Всички трябва да спим. Без да твърдим, че проспиваме живота

Всички би трябвало да спим. Без да твърдим, че проспиваме живота си, в реалност човек прекарва близо една трета от отреденото си време в това положение. Учените по целия свят от дълго време са комплицирани от това, какво се случва с мозъка ни по време на нощта.

Ново изследване, оповестено при започване на месец август, дава отговор на тази тайнственост. В него специалисти настояват, че по време на нощния сън мозъкът нулира спомените от деня, отваряйки по този метод място за нови.

В края на деня връзките в мозъка ни са напрегнати, наситени с всички диалози, изображения и обстоятелства, които ние сме абсорбирали по време на 18-те часа, когато сме будни. Сънят отслабва тези връзки и един тип компресира ежедневните ни мемоари и отваря място за нови.

Теорията е на екип от учени от университета на Фрайбург, чийто началник е международно известният психиатър Кристоф Нисен. Това е първото по рода си изследване, което изследва мозъчните синапси, които са в положение на сън.

Цялостната връзка сред невроните се усилва, когато човек е безсънен. Така в последна сметка се стига до равнище на засищане след повече от 10 часа будуване или отнемане от сън. Без всекидневно понижаване на това струпване или напрежение се нарушава способността на човек да натрупа нов опит и мемоари, споделя професор Нисен.

Резултатите от проучването на немските експерти са приветствани от научната общественост като първи практични теории за съня, проправяйки пътя към на практика процедури за бодърствуване, сънна апнея и душевен разстройства, които са породени от бодърствуване.

За да доближи до констатациите на своето проучване, екипът наблюдава всекидневието на 20 студенти на възраст от 19 до 25 години. Всички участници били непушачи, десняци, нямали психическо разтройство, не приемали медикаменти и не злоупотребявали с опиати или алкохол.

В опита участниците трябвало да бъдат изследвани и подложени на тест, откакто имали здравословен 7-часов сън. След това те били подложени на същия тест, само че този път откакто били будували 24 часа, като през това време играели на игри, готвили, само че без да пият кофеин.

Резултатите от тестванията ясно посочили, че когато човек не се е наспал добре, губи централизация, не помни. Тестовете на будувалите участници били в пъти по-лоши от тези, които те създали, когато били отпочинали.

В последната фаза на проучването учените карали участниците да спят надлежно по 3, 4, 5, 7 и 8 часа и по-късно още веднъж да вършат проби. Оказало се, че оптималният вид, в който мозъкът може да се обнови и да работи с цялостния си потенциал, е 7 часа.