www. quebec.huffingtonpost.ca Превод от френски: д-р Радко ХанджиевКатя е инженер,

www. quebec.huffingtonpost.ca

Превод от френски: доктор Радко Ханджиев

Катя е инженер, а брачният партньор й Мирчо е художник, трансформирал се в нощен надзирател. И двамата работят, само че не смогват финансово, като доста други българи са хванати в клопката на икономическата застоялост на най-бедната страна в Евросъюза.

За семейство Колешеви и техния наследник, студент по музика, всеки неочакван разход е злополучие, което води към бездната на огромната беднотия. Постоянните им ограничения и страхът от бъдещето се споделят съвсем от половината българи, сочат изследвания на Европейския съюз.

" Общо получаваме 950 лв. (485 евро) на месец. Като платим сметките си, ни остават 200-220 лв. за храна ", споделя 49-годишната госпожа Колешева на кореспондента на организация „ Франс прес “в дома й в Бухово, предградие на София. (репортажът е препечатан от фрескоезичната версия на в. „ Хънфингтън пост “ за Канада - ред).

В събота Катя гледа малко дете в непознато семейство (baby-sitting), а 60-годишният професионален художник Мирчо дава уроци по изобразяване след нощите си наряди. Тази зима те трябваше да отсрочат месечните си заплащания на битовите си разноски, с цел да си купят дърва за огрев.

Броят всяка стотинка

Когато им свършат парите за храна, което постоянно се случва, те вземат назаем стотинките, които синът им печели, като свири на цигулка вечер по улиците. Семейството не е почивало от дванадесет години. Последния си чифт ботинки Катя е купила през 2007 година Но най-лошото, съгласно нея, не е лишението. „ Най-лошото е, че няма вяра нещата да се трансформират “.

Статистиката регистрира към 10% от българите за " извънредно небогати ". Колешеви са част от другата група, съставляваща 20% от популацията, класифицирани като " релативно небогати ".

Животът на Колешеви се промени в края на 2008 година, когато работодателят на Катя – най-голямата стоманодобивна фабрика на Балканите, – банкрутира, без да изплати няколко месечните й просрочени заплати. На новата работа, която съумява да откри в лаборатория в София, тя получава половината от предходната си заплата.

В категорията „ извънредно небогати “ са класифицирани трайно безработните, овдовелите пенсионери и многодетните фамилии –най-вече от многочисленото ромско малцинство. Тази на " релативно бедните " включва чиновници, които получават минимална заплата в размер на 184 евро на месец и огромна част от работещите, на които, сходно на Катя, злощастно бе прекъсната кариерата им.

Защо България не се оправя добре

Защо България се оправя по-зле от някогашните си комунистически съседи, които последователно се придвижват към стандарта на живот в Западна Европа?

Според специалистът Петър Ганев аргументите са структурни: икономическата интензивност и нивото на претовареност са извънредно ниски и всичко това се утежнява от застаряващото население. Но до момента в който след 1989 година " другите страни започнаха промени, ние загубихме седем години от посткомунистическия преход, което докара до хиперинфлация и банкрут на няколко банки ", напомня той. Мерките за прецизни икономии, наложени от МВФ, дадоха резултат. Последва десетилетие на напредък, само че без да бъде съпроводено от промени на пазара на труда, на пенсионните или обществени отбрани. Кризата през 2008 година брутално върна страната към началото на прехода. България загуби половин милион работни места и към момента не се е възстановила, макар че коефициентът й на дълга е един от най-ниските в Европейски Съюз, за ​​разлика от прилежаща Гърция.

„ 25 години след края на социализма “, разяснява Катя Колешева, „ хората са изгубили вяра, че нещата могат да се трансформират и че може да излезем от това състояние на непрекъснати ограничения и оскъдици “.

„ Броим всяка стотинка и пестим от всичко – това е част от българския пейзаж ", заключава брачният партньор й.