Брадатият лешояд ще се завърне в дивата природа на България
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Днес стартира интернационален план, който цели връщането на брадатия лешояд - признака на българската природозащита в България и на Балканския полуостров. През последните десетилетия този липсващ за дивата природа тип се размножаваше само за подкрепяне на популации в други страни като част от интернационалната размножителна стратегия за типа. За плана оповестиха публично и от., които са част от сътрудниците по плана.
За да се завърне брадатият лешояд и в България, изискване е преди този момент да има постоянни популации на гнездящи в дивата природа белоглави, египетски и черни лешояди. Четирите типа лешояди се допълват взаимно в природата и се хранят с разнообразни елементи от мъртвите животни, като в България към този момент гнездят белоглави () и египетски лешояди (макар и ), а на малко в дивата природа край Котел, което по-късно бе отровено.
Възстановяването на типа цели освен отплата за нездравословните човешки действия, довели до изгубването на брадатите лешояди в средата на XX в. То е и потребно, тъй като - както и останалите лешояди - брадатият лешояд оказва помощ на животните и индивида като " санитар на дивата природа ", който обеззаразява мъртвите животни. Специалното за брадатия лешояд е, че той, именуван още и " Костобер ", гълтам цели кости и по този начин изцяло обезврежда болестта и стопира разпространяването на заболяванията на дивеча и домашните животни.
Повече за отровите и лешоядите виж в
Брадатият лешояд
© Зелени Балкани
България е първата страна, която съумява да развъди брадати лешояди в плен - в Софийския зоопарк в интервала 1916 - 1927 година, една двойка съумява да отгледа 11 дребни. Тогава типът още гнезди на независимост. Видът изчезва за България през 1962 година, когато е открита последната птица, убита над Сливен. Оттогава брадатите лешояди, живеещи в Спасителния център на " Зелени Балкани " в Стара Загора, са единствените птици от този тип в България.
Освен предпазен, брадатият лешояд е обект на отбрана и от Конвенцията за запазване на мигриращите биологични типове диви животни (Бонска конвенция), Конвенцията за запазване на европейската дива флора и фауна и естествените местообитания (Бернска конвенция) и Конвенцията по интернационалната търговия със застрашени типове (CITES конвенция).
Брадатият лешояд е систематизиран като " липсващ тип " в Червената книга на България и е включен в Световния Червен лист със статут " полузастрашен " заради умерено бързо понижаване на международната му популацията за последните три генерации. Европейската популация е претърпяла трагичен спад, довел до цялостно изгубване на типа като гнездящ от Алпите, Балканите, Карпатите, Кипър и Сицилия. Въпреки всички природозащитни ограничения и настоящи стратегии за реинтродукция, по данни от 2022 година.
Елена Стоева от " Зелени Балкани " обясни за " Дневник ", че тази бройка е прекомерно ниска за оцеляването на типа без човешка помощ. А изгубването му е породено от закани от индивида - бракониерство, токсини за хищници, които се залагат в мъртви животни, изгубване на пасищното отглеждане на животни, което понижава достъпа му до храна и гибел при кацане на птиците върху електропроводи.
© РИОСВ- Хасково
Брадатият лешояд е признакът на българската природозащита, означен и на логото на предпазените територии в България. Възстановяването на типа в българската природа е една алегорична след изгубването му като гнездящ в България, което към края на 50-те години на XX в.
Живот за брадатия лешояд
Проектът е под името " Живот за брадатия лешояд " и се финансира от стратегия ЛАЙФ на Европейската комисия. Той ще бъде изпълнен от съдружие " Зелени Балкани - Стара Загора " и сътрудници - Фонд за дивата флора и фауна, Фондация ЕкоОбщност, EVN - Електроразпределение Юг ЕАД, Северозападно държавно дружество - Враца, Дирекция Природен Парк " Сините камъни " от България, Фондация за запазване на лешоядите (VCF) от Нидерландия и Milvus group от Румъния.
Крайната цел на плана е да възвърне от листата на изчезналите типове брадатите лешояди в България и на Балканите и да приключи реинтродукцията на черния лешояд в България като гнездящ тип в дивата природа, които са една от организациите, които ще осъществят плана. За Румъния самодейността ще сложи началото на програмата за възобновяване на лешоядите там.
За реализиране на дейностите по плана районните държавни управления на областите Естремадура и Андалусия в Испания ще дават безплатно черни лешояди за освобождение в България, а брадатите лешояди за освобождение в България ще бъдат обезпечени от VCF, които координират Размножителната стратегия на затворено за брадатият лешояд (EEP).
За възобновяване на брадатия лешояд и укрепване на популацията на черния лешояд в България ще се работи с изключение на с стартиране в дивата природа на птици и в други основни посоки. Една част от дейностите са ориентирани към възстановяване на изискванията за гнездене посредством слагане на изкуствени платформи за гнезда на черен лешояд и с пилотно ръководство на гори за основаване гнездови местообитания за черен лешояд в дълготраен проект.
Предвидени са и действия за подкрепяне на лешоядите посредством възстановяване на хранителната им база:
Проектът ще работи и за понижаване на заканите, довели до изгубването на лешоядите в края на предишния век. Дейностите против рисковете включват:
© Vulture Conservation Foundation
Мътеща двойка брадати лешояди в Аравис, Горна Савоя, френски Алпи
Планове за деяние
Мерките за възобновяване на типовете се възнамеряват интернационално, а дейностите за един тип лешояд са съобразени и със положението на популациите на останалите два типа.Например, в България възобновяване на брадатия лешояд се преценява с европейски стратегии и с Балканския проект за възобновяване. Пускане на космат лешояд в българската природа не може да стартира преди да се изградят постоянни колонии на белоглави лешояди (вече с г) и преди да има.
Работата на природозащитниците както на национално, по този начин и на интернационално равнище, се води от създадени от специалисти дълготрайни стратегии, които траят няколко десетилетия. На равнище Европейски съюз има признати Планове за деяние за опазването и възобновяване на типовете, които са утвърдени от Европейската комисия. Природозащитниците се управляват в дейностите си за възобновяване на лешоядите и от други интернационалните проекти, създадени по силата на разнообразни интернационалните конвенции, като да вземем за пример Бонската за мигриращите типове.
В България
В България проектите за деяние и за трите типа лешояди би трябвало да се изготвят по силата на европейските правила за мрежата " Натура 2000 ", които с регламентират за страната с националния Закон за биологичното многообразие (ЗБР). Според Закон за биологичното разнообразие проекти за деяние за растителни и скотски типове се създават наложително, когато се откри, че: С преимущество съгласно закона се създават проекти за деяние за предпочитани типове от приложение № 2 на Закон за биологичното разнообразие (за чиято отбрана се афишират зоните от " Натура 2000)) и за предпазени растителни и скотски типове от приложение № 3 (които би трябвало да се опазват и отвън предпазените зони от " Натура 2000 " ), както и за типове, които са предмет на контролирано прилагане (приложение № 4 на ЗБР). Трите типа гнецдящи в България лешояди (египетски, белоглав и черен) са вписани в приложение № 2, както и в приложение 3. В приложение № 3 е вписан и брадатият лешояд.
Плановете за деяние за трите типа лешояди - брадатите, белоглавите и черните - са създадени през 2014-2015 година от неправителствените организации " Зелени Балкани ", Фонд за дивата флора и фауна и Дружеството за отбрана на хищните птици. И трите проекта са признати от експертния Национален съвет по биологичното многообразие (НСБР) към екоминистерството. Въпреки че страната ни е длъжна по силата на европейската Директива за дивите птици да има проекти за деяние за всеки от типовете, до момента, публично признати от Министерството на околната среда и водите.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Днес стартира интернационален план, който цели връщането на брадатия лешояд - признака на българската природозащита в България и на Балканския полуостров. През последните десетилетия този липсващ за дивата природа тип се размножаваше само за подкрепяне на популации в други страни като част от интернационалната размножителна стратегия за типа. За плана оповестиха публично и от., които са част от сътрудниците по плана.
За да се завърне брадатият лешояд и в България, изискване е преди този момент да има постоянни популации на гнездящи в дивата природа белоглави, египетски и черни лешояди. Четирите типа лешояди се допълват взаимно в природата и се хранят с разнообразни елементи от мъртвите животни, като в България към този момент гнездят белоглави () и египетски лешояди (макар и ), а на малко в дивата природа край Котел, което по-късно бе отровено.
Възстановяването на типа цели освен отплата за нездравословните човешки действия, довели до изгубването на брадатите лешояди в средата на XX в. То е и потребно, тъй като - както и останалите лешояди - брадатият лешояд оказва помощ на животните и индивида като " санитар на дивата природа ", който обеззаразява мъртвите животни. Специалното за брадатия лешояд е, че той, именуван още и " Костобер ", гълтам цели кости и по този начин изцяло обезврежда болестта и стопира разпространяването на заболяванията на дивеча и домашните животни.
Повече за отровите и лешоядите виж в
Брадатият лешояд
© Зелени Балкани
България е първата страна, която съумява да развъди брадати лешояди в плен - в Софийския зоопарк в интервала 1916 - 1927 година, една двойка съумява да отгледа 11 дребни. Тогава типът още гнезди на независимост. Видът изчезва за България през 1962 година, когато е открита последната птица, убита над Сливен. Оттогава брадатите лешояди, живеещи в Спасителния център на " Зелени Балкани " в Стара Загора, са единствените птици от този тип в България.
Освен предпазен, брадатият лешояд е обект на отбрана и от Конвенцията за запазване на мигриращите биологични типове диви животни (Бонска конвенция), Конвенцията за запазване на европейската дива флора и фауна и естествените местообитания (Бернска конвенция) и Конвенцията по интернационалната търговия със застрашени типове (CITES конвенция).
Брадатият лешояд е систематизиран като " липсващ тип " в Червената книга на България и е включен в Световния Червен лист със статут " полузастрашен " заради умерено бързо понижаване на международната му популацията за последните три генерации. Европейската популация е претърпяла трагичен спад, довел до цялостно изгубване на типа като гнездящ от Алпите, Балканите, Карпатите, Кипър и Сицилия. Въпреки всички природозащитни ограничения и настоящи стратегии за реинтродукция, по данни от 2022 година.
Елена Стоева от " Зелени Балкани " обясни за " Дневник ", че тази бройка е прекомерно ниска за оцеляването на типа без човешка помощ. А изгубването му е породено от закани от индивида - бракониерство, токсини за хищници, които се залагат в мъртви животни, изгубване на пасищното отглеждане на животни, което понижава достъпа му до храна и гибел при кацане на птиците върху електропроводи.
© РИОСВ- Хасково
Брадатият лешояд е признакът на българската природозащита, означен и на логото на предпазените територии в България. Възстановяването на типа в българската природа е една алегорична след изгубването му като гнездящ в България, което към края на 50-те години на XX в.
Живот за брадатия лешояд
Проектът е под името " Живот за брадатия лешояд " и се финансира от стратегия ЛАЙФ на Европейската комисия. Той ще бъде изпълнен от съдружие " Зелени Балкани - Стара Загора " и сътрудници - Фонд за дивата флора и фауна, Фондация ЕкоОбщност, EVN - Електроразпределение Юг ЕАД, Северозападно държавно дружество - Враца, Дирекция Природен Парк " Сините камъни " от България, Фондация за запазване на лешоядите (VCF) от Нидерландия и Milvus group от Румъния.
Крайната цел на плана е да възвърне от листата на изчезналите типове брадатите лешояди в България и на Балканите и да приключи реинтродукцията на черния лешояд в България като гнездящ тип в дивата природа, които са една от организациите, които ще осъществят плана. За Румъния самодейността ще сложи началото на програмата за възобновяване на лешоядите там.
За реализиране на дейностите по плана районните държавни управления на областите Естремадура и Андалусия в Испания ще дават безплатно черни лешояди за освобождение в България, а брадатите лешояди за освобождение в България ще бъдат обезпечени от VCF, които координират Размножителната стратегия на затворено за брадатият лешояд (EEP).
За възобновяване на брадатия лешояд и укрепване на популацията на черния лешояд в България ще се работи с изключение на с стартиране в дивата природа на птици и в други основни посоки. Една част от дейностите са ориентирани към възстановяване на изискванията за гнездене посредством слагане на изкуствени платформи за гнезда на черен лешояд и с пилотно ръководство на гори за основаване гнездови местообитания за черен лешояд в дълготраен проект.
Предвидени са и действия за подкрепяне на лешоядите посредством възстановяване на хранителната им база:
Проектът ще работи и за понижаване на заканите, довели до изгубването на лешоядите в края на предишния век. Дейностите против рисковете включват:
© Vulture Conservation Foundation
Мътеща двойка брадати лешояди в Аравис, Горна Савоя, френски Алпи
Планове за деяние
Мерките за възобновяване на типовете се възнамеряват интернационално, а дейностите за един тип лешояд са съобразени и със положението на популациите на останалите два типа.Например, в България възобновяване на брадатия лешояд се преценява с европейски стратегии и с Балканския проект за възобновяване. Пускане на космат лешояд в българската природа не може да стартира преди да се изградят постоянни колонии на белоглави лешояди (вече с г) и преди да има.
Работата на природозащитниците както на национално, по този начин и на интернационално равнище, се води от създадени от специалисти дълготрайни стратегии, които траят няколко десетилетия. На равнище Европейски съюз има признати Планове за деяние за опазването и възобновяване на типовете, които са утвърдени от Европейската комисия. Природозащитниците се управляват в дейностите си за възобновяване на лешоядите и от други интернационалните проекти, създадени по силата на разнообразни интернационалните конвенции, като да вземем за пример Бонската за мигриращите типове.
В България
В България проектите за деяние и за трите типа лешояди би трябвало да се изготвят по силата на европейските правила за мрежата " Натура 2000 ", които с регламентират за страната с националния Закон за биологичното многообразие (ЗБР). Според Закон за биологичното разнообразие проекти за деяние за растителни и скотски типове се създават наложително, когато се откри, че: С преимущество съгласно закона се създават проекти за деяние за предпочитани типове от приложение № 2 на Закон за биологичното разнообразие (за чиято отбрана се афишират зоните от " Натура 2000)) и за предпазени растителни и скотски типове от приложение № 3 (които би трябвало да се опазват и отвън предпазените зони от " Натура 2000 " ), както и за типове, които са предмет на контролирано прилагане (приложение № 4 на ЗБР). Трите типа гнецдящи в България лешояди (египетски, белоглав и черен) са вписани в приложение № 2, както и в приложение 3. В приложение № 3 е вписан и брадатият лешояд.
Плановете за деяние за трите типа лешояди - брадатите, белоглавите и черните - са създадени през 2014-2015 година от неправителствените организации " Зелени Балкани ", Фонд за дивата флора и фауна и Дружеството за отбрана на хищните птици. И трите проекта са признати от експертния Национален съвет по биологичното многообразие (НСБР) към екоминистерството. Въпреки че страната ни е длъжна по силата на европейската Директива за дивите птици да има проекти за деяние за всеки от типовете, до момента, публично признати от Министерството на околната среда и водите.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ