната дума. Те освен че постоянно имат какво да вършат, само че правят по няколко неща по едно и също време, освен това еднообразно добре, не тъй като са гениални, а просто тъй като са привикнали да жонглират с всички действия, които са присъединили в всекидневието си.

На дамата постоянно й се пада точно тази задача – да прави редом по няколко неща, и популярност Богу, природата й е дала преимущество в това отношение – мозъкът й е организиран по този начин, че постоянно да работи по едно и също време на няколко равнища (научно потвърдено е, не е комплимент!). Така че в случай че има хора, които могат да съчетават няколко взаимноизключващи се дейности, то това сме ние.

В положение сме да се гримираме, до момента в който яденето се готви в печката, в това време да следим обичания си сериал по малкия екран и да сме в час с действието, до момента в който беседваме по телефона с другарка, пишем смс по другия мобилен и се подготвяме за излизане... мисълта ни към този момент е с няколко хода напред към идващото неуместно комбиниране...
В офиса се повтаря същият сюжет – до момента в който слушаме следващата история на приказливата си колежка, изпращаме длъжностен имейл, (тайно) ревизираме профила си във Facebook, а по-късно и персоналната си поща, само че работата по този начин и не изостава – просто още веднъж сме присъединили двойния режим и мозъкът щрака със скоростта, с която движим пръстите си по клавиатурата, а в случай че сме задоволително положителни, даже можем да си позволим да гледаме отвън екрана, до момента в който пишем, без да допуснем неточност. Въпрос на тренинг. На множеството от нас по този начин или другояче ни се постанова да се научим да действаме на няколко фронта по едно и също време.

А когато ни питат с какво се занимаваме, замислено мълчим, не тъй като нямаме какво да отговорим, а тъй като не можем да изброим мислено всичко, което вършим... Така или другояче, изредено по този метод, звучи неуместно.
Далеч съм от мисълта обаче, че сме демонски проведени и безпогрешни. Дори и на най-стегнатата и проведена жена могат да се открият
„ пробойни ” в системата, а също така, в случай че натискаме газта до дъно, можем да се докараме до нечовешко безсилие – въпреки всичко не сме суперроботи! Например, в случай че пет дни в седмицата работим на едно място, а събота и неделя (т. нар. „ почивни) поемаме спомагателна почасова работа, с цел да допълним фамилния бюджет, само че в това време желаеме да не изоставаме с домашните отговорности, да бъдем изрядни във всичко, което вършим, като че ли се занимаваме единствено и само с него, нагърбваме се с всевъзможни задания, поемаме даже и непознати, с цел да създадем услуги на приятелите си и т. н. действия, които ни трансформират в супергерои, рано или късно системата ще се претрупа и ще даде „ на късо ”.

Направете лист
с нещата, които са ви главен приоритет и от които е изключено да се откажете. След тях изредете всичко останало, което заема не дребна част от времето ви, само че умерено бихте могли да минете и без него. Разберете, че суперсилите ви все в миналото ще ви изоставен и просто се постанова от време на време да се отказвате от нещо, с цел да спечелите друго. Няма по какъв начин...

Почивайте!
Това не значи да се откажем от обичаните си занимания и да се концентрираме само върху неотложните отговорности, само че даже и да сме горди от способността си да бъдем суперроботи, не трябва да забравяме човешкото в себе си и да му дадем заслужена отмора. Отпочинали и бодри, доста по-бързо и елементарно ще се оправим с всичко, което имаме да вършим.

Поискайте помощ!
Ако отговорностите ви идват допълнително, не е срамно да си потърсите помощници. Никой не е споделил, че би трябвало да вършиме всичко сами. При всички случаи е по-добре ние да дефинираме ритъма на живота си, а не той – нас.

Правете паузи!
Ако графикът ви е прекомерно претрупан и не сте подготвени да се разделите с този жанр на работа, най-малко намирайте по няколко свободни минути, в които да не вършиме нищо – да, НИЩО значи нищо. Не мислете, не разсъждавайте, изключете този мозък най-малко за малко, дайте му опция да „ подиша ”, да се възвърне, да се разтовари от свръхактивността, на която е подложен – нали желаете да ви служи и след това? Ако ви се спи и имате опция – дремнете, изключете телефоните, компютъра, тв приемника и всичко, което ви разсейва и ви държи дейни. А в случай че не можете, просто се облегнете за 2-3 минутки на стола, затворете очи и се насладете на това скъпо „ нищо ”. А след това още веднъж се занимавайте със своите 101 неотложни действия... какъв брой неща правихте по едно и също време, до момента в който прочетохте тази публикация?