Просвещението
Всички сме забелязали, че „ времето “ във Вселената е развой на продан на информация, който претендирал следните условия: „ придвижване “ (всяка смяна от произлизащото пространство)! Има доста причини и косвени образци, които ни демонстрират, че „ информацията “ е „ Всичко “ във Вселената и в това време „ Нищо “, в случай че „ Тя “ не се движи. Изглежда, че е изцяло задоволително за общата концепция, само че при по-нататъшен разбор се появяват нови причини, чиято причинно-следствена верига може да бъде обяснена разумно и ясно единствено от позиция на препоръчаната от учените интерпретация на Вселената.
Сред тези неразбираеми универсални феномени преди всичко означаваме „ електричеството “. Относно вторичните свойства на електричеството, доста обстоятелства са разказани в учебниците по физиката, само че “учените ” в това време не знаят за същинските му свойства.
Универсалният проматериален развой
на обменa на информацията (интерпретиран от нас като „ Време “) поражда заради първичната си ентропия или мярка за безпорядък, както и степента на дисхармонията във образуваната материална среда. В този развой се ражда желанието за противопоставяне, за хармонично балансиране на „ евентуалната разлика “ …, едно от особените материални проявления на които е така наречен физически електромагнитен капацитет (ток, светлина, гръмотевица, поле…). Тези прояви под формата на настоящи искри на разнообразни полюси на батерията; ток в проводника под формата на нагряване на спиралата на електрическата лампа; гръмотевичната стихия и кълбовидна гръмотевица, както и плазма, можем да следим въз основа на емпиричен опит.
Разумния въпрос е: “Защо се случва това? ”
В тази връзка е, с цел да резервира своята функционалност, която би трябвало да се стреми да поддържа своята целокупност, балансирайки получената информация и материални процеси. Например това е нужното изстудяване на топъл чай в студено помещение или размразяване на лед в топла вода. Това е придвижването на студени и горещи атмосферни маси над повърхността на Земята, с цел да се реализира отмереност на тяхното систематизиране и така нататък
В случая, когато електромагнитен заряд (измерен посредством количество евентуалната сила на процеса на обмена на информацията) поражда и се натрупва в единия край, който е друг от заобикалящата го среда, където той незабавно стартира да „ търси “ метода за неговото излизане… Потенциалът на подобен заряд ще се усили до безконечност, до момента в който процесите и изискванията, които го генерират, са дейни. Щом обаче се открие каквато и да е опция за нейния „ преход “ или промяна „ на открито … “ (в края на краищата е известно, че „ където е фино, там се къса “, да вземем за пример, къса връзка на напрегнати проводници ), то тогава „ материално формираща информация “ мигновено ще „ изтече “ от едната към другата, балансирайки тези стойности еднообразно в тях. По този метод тук можем да забележим несъмнено предписание, че така наречен „ Електрически ток “ не е „ придвижването на електроните в проводника “, измислено в учебниците, а процесът на незабавно предаване на размера информация в другите (за разликата в) краища на проводника.
Очевидно този развой не може да се предава някак виртуално в материалната среда, затова електрическият ток е един тип развой на наново материализиране на към този момент съществуващата пространствено-времева материална среда (като проводник). Силата на повторното материализиране на към този момент съществуващата материална среда зависи от евентуалния размер насъбрана информация в една или друга част от нея. Например, размерът на освободената осведомителна и енергийна съставния елемент на гръмотевичната гръмотевица е непостижим с размера на същия информативен и енергиен съставен елемент на джобната батерия, само че същността на процесите е изцяло идентична.
В този аспект споренето за същността
на така наречен електричество, би било подходящо да се обърне към естеството на кълбовидната гръмотевица, която има сходни свойства, само че се разграничава освен в метода на първичното си формиране, само че и в крайното “изпълнение “. Ако гръмотевичната гръмотевица предава своя информативен и енергиен капацитет на най-удобния адрес, противопоставен на него, то тогава в механизма на образуването на кълбовидната гръмотевица този развой е малко по-различен.
По същата причина, заради която в атмосферата се образува торнадо, се образува и кълбовидната гръмотевица, само че формата на първичното струпване на информация и енергиен капацитет поражда по вихрови, кръгли водачи. Ако движещата мощ в торнадото е с противоположно срещане на студени и горещи въздушни течения, то в сферичните мълнии това са противоположно полярни осведомителни и енергийни течения, които преди унищожаването първо се доближават във съвместен кръгообразен „ танц “.
Подобен развой е разказан в космоса, когато се следи сливането да вземем за пример на галактики, които изначало се доближават, обикалят една до друга дълго време. Същото, само че микроскопично кръгово придвижване в бъдещата сферична гръмотевица последователно се усилва с осведомителния капацитет, улавяйки информацията с противоположна информация под формата на материя от околната среда.
Не инцидентно наблюдаващите декларират, че кълбовидната гръмотевица не просто „ плува “, само че и се върти. Тъй като това е информативен и енергиен съсирек, който е друг и превъзхожда по своя капацитет свойствата на околната среда. Когато вътрешните центростремителни ротационни придвижвания доближават салдото си и се сливат, като има неотложен продан на противоположната информация и енергиен капацитет. В този миг за външен наблюдаващ процесът се интерпретира като детонация, чиято същина е самобитно наново материализиране (незабавно освобождение на нова информация) във към този момент съществуваща материална среда. Това е сходен развой в гръмотевичната гръмотевица, която следим, само че единствено под друга форма, т.е. разряд (обмен на информацията) се случва в самата сферична гръмотевица и ние следим единствено нейния външен резултат.
Обобщавайки, можем да заявим,
че материалната Вселена е „ жива “, до момента в който в нея е деен процесът на продан на информацията, освен като този първичен проматериален развой, за който са нужни изискванията на „ придвижване и образуваното пространство “, само че също и постматериалните процеси на наново материализиране, във към този момент завършена материална среда.
Съвсем евентуално е формите за наново материализиране на информацията във към този момент завършената материална среда на Вселената да са безкрайни от микро- до макро съставни величини. Чрез тези процеси на наново материализиране се образуват и също се поддържат тези безкрайни свойства на единството на материята, които обективно съществуват. Именно тези процеси предопределят появяването и действието на взаимозависими взаимоотношения / закони на Вселената, които в техния произход се свеждат единствено до едно-единствено нещо: метод за поддържане на хармонична целокупност посредством наново материализиране („ преразпределение в оптимално равновесие “) на информацията.
Какво ще се случи, в случай че във Вселената няма наново материализиране?
Това е еднакво на спирането на всички съществуващи взаимовръзки сред всички съставни детайли на Вселената, което неизбежно ще докара до Неговото заличаване и раздробяване. В природата следим това събитие като обикновен преход на положението на живия организъм в друго измерение (смърт), с цялостна загуба на неговата функционалност. Ако природата на “живото “, което познаваме, е копие и проекция на свойствата, генерирани в самата Вселена (по собствен облик и подобие), то тогава отговорът ни нагоре придобива изцяло разумна причинно-следствена конотация.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
