Хора, бизнес, държава: какво става със събирането и рециклирането на пластмасови опаковки
Макар и всеобщата настройка да е, че българското общество е едва сензитивно към замърсяването на планетата, в това число на водите и питателните вериги с пластмасови микрочастици, практиката демонстрира, че самосъзнанието на хората по тематиката се ускорява.
Проблемът е, че това става с мудни темпове и най-много " изпод ", на равнище обособени човеци и компании, до момента в който страната и общините, с всичките принадлежности и запаси на тяхно разположение да постановат политики " от горната страна ", изостават доста от положителните практики на множеството от страните членки на Европейския съюз при въвеждането на работеща система за оползотворяване на пластмасови опаковки.
Все по-запознати с казуса, само че към момента всеобщо не вършат нищо
През последните години българите от ден на ден се замислят, че отпадъците, които генерираме, е добре да се третират като запас и да се връщат в стопанската система, акцентират за " Дневник " от най-голямата организация в България за оползотворяване на боклуци от опаковки " Екопак ". Твърдението е основано на последното им национално представително изследване по въпроса.
Близо 70% от интервюираните са декларирали, че за тях разделното събиране е метод да се опазва природата и на декларативно ниво го поддържат, макар че мнозина към момента го вършат еднократно или спорадично - за акции, начинания, събития и други сходни.
Автоматите за връщане на бутилки – оттатък похвалите и рецензията
Същото изследване демонстрира, че не повече от 20% събират разделно постоянно главните типове боклуци от опаковки - хартия, пластмаса, метал и стъкло. Но въпреки всичко събирането на пластмасови опаковки в присъщите жълти контейнери на " Екопак " се усилва с ритъм от към 5-10% годишно. За нарасналото екосъзнание приказва и събитието, че се усилва чистотата на отпадъка, който попада в контейнерите - битовите, органичните или строителни боклуци са по-малко.
Държавата и общините бездействат
Според препоръчаните наскоро по-строги правила и извънредно високи (за България) цели от Европейската комисия, до 2025 година 77% от пластмасовите бутилки за питиета до 3 л ще би трябвало да се събират и надлежно 90% - през 2030 година
" Има най-общо два изпитани пътя, по които да се върви към тези цели на база на европейския опит - единият е с обезпечаване на финансови тласъци през отчитане на такса боклук на база " замърсителят заплаща " и подобаващ надзор и наказания от общините. За страдание това се отсрочва години наред по разнообразни аргументи. Другият метод е посредством депозитна система ", разясняват от " Екопак ".
Подчертават, че е нужна повече поддръжка за въвеждане на правилото " замърсителят заплаща " в изчисляването на такса боклук. Според " Екопак " по този метод хората, които събират разделно отпадъците си, ще бъдат подтиквани. Практиката в доста европейски страни демонстрира, че това води до доста и дейно повишение на разделното събиране, припомня оползотворяващата компания.
Рециклирани бутилки и компостирани етикети: Брюксел лимитира още еднократните опаковки
В България няма функционираща пазарна депозитна система. В Европейски Съюз тя се ползва към този момент в 12 страни, а още 13 възнамеряват да я вкарат. на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), в който се проучва и изследва опцията за въвеждане на депозитна система, е написан през 2016 година Оттогава до момента има единствено говорене от страна на виновните ведомства и е незнайно дали има подхванати действителни стъпки по въвеждането ѝ. " Дневник " не получи отговори от Министерството на околната среда и водите.
Бизнесът показва угриженост за казуса
И до момента в който страната и общините на практика бездействат на макро и микрониво, в това число и поради продължаващата политическа неустойчивост, в края на март две от най-големите търговски вериги в страната - " Кауфланд " и " " - автомати за приемане на пластмасови бутилки до 3 л от PET материал, обозначени със съответния знак, както и железни кенове за питиета. Малко по-рано и контейнери за събиране на бутилки от бира.
За да бъдат подтиквани да рециклират повече, клиентите на " Лидл " и " Кауфланд " получават ековаучер на стойност 5 ст. за всяка върната опаковка. Ековаучерите могат да бъдат употребени при покупка над 10 лева в същия магазин, в който са върнати бутилките до 90 дни след издаването им.
© ''Кауфланд България''
Според последните данни на " Лидл ", които са от 27 април, над 300 хиляди са събраните пластмасови бутилки и кенове в автоматите им за назад приемане на опаковки. Така единствено за месец от старта на пилотния план са събрани над 7 тона пластмасови бутилки и 1.7 тона алуминиеви кенове.
Уточнява се, че от тези над 7 т след преработване на материала могат да се произведат над 1 600 000 бутилки за вода 0.5 л с 30% PET (рециклиран PET материал). Това е едно от условията на евродиректива, което от 2030 година ще бъде наложително за производството на всички пластмасови бутилки.
Най-много са събраните опаковки в София, където магазините на " Лидл " с автомати са два, всеки с по два автомата - над 55 500 опаковки, а съвсем толкоз - 53 000, са кенчетата и бутилките, които са върнати единствено в един магазин във Варна.
Последните данни на " Кауфланд " демонстрират, че близо 40 000 пластмасови бутилки и кенове са върнати в техните автомати за разделно събиране за две седмици от началото на пилотния план.
Няколко въпроса за какво и техните отговори
В първите, а и последващите дни на акцията на двете вериги " Дневник " получи доста реакции и въпроси от по-скептично настроени читатели, които препрати към уредниците. На въпрос по какъв начин е избрана цената от 5 ст. за назад изкупуване на бутилка или кен в автоматите и съпоставима ли е тя с цената на пластмасова кутия за храна от топлата витрина, която от началото на 2023 година коства на купувачите 20 ст., от " Кауфланд " дадоха отговор, че " сумата от 5 стотинки е за клиентите да бъдат подтиквани да рециклират ", допълвайки, че непринудено са вложили средства в пилотния план, в това число за ековаучерите.
За съпоставяне: връщането пластмасова бутилка или кен в Германия коства 25 евроцента (около 50 стотинки), без значение от размера ѝ. На пръв взор това е към 10 пъти повече, в сравнение с в България. Средствата за тази висока такса обаче не са доход за потребителите. Германската система е депозитна - при пазаруването на напитка в пластмасова бутилка се заплаща и 25 евроцента депозит за самата бутилка, като при връщане на празната опаковка човек си получава назад парите.
" Дневник " също по този начин попита за какво е наложено ограничаване получените против върнати бутилки ековаучери да могат да бъдат употребени при покупка над 10 лева в същия магазин, както и по каква причина е наложено ограничаването за използването на ековаучерите до 90 дни след издаването им. Според отговора съществена цел на уредниците е да насърчат клиентите си да се включат интензивно в процеса по разделно събиране и да подтикват природосъобразно държание. Иначе комерсиалният опит показвал, че 90 дни е естествен период, в който един ваучер всекидневно се употребява, в случай че не е загубен. Във връзка с изискването покупката да е за над 10 лева от " Кауфланд " не дадоха отговор съответно, само че прецизираха, че подробните данни за потребителското държание след половин или една година ще дадат насочна точка за обмисляне на вероятно бъдещо развиване на плана.
Какво става с пластмасовите кутии за храна
От 1 януари тази година беше въведено условие пластмасовите кутии за храна за еднократна приложимост да се таксуват наложително настрана от купената храна. Законовата мярка цели да понижи нездравословното влияние върху околната среда, като трайно се ограничи използването им. От " Кауфланд " показаха за " Дневник " обаче, че нямат данни за спад в потреблението на кутии за храна след въвеждане на мярката.
Друга огромна комерсиална верига " Била " заяви за " Дневник ", че регистрира понижено ползване в размер на 8% на пластмасовите кутии за храна през първото тримесечие на 2023 година по отношение на същия интервал през 2022 година То е съпроводено с 9-процентен растеж на потреблението на ястията от топлите витрини.
© Local governmet of Tasmania
Архивна фотография
" Това демонстрира, че клиентите ни търсят практични способи да лимитират използването на пластмасовите кутии, като купуват по-големи количества в една опаковка или заменят пластмасовата опаковка с биоразградима, което ние им предложихме като опция ", означиха от " Била ".
Уверяват, че ограничението на потреблението на пластмаса е един от основните цели в тактиката им за стабилно развиване, по тази причина " за нас беше значимо да можем да предоставим на нашите клиенти качествена опция на кутиите за храна, с нулево наличие на пластмаса ".
В допълнение през 2022 година веригата е спряла продажбата на пакетирани пластмасови съдове и принадлежности за еднократна приложимост и ги е заменила с устойчиви други възможности, годни за миене в миялна машина.
Все отново пластмасовите кутии към момента са желани от клиентите на " Била " поради по-плътното затваряне. " Пренасочването на потребителите към потреблението на единствено и само биоразградими опаковки или друга опция би трябвало да бъде равномерен и еволюционен развой, който обаче считаме да подкрепим интензивно, като продължим нашата усилена осведомителна акция от 2022 година ", показаха от " Била " за " Дневник ".
Компанията увери, че интензивно сътрудничи с производители и вносители на опаковки на българския пазар. " Цел, за която работим интензивно, е опаковките на продуктите ни лична марка да бъдат 100% рециклируеми, за многократна приложимост или компостируеми до края на 2025 година ", дава отговор " Била ".
Последните налични данни на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС), която е под шапката на Министерство на околната среда и водите, за рециклираните боклуци от пластмасови опаковки са от 2020 година, когато са рециклирани към 55% от общото количество боклуци от пластмасови опаковки. В безусловно изражение от 173 072 тона боклуци от пластмасови опаковки са рециклирани 95 190 тона.
" Дневник " изиска от Министерство на околната среда и водите данни за потреблението на пластмасови кутии за храна след въвеждането на таксата от 20 ст. и дали има спад спрямо времената отпреди това. Оказа се, че ведомството не разполага с такива данни. То занапред би трябвало да разгласява отчета си с данните за преработването и оползотворяването на отпадъците от опаковки за 2021 година
По последните налични данни на " Евростат ", които са за 2020 година, България се подрежда на пето място в Европейския съюз по равнище на преработване на боклуци от пластмасови опаковки. На първо място е Нидерландия, следвана от Словакия, Литва и Испания. Смятани за " първенци " във връзка с преработването страни като Дания, Швеция и Австрия са на " опашката ".
Проблемът е, че това става с мудни темпове и най-много " изпод ", на равнище обособени човеци и компании, до момента в който страната и общините, с всичките принадлежности и запаси на тяхно разположение да постановат политики " от горната страна ", изостават доста от положителните практики на множеството от страните членки на Европейския съюз при въвеждането на работеща система за оползотворяване на пластмасови опаковки.
Все по-запознати с казуса, само че към момента всеобщо не вършат нищо
През последните години българите от ден на ден се замислят, че отпадъците, които генерираме, е добре да се третират като запас и да се връщат в стопанската система, акцентират за " Дневник " от най-голямата организация в България за оползотворяване на боклуци от опаковки " Екопак ". Твърдението е основано на последното им национално представително изследване по въпроса.
Близо 70% от интервюираните са декларирали, че за тях разделното събиране е метод да се опазва природата и на декларативно ниво го поддържат, макар че мнозина към момента го вършат еднократно или спорадично - за акции, начинания, събития и други сходни.
Автоматите за връщане на бутилки – оттатък похвалите и рецензията Същото изследване демонстрира, че не повече от 20% събират разделно постоянно главните типове боклуци от опаковки - хартия, пластмаса, метал и стъкло. Но въпреки всичко събирането на пластмасови опаковки в присъщите жълти контейнери на " Екопак " се усилва с ритъм от към 5-10% годишно. За нарасналото екосъзнание приказва и събитието, че се усилва чистотата на отпадъка, който попада в контейнерите - битовите, органичните или строителни боклуци са по-малко.
Държавата и общините бездействат
Според препоръчаните наскоро по-строги правила и извънредно високи (за България) цели от Европейската комисия, до 2025 година 77% от пластмасовите бутилки за питиета до 3 л ще би трябвало да се събират и надлежно 90% - през 2030 година
" Има най-общо два изпитани пътя, по които да се върви към тези цели на база на европейския опит - единият е с обезпечаване на финансови тласъци през отчитане на такса боклук на база " замърсителят заплаща " и подобаващ надзор и наказания от общините. За страдание това се отсрочва години наред по разнообразни аргументи. Другият метод е посредством депозитна система ", разясняват от " Екопак ".
Подчертават, че е нужна повече поддръжка за въвеждане на правилото " замърсителят заплаща " в изчисляването на такса боклук. Според " Екопак " по този метод хората, които събират разделно отпадъците си, ще бъдат подтиквани. Практиката в доста европейски страни демонстрира, че това води до доста и дейно повишение на разделното събиране, припомня оползотворяващата компания.
Рециклирани бутилки и компостирани етикети: Брюксел лимитира още еднократните опаковки В България няма функционираща пазарна депозитна система. В Европейски Съюз тя се ползва към този момент в 12 страни, а още 13 възнамеряват да я вкарат. на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), в който се проучва и изследва опцията за въвеждане на депозитна система, е написан през 2016 година Оттогава до момента има единствено говорене от страна на виновните ведомства и е незнайно дали има подхванати действителни стъпки по въвеждането ѝ. " Дневник " не получи отговори от Министерството на околната среда и водите.
Бизнесът показва угриженост за казуса
И до момента в който страната и общините на практика бездействат на макро и микрониво, в това число и поради продължаващата политическа неустойчивост, в края на март две от най-големите търговски вериги в страната - " Кауфланд " и " " - автомати за приемане на пластмасови бутилки до 3 л от PET материал, обозначени със съответния знак, както и железни кенове за питиета. Малко по-рано и контейнери за събиране на бутилки от бира.
За да бъдат подтиквани да рециклират повече, клиентите на " Лидл " и " Кауфланд " получават ековаучер на стойност 5 ст. за всяка върната опаковка. Ековаучерите могат да бъдат употребени при покупка над 10 лева в същия магазин, в който са върнати бутилките до 90 дни след издаването им.
© ''Кауфланд България''
Според последните данни на " Лидл ", които са от 27 април, над 300 хиляди са събраните пластмасови бутилки и кенове в автоматите им за назад приемане на опаковки. Така единствено за месец от старта на пилотния план са събрани над 7 тона пластмасови бутилки и 1.7 тона алуминиеви кенове.
Уточнява се, че от тези над 7 т след преработване на материала могат да се произведат над 1 600 000 бутилки за вода 0.5 л с 30% PET (рециклиран PET материал). Това е едно от условията на евродиректива, което от 2030 година ще бъде наложително за производството на всички пластмасови бутилки.
Най-много са събраните опаковки в София, където магазините на " Лидл " с автомати са два, всеки с по два автомата - над 55 500 опаковки, а съвсем толкоз - 53 000, са кенчетата и бутилките, които са върнати единствено в един магазин във Варна.
Последните данни на " Кауфланд " демонстрират, че близо 40 000 пластмасови бутилки и кенове са върнати в техните автомати за разделно събиране за две седмици от началото на пилотния план.
Няколко въпроса за какво и техните отговори
В първите, а и последващите дни на акцията на двете вериги " Дневник " получи доста реакции и въпроси от по-скептично настроени читатели, които препрати към уредниците. На въпрос по какъв начин е избрана цената от 5 ст. за назад изкупуване на бутилка или кен в автоматите и съпоставима ли е тя с цената на пластмасова кутия за храна от топлата витрина, която от началото на 2023 година коства на купувачите 20 ст., от " Кауфланд " дадоха отговор, че " сумата от 5 стотинки е за клиентите да бъдат подтиквани да рециклират ", допълвайки, че непринудено са вложили средства в пилотния план, в това число за ековаучерите.
За съпоставяне: връщането пластмасова бутилка или кен в Германия коства 25 евроцента (около 50 стотинки), без значение от размера ѝ. На пръв взор това е към 10 пъти повече, в сравнение с в България. Средствата за тази висока такса обаче не са доход за потребителите. Германската система е депозитна - при пазаруването на напитка в пластмасова бутилка се заплаща и 25 евроцента депозит за самата бутилка, като при връщане на празната опаковка човек си получава назад парите.
" Дневник " също по този начин попита за какво е наложено ограничаване получените против върнати бутилки ековаучери да могат да бъдат употребени при покупка над 10 лева в същия магазин, както и по каква причина е наложено ограничаването за използването на ековаучерите до 90 дни след издаването им. Според отговора съществена цел на уредниците е да насърчат клиентите си да се включат интензивно в процеса по разделно събиране и да подтикват природосъобразно държание. Иначе комерсиалният опит показвал, че 90 дни е естествен период, в който един ваучер всекидневно се употребява, в случай че не е загубен. Във връзка с изискването покупката да е за над 10 лева от " Кауфланд " не дадоха отговор съответно, само че прецизираха, че подробните данни за потребителското държание след половин или една година ще дадат насочна точка за обмисляне на вероятно бъдещо развиване на плана.
Какво става с пластмасовите кутии за храна
От 1 януари тази година беше въведено условие пластмасовите кутии за храна за еднократна приложимост да се таксуват наложително настрана от купената храна. Законовата мярка цели да понижи нездравословното влияние върху околната среда, като трайно се ограничи използването им. От " Кауфланд " показаха за " Дневник " обаче, че нямат данни за спад в потреблението на кутии за храна след въвеждане на мярката.
Друга огромна комерсиална верига " Била " заяви за " Дневник ", че регистрира понижено ползване в размер на 8% на пластмасовите кутии за храна през първото тримесечие на 2023 година по отношение на същия интервал през 2022 година То е съпроводено с 9-процентен растеж на потреблението на ястията от топлите витрини.
© Local governmet of Tasmania
Архивна фотография
" Това демонстрира, че клиентите ни търсят практични способи да лимитират използването на пластмасовите кутии, като купуват по-големи количества в една опаковка или заменят пластмасовата опаковка с биоразградима, което ние им предложихме като опция ", означиха от " Била ".
Уверяват, че ограничението на потреблението на пластмаса е един от основните цели в тактиката им за стабилно развиване, по тази причина " за нас беше значимо да можем да предоставим на нашите клиенти качествена опция на кутиите за храна, с нулево наличие на пластмаса ".
В допълнение през 2022 година веригата е спряла продажбата на пакетирани пластмасови съдове и принадлежности за еднократна приложимост и ги е заменила с устойчиви други възможности, годни за миене в миялна машина.
Все отново пластмасовите кутии към момента са желани от клиентите на " Била " поради по-плътното затваряне. " Пренасочването на потребителите към потреблението на единствено и само биоразградими опаковки или друга опция би трябвало да бъде равномерен и еволюционен развой, който обаче считаме да подкрепим интензивно, като продължим нашата усилена осведомителна акция от 2022 година ", показаха от " Била " за " Дневник ".
Компанията увери, че интензивно сътрудничи с производители и вносители на опаковки на българския пазар. " Цел, за която работим интензивно, е опаковките на продуктите ни лична марка да бъдат 100% рециклируеми, за многократна приложимост или компостируеми до края на 2025 година ", дава отговор " Била ".
Последните налични данни на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС), която е под шапката на Министерство на околната среда и водите, за рециклираните боклуци от пластмасови опаковки са от 2020 година, когато са рециклирани към 55% от общото количество боклуци от пластмасови опаковки. В безусловно изражение от 173 072 тона боклуци от пластмасови опаковки са рециклирани 95 190 тона.
" Дневник " изиска от Министерство на околната среда и водите данни за потреблението на пластмасови кутии за храна след въвеждането на таксата от 20 ст. и дали има спад спрямо времената отпреди това. Оказа се, че ведомството не разполага с такива данни. То занапред би трябвало да разгласява отчета си с данните за преработването и оползотворяването на отпадъците от опаковки за 2021 година
По последните налични данни на " Евростат ", които са за 2020 година, България се подрежда на пето място в Европейския съюз по равнище на преработване на боклуци от пластмасови опаковки. На първо място е Нидерландия, следвана от Словакия, Литва и Испания. Смятани за " първенци " във връзка с преработването страни като Дания, Швеция и Австрия са на " опашката ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ