Най-трудният ден в живота ми беше, когато синът ми разбра, че е осиновен
Взехме по-малкия ни наследник от сиропиталище инцидентно. Отидохме по работа, видяхме го и го осиновихме. Тогава той беше на три години. Нашият седемгодишен наследник одобри доста добре по-малкия си брат.
Когато стана на шестнадесет, му казахме цялата истина. Като чу всичко, той се заключи в стаята си. На идващия ден попита кои са родителите му. Не можахме да му отговорим на този въпрос.
Тогава той отишъл в сиропиталището и почнал да рови из архивите. Намерил адреса на вуйна си. Отидохме всички дружно при нея. Жената първо не му повярва, само че синът ни й сподели документите и фотоси.
Тя ни описа, че родителите на момчето са починали в злополука. По това време тя е била 18-годишно момиче. Отначало се е пробвала да се грижи за него. Но скоро осъзнала, че няма да се оправи. Отсъствала от лекции и щели да я отстранят от университета.
Ето за какво решила да даде момчето в сиропиталище.
Прибрахме се вкъщи. Синът ни беше спокоен през целия път.
На идващия ден вуйна му пристигна да ни посети. Донесе кутия и огромен плик. „ Сега знаеш къде пребивавам. Не ми се сърди за случилото се. Винаги ще се веселя да те посрещна в моя дом “, сподели тя и си потегли. В кутията имаше ключове и адрес, написан на лист хартия.
След закуска отидохме на този адрес. Беше тристаен апартамент в центъра на града. Беше чист и спретнат. В хола имаше фотография в рамка на майка, татко и наследник.
Отворихме плика. Това бяха документите за жилището и номер на банкова сметка.
Но за какво лелята е мълачала до момента?
