Силвия Трифонова: Младите хора трябва да се замислят
За дванадесета поредна година " Български юношески воден парламент “ провежда провеждането на Парламентарна сесия, с финансовата поддръжка на Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция " Източнобеломорски регион “ по Програма " Политики за младежта в областта на околната среда “.
Тази година младите екоактивисти, подкрепени от специалисти, ще се концентрират върху положението на водите в България.
Целта на самодейността " Младежки Воден Парламент " е да подкрепя активността на учебните и студентските организации в региона на запазване на водите и водните екосистеми. Идеята за Народното събрание е взаимствана от опита на френската Агенция по водите " Артоа-Пикарди " и Международния офис по водите, които поддържат тази самодейност, стартирала във Франция и развила се в страните от Европейския съюз.
Агенция " Фокус " беседва със Силвия Трифонова, президент на Младежки воден парламент. Тя е на 21 години. Родена е в Стара Загора и прекарала по-голяма част от детството си в Плевен. В момента учи " Връзки с обществеността “ във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийски университет.
Кажете ни, какво съответно вършат младежите в тази организация?
Младежки воден парламент има две съществени събития, които организира всяка година. Едното от тях е екоучилището ни. То се организира в края на месец юли и началото на август, и е с дълготрайност 5 дни. По време на екоучилището участват възпитаници от всички екоклубове, които са част от Младежки воден парламент, на възраст сред 12 и 18 години. Към момента у нас има 15 екоклуба, членуващи в Младежки воден парламент. Всяка година екоучилището се организира на друго място, с концепцията да можем да опознаем другата флора и фауна на България и да се срещнем с другите проблеми на регионите. Разделяме се на 4 работни групи. Първата работна група е Биоразнообразие. Нейната задача е по време на преходите да събира информация за това какви скотски типове има, какви растителни типове, за какво те са там, а ги няма на друго място. Другата работна група е Воден мониторинг. Нейната задача е всякога, когато сме покрай воден обект да събираме проби и да проучваме качеството на водата. Накрая всички тези резултати се обобщават в алманах, който ивече излиза от две години в електронен вид. Третата група са еко репортерите. Тяхната задача пък е да разказват какво се случва всеки ден, какво сме правили и да основават вестник. И накраяь последната група е малко по-креативна, а точно театралната. Нейната задача е да покаже по прегледен метод, посредством забавен погледь някакъв проблем, с който сме се срещнали. Накрая обобщаваме всичко в сборника.
Какъв е резултатът от работата ви? Дайте повече конкретика!
През 2019 година, екоучилището се организира в Беласица планина и тамь по време на един походь успяхме да съберем 20 кг отпадък, като походът беше със напълно друга цел. Ние, като природолюбители решихме, когато забележим отпадък да го събираме. Тази година екоучилището се организира в град Плевен и там направихме разчистване на парк Кайлъка. Събрахме към 30 кг отпадък и останахме шокирани от това по какъв начин е допустимо да има толкоз доста отпадък в подобен многолюден парк. Друго, което направихме на това екоучилище беше да почистим брега на река Дунав дружно с Еко Партнърс и самодейността,,Да почистим Дунав дружно “. Отново събрахме огромно количество боклуци, чието място сигурно не е там, само че това е нашият апел към младото потомство, да се замислят преди да изхвърлят боклука си в природата, тъй като гледката въобще не е приятна. Освен тези начинания забелязахме, че река Тученица в Плевен е отвън стандартизираните правила, с които ние разполагаме. Беше отвън норма по непорочност и отвън норма по О2.
От това, което събирате в сборника и което описвате, може ли да излезе в последна сметка някаква рекомендация към по-висшите институции, с цел да може да се вземе поради вашата активност, с цел да има в действителност някакъв резултат от нея?
Сборникът е нашата запазена марка. Ние работим с институциите като МОСВ - РОСВ, четирите басейнови дирекции и предоставяме годишния алманах след всяко екоучлище на тези институции. Това, което идва от нас, ние им го предаваме на тях.
А те взимат ли ви на съществено? Как смятате, те одобряват ли ви като сериозен сътрудник и взимат ли под внимание вашите наблюдения?
Ами до този миг не сме получили информация за нещо съответно, което тези институции са създали, с помощта на Младежки воден парламент. По-скоро те поддържат нашата активност. Също досега не сме разкрили нещо толкоз фрапиращо, или необходимо, което те да вземат поради.
А допустимо ли е да ви поканят, да вземем за пример, в действителния парламент да покажете и да разкажете както сте разкрили. Това по света се случва – юношески организации описват какво вършат и приканват. Сега на тази сесия какво обсъдихте и какво ви следва в най-близко време?
На нашата 12-та парламентарна сесия имахме няколко значими неща да свършим преди да разясняваме тематиките, свързани с околната среда. Парламентарната сесия е нашето второ събитие. На него се събираме още веднъж всички екоклубове, с цел да напишем два съществени документа – Декларация и План за активност. Декларацията е документът, който ни показва пред институциите, а в проекта за активност описваме какви действия планираме да правим през идната календарна година. Дейностите, върху които тази година се фокусирахме в този документ, са да подобрим контактите си със Световния юношески воден парламент и с Европейския юношески воден парламент. Това са организации, от които ние сме част, само че заради една или друга причина, нямаме доста добра връзка. Това е една от нашите краткосрочни цели, а през останалото време ние работим по екологичния календар на Министерство на околната среда и водите и изпълняваме всички действия, които са включени в него. Отделно всеки екоклуб, като част от МВП би трябвало да отговоря и да се грижи за определен от него воден обект, да прави мониторингови проучвания и да ревизира неговото положение. Разбира се, при съществуване на недобро положение да алармира на виновните институции и управляващи.
Тази година младите екоактивисти, подкрепени от специалисти, ще се концентрират върху положението на водите в България.
Целта на самодейността " Младежки Воден Парламент " е да подкрепя активността на учебните и студентските организации в региона на запазване на водите и водните екосистеми. Идеята за Народното събрание е взаимствана от опита на френската Агенция по водите " Артоа-Пикарди " и Международния офис по водите, които поддържат тази самодейност, стартирала във Франция и развила се в страните от Европейския съюз.
Агенция " Фокус " беседва със Силвия Трифонова, президент на Младежки воден парламент. Тя е на 21 години. Родена е в Стара Загора и прекарала по-голяма част от детството си в Плевен. В момента учи " Връзки с обществеността “ във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийски университет.
Кажете ни, какво съответно вършат младежите в тази организация?
Младежки воден парламент има две съществени събития, които организира всяка година. Едното от тях е екоучилището ни. То се организира в края на месец юли и началото на август, и е с дълготрайност 5 дни. По време на екоучилището участват възпитаници от всички екоклубове, които са част от Младежки воден парламент, на възраст сред 12 и 18 години. Към момента у нас има 15 екоклуба, членуващи в Младежки воден парламент. Всяка година екоучилището се организира на друго място, с концепцията да можем да опознаем другата флора и фауна на България и да се срещнем с другите проблеми на регионите. Разделяме се на 4 работни групи. Първата работна група е Биоразнообразие. Нейната задача е по време на преходите да събира информация за това какви скотски типове има, какви растителни типове, за какво те са там, а ги няма на друго място. Другата работна група е Воден мониторинг. Нейната задача е всякога, когато сме покрай воден обект да събираме проби и да проучваме качеството на водата. Накрая всички тези резултати се обобщават в алманах, който ивече излиза от две години в електронен вид. Третата група са еко репортерите. Тяхната задача пък е да разказват какво се случва всеки ден, какво сме правили и да основават вестник. И накраяь последната група е малко по-креативна, а точно театралната. Нейната задача е да покаже по прегледен метод, посредством забавен погледь някакъв проблем, с който сме се срещнали. Накрая обобщаваме всичко в сборника.
Какъв е резултатът от работата ви? Дайте повече конкретика!
През 2019 година, екоучилището се организира в Беласица планина и тамь по време на един походь успяхме да съберем 20 кг отпадък, като походът беше със напълно друга цел. Ние, като природолюбители решихме, когато забележим отпадък да го събираме. Тази година екоучилището се организира в град Плевен и там направихме разчистване на парк Кайлъка. Събрахме към 30 кг отпадък и останахме шокирани от това по какъв начин е допустимо да има толкоз доста отпадък в подобен многолюден парк. Друго, което направихме на това екоучилище беше да почистим брега на река Дунав дружно с Еко Партнърс и самодейността,,Да почистим Дунав дружно “. Отново събрахме огромно количество боклуци, чието място сигурно не е там, само че това е нашият апел към младото потомство, да се замислят преди да изхвърлят боклука си в природата, тъй като гледката въобще не е приятна. Освен тези начинания забелязахме, че река Тученица в Плевен е отвън стандартизираните правила, с които ние разполагаме. Беше отвън норма по непорочност и отвън норма по О2.
От това, което събирате в сборника и което описвате, може ли да излезе в последна сметка някаква рекомендация към по-висшите институции, с цел да може да се вземе поради вашата активност, с цел да има в действителност някакъв резултат от нея?
Сборникът е нашата запазена марка. Ние работим с институциите като МОСВ - РОСВ, четирите басейнови дирекции и предоставяме годишния алманах след всяко екоучлище на тези институции. Това, което идва от нас, ние им го предаваме на тях.
А те взимат ли ви на съществено? Как смятате, те одобряват ли ви като сериозен сътрудник и взимат ли под внимание вашите наблюдения?
Ами до този миг не сме получили информация за нещо съответно, което тези институции са създали, с помощта на Младежки воден парламент. По-скоро те поддържат нашата активност. Също досега не сме разкрили нещо толкоз фрапиращо, или необходимо, което те да вземат поради.
А допустимо ли е да ви поканят, да вземем за пример, в действителния парламент да покажете и да разкажете както сте разкрили. Това по света се случва – юношески организации описват какво вършат и приканват. Сега на тази сесия какво обсъдихте и какво ви следва в най-близко време?
На нашата 12-та парламентарна сесия имахме няколко значими неща да свършим преди да разясняваме тематиките, свързани с околната среда. Парламентарната сесия е нашето второ събитие. На него се събираме още веднъж всички екоклубове, с цел да напишем два съществени документа – Декларация и План за активност. Декларацията е документът, който ни показва пред институциите, а в проекта за активност описваме какви действия планираме да правим през идната календарна година. Дейностите, върху които тази година се фокусирахме в този документ, са да подобрим контактите си със Световния юношески воден парламент и с Европейския юношески воден парламент. Това са организации, от които ние сме част, само че заради една или друга причина, нямаме доста добра връзка. Това е една от нашите краткосрочни цели, а през останалото време ние работим по екологичния календар на Министерство на околната среда и водите и изпълняваме всички действия, които са включени в него. Отделно всеки екоклуб, като част от МВП би трябвало да отговоря и да се грижи за определен от него воден обект, да прави мониторингови проучвания и да ревизира неговото положение. Разбира се, при съществуване на недобро положение да алармира на виновните институции и управляващи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ