Либия с нов шанс за развитие
Всички опити Либия да бъде нормализирана извън се провалиха. Затъващата в безпорядък и безредица страна има може би още единствено един-единствен късмет, разяснява Райнер Херман. Ето какъв:
Откакто преди шест години беше свален диктаторът Муамар Кадафи какви ли опити не бяха направени, с цел да бъде спряно разпадането на Либия – на вятъра. Последното съглашение, подписано в Париж от две основни политически сили, сигурно ще има същата орис. Едната от тези сили, ръководителят на така нареченото " Правителство на националното единение " Файез ал Сарадж, в самата Либия няма никаква поддръжка. Другата мощ, военачалник Халифа Хафтар, е просто марионетка на задгранични държавни управления – най-много на Египет и Русия. В Париж двамата либийски водачи се договориха за преустановяване на огъня и скорошни избори, само че очакванията в тази посока не са реалистични, осведоми ДАРИК.
През последните години нито едно съглашение, измислено и подписано отвън Либия, не съумя да стабилизира страната. Сегашният контракт, подписан под патронажа на френския президент Еманюел Макрон с доста медийна шумотевица, също породи само с помощта на илюзията, че политически артисти, върху които Западът има несъмнено въздействие, могат да умиротворят страната – като в тази ситуация още веднъж се пренебрегва балансът на силите в самата Либия.
През 2011 година революцията, подкрепена от редица западни страни, съумя да сплоти доста либийци. Но след гибелта на Кадафи революционният съюз бързо се разпадна. Едва ли не във всеки град породиха независими въоръжени отряди, които желаеха да припечелят за сметка на страната и на нейните богати петролни запаси. Помежду им и до през днешния ден се водят борби за систематизиране на облагите. В границите на " своя " град всяка от тези въоръжени групировки се грижи за сигурността на хората и им обезпечава работа. Собствена идеология те нямат, във всяка формация са показани всевъзможни течения: бизнесът, ислямистите, технократите.
В гражданската война през 2014-2015 година за пръв път се обрисуваха два огромни лагера – нищо, че и двата в действителност бяха съединени въз основа на доста нестабилни тактически ползи. Привържениците на нерелигиозния военачалник Хафтар си направиха парламент в източнолибийския град Тобрук, до момента в който въоръжените групировки от Мисрата дружно с умерените ислямисти свикаха втори парламент в Триполи. Но тези два Народното събрание също не могат да решат главния проблем в Либия: локалните въоръжени групировки резервират своята самостоятелност. През април т. година така нареченото " Правителство на националното единение " стартира работа в Триполи. То породи под натиска на западните страни и с посредничеството на Организация на обединените нации, само че и до през днешния ден на практика няма никаква власт. И в случай че един ден това държавно управление се разпадне под натиска на другите въоръжени групировки, от този факт просто нищо няма да последва. Същинската борба се води сред обособените градове и техните въоръжени владетели, а не сред обособените кланове. Тъкмо заради това старейшините на клановете съвсем не са показани в управлението на въоръжените групировки.
След като всички опити Либия да бъде нормализирана извън се провалиха, в този момент ключът към мира в страната се намира точно в ръцете на старейшините. В една страна, в която към този момент съвсем няма настоящи институции, старейшините могат да се окажат значим фактор за стабилизиране на идентичността.
Не е случайност, че откакто през юни излезе от пандиза, синът на Кадафи Сейф ал Ислам откри интензивни връзки таман със старейшините. Зад този ход се крие вярата, че Сейф ал Ислам, който е следвал във Виена и в Лондон, а през последните години от ръководството на татко си се смяташе за модернизатор, би могъл да сплоти клановете в нов съюз.
Генерал Хафтар, който е съперник както на младия Кадафи, по този начин и на премиера Сарадж, с поддръжката на Египет се пробва да овладее цялата страна. Миналата седмица на средиземноморския си бряг в посока към Либия Египет откри нова огромна военна база. Дори Обединените арабски емирства, които се намират много надалеч, пратиха свои самолети в поддръжка на генерала.
Хафтар обаче също така е другар и на Русия. Москва се надява да разшири въздействието си в Либия и да завоюва благосклонностите на Италия, която желае да спре бежанския поток от Либия. По този метод Русия би разполагала с важен инструмент против Европейски Съюз. Освен това, благодарение на Хафтар, Москва може да си извоюва втора военна база в Средиземноморието (след Сирия) и да получи достъп до суровия нефт, който се добива в източната част от страната.
Но дано да го повторим още веднъж: последните години демонстрираха, че намесата на външни сили не сплотява, а по-скоро разединява Либия.
Откакто преди шест години беше свален диктаторът Муамар Кадафи какви ли опити не бяха направени, с цел да бъде спряно разпадането на Либия – на вятъра. Последното съглашение, подписано в Париж от две основни политически сили, сигурно ще има същата орис. Едната от тези сили, ръководителят на така нареченото " Правителство на националното единение " Файез ал Сарадж, в самата Либия няма никаква поддръжка. Другата мощ, военачалник Халифа Хафтар, е просто марионетка на задгранични държавни управления – най-много на Египет и Русия. В Париж двамата либийски водачи се договориха за преустановяване на огъня и скорошни избори, само че очакванията в тази посока не са реалистични, осведоми ДАРИК.
През последните години нито едно съглашение, измислено и подписано отвън Либия, не съумя да стабилизира страната. Сегашният контракт, подписан под патронажа на френския президент Еманюел Макрон с доста медийна шумотевица, също породи само с помощта на илюзията, че политически артисти, върху които Западът има несъмнено въздействие, могат да умиротворят страната – като в тази ситуация още веднъж се пренебрегва балансът на силите в самата Либия.
През 2011 година революцията, подкрепена от редица западни страни, съумя да сплоти доста либийци. Но след гибелта на Кадафи революционният съюз бързо се разпадна. Едва ли не във всеки град породиха независими въоръжени отряди, които желаеха да припечелят за сметка на страната и на нейните богати петролни запаси. Помежду им и до през днешния ден се водят борби за систематизиране на облагите. В границите на " своя " град всяка от тези въоръжени групировки се грижи за сигурността на хората и им обезпечава работа. Собствена идеология те нямат, във всяка формация са показани всевъзможни течения: бизнесът, ислямистите, технократите.
В гражданската война през 2014-2015 година за пръв път се обрисуваха два огромни лагера – нищо, че и двата в действителност бяха съединени въз основа на доста нестабилни тактически ползи. Привържениците на нерелигиозния военачалник Хафтар си направиха парламент в източнолибийския град Тобрук, до момента в който въоръжените групировки от Мисрата дружно с умерените ислямисти свикаха втори парламент в Триполи. Но тези два Народното събрание също не могат да решат главния проблем в Либия: локалните въоръжени групировки резервират своята самостоятелност. През април т. година така нареченото " Правителство на националното единение " стартира работа в Триполи. То породи под натиска на западните страни и с посредничеството на Организация на обединените нации, само че и до през днешния ден на практика няма никаква власт. И в случай че един ден това държавно управление се разпадне под натиска на другите въоръжени групировки, от този факт просто нищо няма да последва. Същинската борба се води сред обособените градове и техните въоръжени владетели, а не сред обособените кланове. Тъкмо заради това старейшините на клановете съвсем не са показани в управлението на въоръжените групировки.
След като всички опити Либия да бъде нормализирана извън се провалиха, в този момент ключът към мира в страната се намира точно в ръцете на старейшините. В една страна, в която към този момент съвсем няма настоящи институции, старейшините могат да се окажат значим фактор за стабилизиране на идентичността.
Не е случайност, че откакто през юни излезе от пандиза, синът на Кадафи Сейф ал Ислам откри интензивни връзки таман със старейшините. Зад този ход се крие вярата, че Сейф ал Ислам, който е следвал във Виена и в Лондон, а през последните години от ръководството на татко си се смяташе за модернизатор, би могъл да сплоти клановете в нов съюз.
Генерал Хафтар, който е съперник както на младия Кадафи, по този начин и на премиера Сарадж, с поддръжката на Египет се пробва да овладее цялата страна. Миналата седмица на средиземноморския си бряг в посока към Либия Египет откри нова огромна военна база. Дори Обединените арабски емирства, които се намират много надалеч, пратиха свои самолети в поддръжка на генерала.
Хафтар обаче също така е другар и на Русия. Москва се надява да разшири въздействието си в Либия и да завоюва благосклонностите на Италия, която желае да спре бежанския поток от Либия. По този метод Русия би разполагала с важен инструмент против Европейски Съюз. Освен това, благодарение на Хафтар, Москва може да си извоюва втора военна база в Средиземноморието (след Сирия) и да получи достъп до суровия нефт, който се добива в източната част от страната.
Но дано да го повторим още веднъж: последните години демонстрираха, че намесата на външни сили не сплотява, а по-скоро разединява Либия.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ