Просвещението
Всички знаем за акцията на Аргонавтите и смелия Язон до крайбрежията на далечна Колхида, където той мечтаел да откри златното руно. Легендарното странствуване и до през днешния ден вълнува въображението на писатели, режисьори и е обект на проучване на учените.
Колхида е днешна Грузия. В тези дни, както считат учените, жителите на Кавказ са имали много забавен метод да добиват злато в реките, които се намират там.
Ленен мираж
Опънали кожата на погубен овен, завързали краищата за решетките и спуснали това устройство във водата. Частиците злато, които се издигнали от дъното с течението, се утаили върху кожата. Всъщност кожата с частиците злато под лъчите на слънцето било невероятна панорама. Много чужденци, които са видели това, евентуално са основали мит за задачата на пътуването на Язон.
Но надали елините са финансирали много рисково пътешестване единствено поради няколко грама злато, което в последна сметка са изстъргали от кожата на мъртво животно. Изглежда, че това било по-скъпо нещо, което е ценено над жълтия метал. А коя е била най-скъпата стока по това време? Оказва се, че това е лена.
Историята на лена се връща в далечното минало. Мумиите на фараоните на Египет са били увити в ленени превръзки, които са оживели и до през днешния ден посредством освен на специфичните балсами, само че и на свойствата на лена. Ленените превръзки, в които са били увити мумиите, са запазили здравината и еластичността посредством хилядолетията.
Плащеницата, в която било увито тялото на Исус, била ленена. По време на Троянската война фината ленена прежда е коствала към 5-6 пъти повече от най-благородния метал, а най-фината тъкан и произведения от нея – 30-35 пъти по-скъпи.
Стремеж към хубост
От Херодот, Страбон и Плиний Стари научаваме, че в антична Елада ленът растял неестетичен, влакната от него се оказват нискокачествени, а тъканите с него били груби. Въпреки това нуждата от развъждане на лен била голяма, защото всички свободни дами на Елада обичали да се обличат в лен, а благородниците също предпочитали тънките и скъпи, за които елините купуваха лен в огромни количества от Египет.
Ленът бил високо скъп в древността, цената на ленената риза се дефинира от всичко: продуктът е подложен на една канара, а златото на другата. И качеството на лена, отглеждан в Колхида в антични времена, беше отвън хвалба.
Черноморските ленени нишки, прежди и най-хубавите тъкани са били превозени до всички страни на Древния Изток. В самия мит не е бил разказан добивът на злато, а най-древната технология на ленените лобове на земята. Те вземали вързоп ленена плява (нещо евтино) и го хвърляли в реката. След известно време, когато сламата се трансформира в тресчица, снопът се изважда и след подобаваща обработка се трансформира в най-финото ленено влакно, чието произвеждане е било строго класифицирано.
Тази версия се поддържа и от подобен епизод от мита,
в който Язон крие откраднатото под ризата си. Опитайте се също толкоз незабележимо да влачите под тънката тога тежка овча кожа, осеяна със златни зърна. Но долни дрехи – можете.
Но коства ли си да се построи специфичен транспортен съд, и да се повика воин от цяла Гърция, с цел да донесе вкъщи една ролка лен? Разбира се, че не. Но с цел да се получи за страната, където могат да вършат единствено жестоко долни дрехи, тайната на правенето на скъп тъничък лен – да.
Но за това не се нуждаете от платно, а от човек, който познава технологията на неговото произвеждане.
Язон и Медея Затова неслучайно се появява името на царската щерка Медея.
В края на краищата в древността най-ценните софтуерни интервенции, които съставляват благосъстоянието на страната, нормално се правят в храмове. Рецептите им били загадка и се пазели от жреците. Изглежда, че Медея е била тъкмо такава жрица на храма на Хеката, отдадена в тайните на правенето на най-финия лен.
Именно за нейното похищение е проведена експедицията на аргонавтите. Техният водач Язон, млад хубав грък, елементарно се справял с задачата си на коцкар. Той се престорил, че обича Медея, а тя напуснала родината си поради него, станала палач и най-важното – взела със себе си тайната за правене на тъничък ленен плат.
Единственото нещо, което античните елини не са могли да плануват е, че климатът на Гърция не разрешава развъждането на сортове лен, нужни за производството на най-тънкия лен.
