Всяко българско сърце се вълнува, щом чуе думата Дойран“. Много

Всяко българско сърце се вълнува, щом чуе думата „ Дойран “. Много наши юнаци са починали в борба край красивото и умерено през днешния ден езеро, намиращо се към несъществуващия през днешния ден едноименен град.

Много горделивост и доста тъга ни обземат при всяка човешка история, обвързвана със гибел в отбрана на Отечеството през Първата международна война. Днес ще ви разкажем за подвига на младши подофицер Илия Вутов от 17 пехотен Доростолски полк. Илия Вутов е родом от някое от селата към Бяла Слатина. По време на Първата международна война служи в Доростолския полк и е един от бранителите на Дойранската позиция. Той е картечар и е пълководец на 3 картечница, 3-та картечна рота.

Примерен боец, той надълбоко страда, когато го изпращат на „ Глухата картечница “, прикриваща предните елементи. Наречена е по този начин, тъй като би трябвало да се намеси единствено при положение, че съперникът овладее предната позиция.

Разбрал тъгата му, неговият пълководец му споделя: – Твоята картечница би трябвало не просто да изненада съперника, би трябвало да го спре, да обърка сметките му. Аз различен Илия Вутов в ротата си нямам. Вярвам ти, както имам вяра на себе си. Просълзен, Илия се спуска и целува ръката на командира си: – Прости ми, господин поручик! Заклевам се, че ще оправдая очакванията ти! Денят за това идва на 18 септември 1918 година, масираната британска офанзива се насочва по фронта и във фланг на Предната позиция. Картечницата на Илия Вутов открива гневен огън против нападателите и ги вкарва в един дол, откъдето не могат да помръднат.

Младият българин помни клетвата си, помни и обещанието си към командира.

Той и другарите му не дават на съперника да продължи с нападението си. Но боят е неравномерен, идват и британските картечари. Тогава на чист български език от британската страна някой извиква: – Предайте се, юнаци! Ще ви пощадим живота! Прекланяме се пред храбростта ви! – Ние не се боим от гибелта!- извиква в отговор Илия Вутов и продължава да стреля. Боят продължава, а една бомба убива и последния приятел на Илия. Той остава самичък против съперника. – Предай се, българино! Съпротивата е безсмислена! – обажда се отново някой на български език. Решен да почине, само че да не остави англичаните да заемат „ Глухата картечница “, Илия продължава багра. Внезапно, британски картечен откос улучва героят на нашия роман в челото, а главата му постепенно се свлича върху обичаната картечница.

Ръката му продължава да натиска спусъка на картечницата, до момента в който изстрелва и последния патрон в лентата. Илия Вутов, бранителят на „ Глухата картечница “ умира със гибелта на храбрите.

Тогава се случва непредвиденото – британски майор се насочва с необятни крачки към позицията на българина, коленичи и целува челото му. След това се обръща към бойците си:

Почерпете поука от този българин, пред останките на който се поклоних! Научете се да умирате като българите, тогава ще ги успехите!

Вълните на красивото езеро ще припомнят завинаги за смелостта и саможертвата на младши подофицер Илия Вутов, от белослатинските села, пълководец на трета картечница, 3 рота на Доростолския полк. Нека духът му постоянно припомня на поколенията българи за делата на славните ни предшественици.

Източник: bulgarianhistory.org