(Пазарлък) Е, не можеше ли сега без него, ама де-де!

(„ Пазарлък ”)

Е, не можеше ли в този момент без него, но де-де! Не беше ли санким напълно задоволително да свършат работата единствено формалните делегати, ами трябваше и бай Ганьо да си въвира гагата. Мигар, ония, формалните, не бяха в положение да покажат пред външния свят какво значи българин и български национализъм. Ами че такива характери като индивида с окладистой русской бородой, или пък оня, който е похож на французика очень бойко и гладко говорит по французски, или най-сетне известный болгарский дипломат малко ли бяха? Даже в случай че питате, единствено последният им стигаше на русите. Человекът, който съветската преса нарича болгарский посланик, е в действителност филибелийски сапунджия. Какво значи прогресивна нация! Когато българските сапунджии минават в Русия за дипломати, представете си пък какво ще стане да се яви пред Матушката един български хасъл посланик, а? Колкото и да си непретенциозен, не можеш да не се гордееш! Наистина, справедливостта го изисква да признаеш, че и французите малко позаприличват на нас: техният Феликс Фор от кожарин стана президент на Републиката, па и римляните имат сходен случай: Цинцината помните ли? Но ний ще надминем и едните, и другите. Опитайте се да вземем за пример да се изправите посред чаршията със завързани очи: аз ви убеждавам, че първият българин, който вий хванете и попитате: „ Желаеш ли да станеш български княз? ” - без да се колебае една минута, ще ти отговори утвърдително; може би единствено ще ти тури изискване подаръците и бакшишите, които раздава, да се изплащат не от платата му, а от хазната...

За бай Ганя е приказката... Та това де, не можеше ли, рекох, да се мине без него? Защо трябваше и той да съставлява българският народ? Ама ще речете, че той не е формален пратеник. Все едно. Щом вървят да го интервюират репортери от значими вестници и неговите думи като оракулско предсказване се разнасят посредством печата по целия свят - иди сетне доказвай, че посредством бай Ганьовите уста не сказуеми народът български... Но аз, безвъзвратен оптимист, мисля си, че ориста е преплела бай Ганя в тази задача единствено и единствено с цел да резервира депутацията своя сегашни български народен темперамент, тъй като, както щете, но окладистая русская борода, французик дипломат - не звучат български. А че бай Ганьо е държал високо и с достойнство знамето на българския национализъм, това ще види всякой ясно от следующото изявление. (Няма за какво да поменуваме, че първият господин, облечен във фрак, който влезе в стаята на бай Ганя и пред който бай Ганьо съумя да излее своите приятелски усеща, беше не сътрудник, а келнер от гостинницата. Малко неразбирателство, само че какво да чиниш? Накипели в гърдите откровени усеща, замъглили се очите от умилителни сълзи - прекомерно е естествено да стане неточност.)

Влиза сътрудник. Бай Ганьо беше ли си приготвил нарязан лук, не беше ли - не зная, само че мога позитивно да утвърдя, че очите му се просълзиха:

- О-о, здрасти, братушка, здрасти. Девет години, братушка, девет! Не е ден, не са два, девет години - и заплака бай Ганьо.

Всеки би помислил прекомерно естествено, че братската среща след дълга печална разлъка препълнува с нежни усеща гърдите на бай Ганя и избитъкът на тия усеща се лее във тип на умилни сълзи; само че какво беше учудването на кореспондента, когато видя, че мигновено лицето на събеседника му се проясни, и чу от устата му следующите думи, изказани като че скришом, с едно подмигване:

- Ама да знайш какъв венец сме яптърдисали, здраве му кажи - чиста работа! Не така бакър, сребро - ами чисто злато. И знайш ли какъв брой коства? Как ти мислиш, братушка?... На мен да поднесат русите да вземем за пример, санким де, подобен венец, и краката им ще цалувам - какво хортуваш, не е смешка, злато! Хем чисто злато, не по този начин...

- Ами у вас там придвижване някакво македонско се начнало - отклонява диалога кореспондентът. - Намирате ли, че това придвижване е навреме?

- Движение ли? Какво придвижване?! - учудва се бай Ганьо, като че за пръв път чува за таквоз нещо. - Я недей се ядове! Никакво придвижване няма... Чапкънска работа! Хайдучаги! Хич за въстание време ли е в този момент? И какво желаят тия хаймани - не мога да схвана. Твоя благосклонност, знайш ли какво? Не зная дали знайш - има един ферман от 1870 година за шестима владици в Македония - трима са дали, още трима ще дадат, па ще си седнат всички на задника! Това им е зора!

- Ами Берлинския контракт?

- А бе я ги запуши тез... За друго да си приказваме. Я ми кажи ти мене Драгана Цанкова познаваш ли?

- Да, мисля, че сносно го познавам.

- Е? - и бай Ганьо усили въпроса с едно двусмислено шаване на пръстите си. - Как ти се види тоз чиляк?

- Мисля, че е един добър родолюбец.

Бай Ганьо се засмя неестествено и си заклати главата:

- Па-три-от ли? Е-хе-е, да го зна-еш каква ми е сто-ка! Че той помислил ли е един ден за свойто родно място. Той гледа да настани единствено себе си и зетя си. Такъв си е от дребен, нали го зная. За патриоти в случай че питаш, ний сме хасъл патриоти. Хубаво ме гледай! На мене не двесте - 100 и петдесет рубли ми вържете на месец, че да видиш ти какво прави бай ти Ганьо... Че по какъв начин ме хесапиш, твоя благосклонност! Туй не е Абисиния...

- Обядвали ли сте, господин Балкански?

- Защо питаш? Да не ме поканиш я на обед, я?... Аз одобрявам. Славяне не сме ли?

Интервюто се прекъсна.

София, 1 юли 1895 год.

* Карикатурата „ Пазарлък ”, евентуално се отнася за налозите и таксите, които руснаците са събирали из Княжество България, и за угодниченето на русофила Цанков. Публикувана на 3 юни 1902 година във в. „ Жило ”. След гибелта на Цанков, Марко Балабанов споделя „ пред журналиста Петър Карчев, че Алеко-Константиновият Бай Ганю е точно Драган Цанков ”, който съгласно тогавашните виенски вестници е „ индивидът с безпримерно лицемерие ” -