Японското индустриално чудо започва в началото на XX век и

Японското индустриално знамение стартира при започване на XX век и ще потвърди, че страната на изгряващото слънце бързо може да се синхронизира с всички останали страни. През далечната 1894 година ще открием, че множеството военни специалисти не виждат спящия змей като някаква опасност. Повечето се кълнат, че няма по какъв начин с сходна флота, сходно систематизиране на силите и неналичието на боен опит, Япония да успее да даде проект за победа над Китай по вода, даже и в случай че се приказва за Жълто море.

Индустриализацията на Япония стартира едвам през 1869 година и множеството специалисти не имат вяра, че в границите на три десетилетия ще има опция за една страна да построи войска и флота. Второто съмнение е, че след толкоз епохи на изключване от останалия свят, Япония не може да сътвори морски обичаи. Мнозина считат, че сегашната им флота няма никакви качества, а стоманата се употребява в последните 25 години, когато Япония получава първия си френски транспортен съд, в миналото притежаван от конфедерацията на Съединени американски щати.

Хилаво начало, споделят множеството адмирали, Япония има доста малко време за  да навакса. Японската флота няма да има никакви шансове против по-голяма и по-силна флота, тъкмо като тази на династията Цин. Нещо още по-важно е, че японската флота не разполага с бойни кораби, а те са морските арбитри във всяко едно стълкновение.

На 17 април Китай и Япония подписват контракта Шимоносеки, прекратявайки лимитираната война, която избухва през предишния август. С този контракт ще има конвенция за прибирането на цяла Корея, островната група Пенгу и част от крайбрежието на Япония. Китай ще има правото даже да отвори свои лични пристанища на японска територия, с което ясно се потвърждава, че страната на изгряващото слънце е изгубила доста.

Войната от 1894-1895 година ще покаже, че Япония има доста съществено предпочитание не просто да накаже Китай, само че и да получи своята цялостна бойна популярност. В тази война, най-малко до септември 1894 година се счита, че Китай ще бъде същинският водач и няма да има никакви проблеми във воденето на военна акция. След септември е ясно, че е по-добре да блъфира и да изиска сключване на помирение, в сравнение с войната да продължи. Сино-японската война демонстрира, че Япония не просто е съумяла да направи знамение, само че и занапред ще се намести измежду великите сили като един от водачите на военноморското дело.

Много малко са хората, които биха могли да подозират, че Япония ще победи могъщия Китай, а тяхното мнение в никакъв случай не се е чуло. Дори и някои от актуалните военни специалисти ще считат, че Азия остава отворена и победена карта, която няма по какъв начин да противодейства на безусловно никого. Има единствено един проблем, в миналото мнозина са считали това и за Япония и са вярвали, че страната ще има потребност от доста години, с цел да стане същинската мощ, която ще покори Пърл Харбър и ще прегази Китай. Ето и някои доста значими и къси уроци, които човек не би трябвало да пропуща, когато прави своите сметки за идна война.

Човешките същества постоянно ще създават нови технологии, търгуват с най-различни полезности и с малко повече регулации ще способстват за по-добри и ефикасни варианти и качества. Трите най-важни атрибута на един военен транспортен съд са: скорост, отбрана и въоръжение. Ако един производител реши да заложи повече на едно качество, то постоянно ще заплаши другите две.

Поставянето на по-тежки оръдия и ракети ще покачат доста тежестта на трюма. Теглото понижава скоростта и изисква от дизайнера да понижи доста бронята, с цел да може да го трансформира в кораб, а не в камък на дъното на океана. Това от своя страна води до използването на още по-скъпи мотори. Често има флоти, които ще одобряват това за краен резултат, ликвидирайки скоростта.

Във военноморското дело няма взаимни отстъпки и никой не може да избяга от тази формула. Някои от бойните кораби на Съединени американски щати, които разполагат с добра спринтова скорост, постоянно са лишени от ризница и разполагат с мощни спортни мотори, само че в никакъв случай не носят и нужното снаряжение, с цел да бъдат фактор в играта на котка и мишка. Повечето кораби от LCS клас са направени от алуминий, а той не е най-хубавият материал, когато би трябвало да устоя на пряк обстрел от по-тежки оръдия. Ако скоростта се усили, то тя постоянно ще бъде за сметка на останалите оръжия. Всеки един дизайнер ще обръща доста внимание на тези фактори, само че в никакъв случай няма да разбере дали в действителност се е справил, до момента в който не види какво се случва в открита борба.

Като множеството военноморски флотове, китайският също употребява препоръките на задгранични съветници, които считат, че огромните бойни кораби са същинските спечелили във всяка една борба. Те разполагат с дебела ризница и жертват скоростта си, само че пък имат мощни оръдия, затова не е чак толкоз съдбовно, в случай че се лишат от дребна скорост. Някои адмирали даже се майтапят, че победител е този транспортен съд, който тръгне малко по-рано за борбата.

Повечето китайски кораби употребяват правилото на немските, които идват с висококалибрени оръдия и изпреварват доста тези на съперника – в тази ситуация приказваме за японската флота. Има и един минус – огромното оръдие постоянно може да изисква повече време за зареждане. Китай се възхищава на огромните бойни кораби, само че пропуща обстоятелството, че са прекомерно скъпи. Цената ще е и ограничаването на китайците да изпратят повече или да закупят повече за своята флота, затова единствено два тежки кораба ще участват във флотата им, когато се срещат с японците на река Ялу. Японските дизайнери имат други хрумвания, те осъзнават, че не могат да си разрешат бойни кораби, затова ще заложат на скорост, маневреност и доста бързи и скорострелни оръдия. Те ще подценен отбраната и огромните оръдия, тъй като не виждат необикновен смисъл.

В тази борба ще стане ясно, че Китай е избрал доста неверно и е послушал допустимо най-неправилните съветници при направата си на флотата. Японските оръдия нанасят тежък и непрекъснат удар против огромните тежки кораби на китайците. Всеки един изпратен снаряд има доста по-малка мощ от тази на съперника, само че това не пречи на японските моряци да изпратят към 10 по китайските кораби, до момента в който огромното оръдие зареди. Леките лодки на Китай ще се окажат добър съперник, само че не задоволителен, с цел да съумеят да противодействат. Двата огромни бойни кораба ще бъдат притиснати в ъгъла и ще би трябвало да се борят като мечка срещи глутница побеснели питбули.

Представете си един от най-хубавите боксьори в тежка категория, който би трябвало да се изправи против най-малко 15 боксьори в лека категория. Колкото и мощен да е, скоростта на ударите на съперниците ще бъдат задоволително мощни и точни, с цел да нанасят вреди. След като пушекът се подвига, японските командири стартират да броят потъналите китайски лодки. По техни калкулации, а по-късно и китайците ще потвърдят – повече от 2/3 от флотата им е изгубена. Дали самите китайци са създали неточност или просто не са взели вярното решение по време на своята военна акция.

Мнозина считат, че Китай има навика да прави такива неточности. През идващите десетилетия ще се открие една тъкмо такава наклонност, в която съвсем всяка една разкрита технология може да се трансформира в доста сериозен камшик. Почти всички разкрити нововъведения са били неприятно изненадвани от западните, само че през днешния ден не можем да бъдем сигурни до какви размери се е развила самата технология и какво тъкмо са съумели да покажат китайците. Все отново си спомняме и една доста значима войска, която се гордее със своите паради. От време на време виждаме по какъв начин се чупи някоя друга нова техника като танкове и БТР-и, само че това не е чак такава болежка за умиране.

Друг значим урок от това стълкновение ще ни покаже, че не е належащо да имаш най-хубавата технология, от време на време е задоволително да познаваш желанията на съперника и неговите способи за борба. Японските инженери не са имали чак толкоз доста достъп до техника, само че са имали опция да следят съперника и да открият неговите недостатъци. Точно този детайл е донесъл успеха им.

Китай не стопира да се хвали със своята морска мощ, само че пропуща обстоятелството, че Япония е островна страна, която цялостен живот оцелява в морето и се изхранва с помощта на него. Япония изостава само и единствено на по-модерна техника, само че когато става въпрос за стълкновение, хората печелят борбите, а не машините, изключително в случай че същите хора употребяват своя мозък.

По-слабият, само че квалифициран съперник може да излезе победител в края на деня и тъкмо това е сработило за командването в Токио. Подценяването на съперника е необикновен камшик, само че също по този начин не би трябвало да забравяме, че даже той може да направи своите заключения, когато пристигна време за борбата на живота му. Все отново не би трябвало да забравяме, че когато някой се счита за най-силния на бойното поле, той в никакъв случай няма да се пробва да се бори повече, откакто някой му е заречен, че успеха му е в забрадка вързана.

Силните и могъщи военни сили имат ресурсите да влагат в най-различни браншове, само че по-слабите страни постоянно влагат всичкото си време и запаси в една точка и постоянно се занимават с нещо друго. Ето за какво слабите сили постоянно обръщат войната – образецът с Украйна е тъкмо подобен факт. До този миг се оказва, че бойците с по-модерни анти-танкови системи могат да създадат чудеса против „ могъщата “ танкова армада. Не са малко и дроновете, които всеки може да закупи от магазина, с цел да ги трансформира в същински убийци.

Една от най-съкровените нелепости на китайските адмирали е, че бързат да съберат своята флота на едно място, с цел да покажат численото предимство. Някои немски генерали в Сталинград ще си спомнят същото стълпотворение на сили, което може да наподобява впечатляващо за един непряк наблюдаващ, само че в никакъв случай не работи вярно против боен съперник. Япония няма потребност да пази корейската външна страна или да следи всички притоци, по които може да се стигне до китайската столица.

Нейният фокус е да удари на едно място – морските възли на Жълто море, покрай Корея. Именно там няма доста пространство за маневриране, т.е. гигантските кораби ще се изпотят доста, до момента в който бързите и ефикасни японски лодки постановат съперника безмилостно. Точно по този начин, оня, който се хвали доста, той ще брои потопените си кораби.

Нека не забравяме, че когато един съперник твърди, че знае всичко, той автоматизирано е изгубил войната. Ставаме очевидци на тъкмо това, тъй като същинският победител е оня, който е най-предпазлив и не може да има лукса да знае всичко. Китай употребява толкоз доста военни съветници, че най-после е подготвен да повярва, че Япония ще тръгне с хартиени корабчета против цялата им флота.

Чуждестранните съветници постоянно са просто една фигура, която не може да разбере вътрешния свят на спора, а гледа единствено извън. Те могат да изчислят стойностите на корабите, тяхната мощ и мощ, само че в никакъв случай не биха могли да изчислят смелостта на моряците, техният разсъдък и опцията да бъдат проведени. Единствено във военно време излиза наяве, че те са просто социолозите на изборите – всеки лавира за своята страна и изяснява какъв брой тъкмо мощ би имала военната категория.

Карл декор Клазувиц ще съобщи, че военният спор е проблем, който изисква оръжие и опит, а медиумът ще е силата на перото – тук обаче ще приказваме за физическата мощ. И в случай че се смеси политиката с армията, то още веднъж нямаме доста позитиви. Все отново сме привикнали да виждаме хваленето с войска, само че доста постоянно тя не дава отговор на огромното хвалене, прочее ще се окаже даже по-слаба.

Никой не си спомня, че когато се рискува повече, може на практика да докара до един различен огромен проблем – да изгубиш повече. Според Клазувиц, спечелилият е оня, който печели в политиката, а друг, който се пробва да разгроми своя съперник. Япония осъзнава това и най-после няма потребност да завоюва всяка борба, една по-голяма и впечатляваща е изцяло задоволителна, с цел да стане ясно, че китайската флота може да губи, освен това доста злокобно.

Осъзнавайки този факт, незабавно се стига до подписването на мирния контракт и в следствие до разпускането на флотата на династията Цин. Една дребна победа е задоволителна, само че има и една загадка, Япония не може да си разреши открита борба, тя играе единствено за време, с цел да може да заздрави позициите си и да се трансформира в хегемон най-малко доникъде на Втората Световна война.