Горски служители предлагат защита за горите от настъпващите климатични промени
Югозападното държавно горско дружество (ЮЗДП) показа в две следващи срещи в края на тази седмица своя план " Как климатичните промени въздействат върху горите? ", финансиран от Националния поверителен екофонд, който разпределя приходите от интернационалната търговия на въглеродните квоти за парникови газове на България. Данните сочат, че за 60 години горските пояси изместват надморската си височина с 400-500 м и иглолистните дървета отстъпват място на широколистни.
ЮЗДП показа и 4 основни ограничения за противопоставяне - по-добър мониторинг посредством сателитни данни и цифрови разбори, противопожарна предварителна защита, залесяване с типове от " горите на бъдещето " и поддържане на оптимално многообразие от типове и конструкция в една гора, което покачва устойчивостта ѝ.
Като главен проблем съгласно шефа на държавното дружество Дамян Дамянов, е че опазването на горите е скъпа и значима за обществеността активност, за която не доближават пари. Към момента горскостопанската работа е съвсем напълно подвластна от приходите от продажба на дървесина, прибавя инж. Дамянов. Заложените в Закона за горите от 2011г. заплащания за екосистемните изгоди от горите - обезпечаване на вода, въздух, отбрана от ерозия и наводнения - към момента не водят до действителни доходи, които да могат да бъдат вложение в залесявания и други нужни действия за отбрана на горите. Докато в другите европейски страни има основани ефикасни фондове за целево финансиране на горски действия - в Хърватска това са 1% от приходите на бизнеса - в България се разчита на обособени доброволчески акции и запас на горската система, който зависи от лимитираните благоприятни условия на рационалните сечи и пазара на дървесина, предлага допустимо решение шефът на ЮЗДП.
Д-р Александър Дунчев, специалист на ЮЗДП, обясни,че разноските за залесявания за от 1000 лева за декар и е нужен безапелационен ангажимент на обществото, в случай че желаеме да разполагаме с одобряваните като даденост гори, води и чист въздух.
Данните
В четвъртък Александър Дунчев показа данните от плана на ЮЗДП в " Клуб на пътешественика " пред студенти и младежи от природозащитната стратегия " Бъдещи природозащитници ", създадена от Асоциацията на парковете в България и сътрудници за обучение на бъдещи експерти по запазване и ръководство на естествените запаси. В петък данните бяха разисквани и с специалисти от горските администрации и Лесотехническия университет в наличието на медии ва Ловен дом- Студена.
Докато " климатични промени " към момента звучи като неразбираема концепция за доста от нас, отвън рекордните горещини, данните от изследването на ЮЗДП демонстрират, че обичайните за едно място дървета към този момент отстъпват пред по-топлолюбиви и сухолюбиви, нетипични до неотдавна типове. На територията на Южна България от ден на ден навлизат средиземноморски типове дървета, а типичните горски местообитания се чака до 60 години към този момент да не намират нормалните удобни условия от позиция на мокрота на почвата, температури и количества превалявания.
На световно равнище, по данни на Бърдлайф Интернешънъл, прелетните птици изместват ареалите си на север, като в България към този момент се следят нетипичните до неотдавна Качулата кукувица и Червенокръста лястовица. Котешката змия (Telescopus fallax), която е средиземноморски тип, мощно сухолюбив и всеобщ по гръцките острови, в интервала 1970-1990 година има два видяни екземпляра за България, а след 2000 година – над 50 екземпляра, сгазени по пътя в Кресненското дефиле, по данни на Националния природонаучен музей към Българска академия на науките.
Промените в горите
Представените от Александър Дунчев данни демонстрират, че горите са уязвими за климатичните промени, макар че разчитаме на тях за намаляване въздействието на климатичните промени, поради функционалностите им за отбрана от наводнения, засушаване, интензивни превалявания и ерозия; както и като осигуряващи микроклимат, воден запас, биоразнообразие и усвояване на CO2. Климатичните промени към този момент водят до намаляване на здравето на горите, тъй като трансформират средата им и водят до засушаване на почвата, поройни наводнения, ерозия и така нататък
Пилотното проучване на ЮЗДП е първи от рода си за България и проучва измененията в горите в територията на ЮЗДП и вероятните ограничения за отбраната им от промените в климата. Проектът е в партньорство с рибарски клуб " Балканка – 2009 " гр. Благоевград, за които е значимо опазването на горите като значим фактор за съществуването на българските реки и риба, както и Геополиморфик ЕООД, които правят експертния разбор на международни бази данни за промени в климата и проучват данните на Югозападна България посредством сателитни и географско-информационно системи (ГИС).
Експертите по плана показват, че отслабените горски екосистеми могат да бъдат тежко наранени от честите при климатичните промени пожари, повреди от стихии, късни мразове, а и са доста по-уязвими за набези на насекомни и гъбни вредители, които се развиват повече при пиковите температури, които следим през последните години. Например, през 2006 година лятото е било рекордно горещо за цяла Европа и короядите са имали по 3 генерации на годината, което е увредило мощно отслабените планински иглолистни пояси.
© Александър Дунчев, ЮЗДП
Климатичните промени са един от факторите, който води до засилено влияние на вредители и засушаване води до повече санитарни сечи в горите.
Данните сочат увеличена накърнимост, водеща до потребност от повече санитарни сечи в обичайните за България гори.
Целта на плана, сподели доктор Дунчев, не е да постанова избрана визия за измененията, които може и да се случат по друг метод, а да предизвести за един евентуален сюжет и да предложи на горските специалисти ограничения, с които да приготвят горите и да ги създадат по-устойчиви. Целта е да се мисли " за горите на бъдещето, а не за горите на предишното, " сподели специалистът на ЮЗДП.
Мерките
Още през 2011г Институтът на гората към Българска академия на науките, в границите на план по стратегия Интеррег, създава разбор на опазването на горите по отношение на климатичните промени, който включва климатични сюжети за България, разпознати зони на накърнимост на горските екосистеми и стратегия от ограничения за адаптиране на горите към климатичните промени. Тези ограничения са утвърдени от отрасловото горско министерство и Изпълнителната организация по горите (ИАГ) през 2011 година и оферират избор на подобаващи дървесни типове, възстановяване на възрастовата конструкция и други.
В плана на ЮЗДП тази година тези ограничения се допълват и прецизират, като основните рекомендации са четири, основани на данните за Югозападна България. При разбора територията на ЮЗДП е разграничена на 13 биоклиматични региони с релативно идентични биоклиматични условия. Направена е характерност на всеки биоклиматичен регион за неговата настояща горска растителност по подпояси, изложби и почвени условия и е оценено е по какъв начин се променят биоклиматичните условия към 2100 година и кои типове ще са най-подходящи за новите условия, въз основа на аналогични по климатични условия места.
Очаква се, да вземем за пример, местността на Боровец през 2100 г да има климатични условия като настоящия регион на Дупница, София - на Пазарджик, а регионът на Сандански да се трансформира в климатично отношение в днешна Ламия край Атина. За Рила планина се чака изместване с 400-500 м. нагоре на растителните типове, присъщи за сегашните пояси.
© Александър Дунчев, ЮЗДП
Очаквано влияние на климатичните промени върху главните дървесни типове в другите височинни пояси на Рила.
Съответно, растителността, която може да пораства в новите условия, ще бъде друга и е добре лесовъдите да плануван залесяванията си и за подготовка на горите. Предложенията на ЮЗДП са:
1. Да се приспособява мониторингът на процесите в горите посредством цифров мониторинг посредством дрон или сателитни фотоси и да се употребяват ресурсите на стратегия Copernicus на ЕК;
2. Да са влага в предварителна защита на горски пожари - да вземем за пример, посредством пожарни коли и противопожарни кули;
3.При залесяване да се избират дървесни типове, които са най-устойчиви на бъдещия климат. В зони от мрежата " Натура 2000 ", където се опазват редки за Европа обичайни естествени местообитания, горите би трябвало да се възвръщат с типове от опазвания хабитат. Това се прави, да вземем за пример в региона на Кресна, където след огромния пожар от 2016г. ЮЗДП продължава да организира залесявания с следени фиданки от поточната линия в Локорско, с цел да възвърне редките дъбови местообитания. Въпреки това, даже в " Натура 2000 ", могат да се залесят и единични фиданки от типовете, предстоящи в " горите на бъдещето ". Според Александър Дунчев това няма да компрометира опазвания от " Натура 2000 " хабитат на окосмен дъб, а ще го направи по-устойчив. За местата отвън Кресна име и съответни рекомендации за подобаващи типове от " горите на бъдещето ".
© Александър Дунчев, ЮЗДП
Препоръчителни типове за залесяване в опожарената повърхност над Кресна отвън " Натура 2000 "
4.Да се работи за обезпечаване на структурна резистентност на горите, което е изключително значимо за иглолистни култури, когато порастват при сложни условия - плитки и ерозирали почви, скалисти терени. Тази резистентност се реализира с поддържане на оптимално многообразие от типове дървета, с друг генетичен генезис - да вземем за пример, дъб от места с по-висока и с по-ниска мокрота (повече за другия генезис на един дървесен тип и залесяванията - тук), както и структурно многообразие - разнообразни " етажи " на растителност в гората.
Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (110)
ЮЗДП показа и 4 основни ограничения за противопоставяне - по-добър мониторинг посредством сателитни данни и цифрови разбори, противопожарна предварителна защита, залесяване с типове от " горите на бъдещето " и поддържане на оптимално многообразие от типове и конструкция в една гора, което покачва устойчивостта ѝ.
Като главен проблем съгласно шефа на държавното дружество Дамян Дамянов, е че опазването на горите е скъпа и значима за обществеността активност, за която не доближават пари. Към момента горскостопанската работа е съвсем напълно подвластна от приходите от продажба на дървесина, прибавя инж. Дамянов. Заложените в Закона за горите от 2011г. заплащания за екосистемните изгоди от горите - обезпечаване на вода, въздух, отбрана от ерозия и наводнения - към момента не водят до действителни доходи, които да могат да бъдат вложение в залесявания и други нужни действия за отбрана на горите. Докато в другите европейски страни има основани ефикасни фондове за целево финансиране на горски действия - в Хърватска това са 1% от приходите на бизнеса - в България се разчита на обособени доброволчески акции и запас на горската система, който зависи от лимитираните благоприятни условия на рационалните сечи и пазара на дървесина, предлага допустимо решение шефът на ЮЗДП.
Д-р Александър Дунчев, специалист на ЮЗДП, обясни,че разноските за залесявания за от 1000 лева за декар и е нужен безапелационен ангажимент на обществото, в случай че желаеме да разполагаме с одобряваните като даденост гори, води и чист въздух.
Данните
В четвъртък Александър Дунчев показа данните от плана на ЮЗДП в " Клуб на пътешественика " пред студенти и младежи от природозащитната стратегия " Бъдещи природозащитници ", създадена от Асоциацията на парковете в България и сътрудници за обучение на бъдещи експерти по запазване и ръководство на естествените запаси. В петък данните бяха разисквани и с специалисти от горските администрации и Лесотехническия университет в наличието на медии ва Ловен дом- Студена.
Докато " климатични промени " към момента звучи като неразбираема концепция за доста от нас, отвън рекордните горещини, данните от изследването на ЮЗДП демонстрират, че обичайните за едно място дървета към този момент отстъпват пред по-топлолюбиви и сухолюбиви, нетипични до неотдавна типове. На територията на Южна България от ден на ден навлизат средиземноморски типове дървета, а типичните горски местообитания се чака до 60 години към този момент да не намират нормалните удобни условия от позиция на мокрота на почвата, температури и количества превалявания.
На световно равнище, по данни на Бърдлайф Интернешънъл, прелетните птици изместват ареалите си на север, като в България към този момент се следят нетипичните до неотдавна Качулата кукувица и Червенокръста лястовица. Котешката змия (Telescopus fallax), която е средиземноморски тип, мощно сухолюбив и всеобщ по гръцките острови, в интервала 1970-1990 година има два видяни екземпляра за България, а след 2000 година – над 50 екземпляра, сгазени по пътя в Кресненското дефиле, по данни на Националния природонаучен музей към Българска академия на науките.
Промените в горите
Представените от Александър Дунчев данни демонстрират, че горите са уязвими за климатичните промени, макар че разчитаме на тях за намаляване въздействието на климатичните промени, поради функционалностите им за отбрана от наводнения, засушаване, интензивни превалявания и ерозия; както и като осигуряващи микроклимат, воден запас, биоразнообразие и усвояване на CO2. Климатичните промени към този момент водят до намаляване на здравето на горите, тъй като трансформират средата им и водят до засушаване на почвата, поройни наводнения, ерозия и така нататък
Пилотното проучване на ЮЗДП е първи от рода си за България и проучва измененията в горите в територията на ЮЗДП и вероятните ограничения за отбраната им от промените в климата. Проектът е в партньорство с рибарски клуб " Балканка – 2009 " гр. Благоевград, за които е значимо опазването на горите като значим фактор за съществуването на българските реки и риба, както и Геополиморфик ЕООД, които правят експертния разбор на международни бази данни за промени в климата и проучват данните на Югозападна България посредством сателитни и географско-информационно системи (ГИС).
Експертите по плана показват, че отслабените горски екосистеми могат да бъдат тежко наранени от честите при климатичните промени пожари, повреди от стихии, късни мразове, а и са доста по-уязвими за набези на насекомни и гъбни вредители, които се развиват повече при пиковите температури, които следим през последните години. Например, през 2006 година лятото е било рекордно горещо за цяла Европа и короядите са имали по 3 генерации на годината, което е увредило мощно отслабените планински иглолистни пояси.
© Александър Дунчев, ЮЗДП
Климатичните промени са един от факторите, който води до засилено влияние на вредители и засушаване води до повече санитарни сечи в горите.
Данните сочат увеличена накърнимост, водеща до потребност от повече санитарни сечи в обичайните за България гори.
Целта на плана, сподели доктор Дунчев, не е да постанова избрана визия за измененията, които може и да се случат по друг метод, а да предизвести за един евентуален сюжет и да предложи на горските специалисти ограничения, с които да приготвят горите и да ги създадат по-устойчиви. Целта е да се мисли " за горите на бъдещето, а не за горите на предишното, " сподели специалистът на ЮЗДП.
Мерките
Още през 2011г Институтът на гората към Българска академия на науките, в границите на план по стратегия Интеррег, създава разбор на опазването на горите по отношение на климатичните промени, който включва климатични сюжети за България, разпознати зони на накърнимост на горските екосистеми и стратегия от ограничения за адаптиране на горите към климатичните промени. Тези ограничения са утвърдени от отрасловото горско министерство и Изпълнителната организация по горите (ИАГ) през 2011 година и оферират избор на подобаващи дървесни типове, възстановяване на възрастовата конструкция и други.
В плана на ЮЗДП тази година тези ограничения се допълват и прецизират, като основните рекомендации са четири, основани на данните за Югозападна България. При разбора територията на ЮЗДП е разграничена на 13 биоклиматични региони с релативно идентични биоклиматични условия. Направена е характерност на всеки биоклиматичен регион за неговата настояща горска растителност по подпояси, изложби и почвени условия и е оценено е по какъв начин се променят биоклиматичните условия към 2100 година и кои типове ще са най-подходящи за новите условия, въз основа на аналогични по климатични условия места.
Очаква се, да вземем за пример, местността на Боровец през 2100 г да има климатични условия като настоящия регион на Дупница, София - на Пазарджик, а регионът на Сандански да се трансформира в климатично отношение в днешна Ламия край Атина. За Рила планина се чака изместване с 400-500 м. нагоре на растителните типове, присъщи за сегашните пояси.
© Александър Дунчев, ЮЗДП
Очаквано влияние на климатичните промени върху главните дървесни типове в другите височинни пояси на Рила.
Съответно, растителността, която може да пораства в новите условия, ще бъде друга и е добре лесовъдите да плануван залесяванията си и за подготовка на горите. Предложенията на ЮЗДП са:
1. Да се приспособява мониторингът на процесите в горите посредством цифров мониторинг посредством дрон или сателитни фотоси и да се употребяват ресурсите на стратегия Copernicus на ЕК;
2. Да са влага в предварителна защита на горски пожари - да вземем за пример, посредством пожарни коли и противопожарни кули;
3.При залесяване да се избират дървесни типове, които са най-устойчиви на бъдещия климат. В зони от мрежата " Натура 2000 ", където се опазват редки за Европа обичайни естествени местообитания, горите би трябвало да се възвръщат с типове от опазвания хабитат. Това се прави, да вземем за пример в региона на Кресна, където след огромния пожар от 2016г. ЮЗДП продължава да организира залесявания с следени фиданки от поточната линия в Локорско, с цел да възвърне редките дъбови местообитания. Въпреки това, даже в " Натура 2000 ", могат да се залесят и единични фиданки от типовете, предстоящи в " горите на бъдещето ". Според Александър Дунчев това няма да компрометира опазвания от " Натура 2000 " хабитат на окосмен дъб, а ще го направи по-устойчив. За местата отвън Кресна име и съответни рекомендации за подобаващи типове от " горите на бъдещето ".
© Александър Дунчев, ЮЗДП
Препоръчителни типове за залесяване в опожарената повърхност над Кресна отвън " Натура 2000 "
4.Да се работи за обезпечаване на структурна резистентност на горите, което е изключително значимо за иглолистни култури, когато порастват при сложни условия - плитки и ерозирали почви, скалисти терени. Тази резистентност се реализира с поддържане на оптимално многообразие от типове дървета, с друг генетичен генезис - да вземем за пример, дъб от места с по-висока и с по-ниска мокрота (повече за другия генезис на един дървесен тип и залесяванията - тук), както и структурно многообразие - разнообразни " етажи " на растителност в гората.
Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (110)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ