ПУТИНИЗМЪТ – ФАШИЗМЪТ НА XXI ВЕК
Всички ние – цивилизованото човечество – би трябвало най-накрая да осъзнаем в какъв свят към този момент живеем след 24.02.2022 година Да, по-късно по-малко от век ние се събудихме в свят на възродил се още веднъж фашизъм (нацизъм) , възраствал без да си дадем сериозна сметка за това в Путинова Русия от началото на актуалното столетие – овладял последователно държавните структури на тази страна, основал своя всеобхватна идеология, проникнал в всеобщото ѝ публично схващане и от един месец обявил… световна война на останалия свят.
Последното, което споделям, изобщо не е пресилване, тъй като Украйна в действителност е единствено територията, на която точно световната война, оповестена от Русия на света, към този момент се води и като " гореща ". Това че тя е нещо надалеч по-крупно от формалните фантасмагории за " отбрана на рускоезичното население в Донбас, Луганск и Крим от украинските нацисти ", на практика не се и прикрива от страна на агресора. Русия от години – в лицето на своите идеолози – ни декларира, че така наречен от нея " еднополюсен свят " – светът на победилата в края на ХХ в. руския комунизъм демократична народна власт, е непоносим за нея, че " господството " му би трябвало да бъде съкрушено и този свят да бъде заставен още веднъж да " зауважава " Русия като " велика страна " . От години към този момент – отново в лицето на своите идеолози – Русия все по-истерично крещи на света, че няма да понесе да престане да бъде империя , няма да понесе на териториите на някогашния Съюз на съветските социалистически републики фактически да има самостоятелни, суверенни страни, че тя ще възвърне с цената на всичко своя загубен евразийски " Райх ". От 2000 година ние с все по-голяма мощ (но без да му отдаваме подобаващото внимание) започнахме да чуваме за идеолого-политическите конструкти " Евразия ", " Государство- мир Россия " ( " Държавата- свят Русия " ), " Русский мир " (Руски свят ) и т. н. А това несъмнено – трябваше по-рано да си дадем сметка – бяха геополитически конструкти точно от вида на " Великият немски Райх ", т.е. бяха фашистко-реваншистки геополитически конструкти, с които съветското публично схващане започваше все по-интензивно да живее. Ясен знак за това, което би могло да се случи в бъдеще трябваше да бъде за света и все по-интензивно проповядваната концепция, че Русия не е (просто) страна, че тя е " изконно " – исторически " свят ", на който изначално (и вечно) принадлежат " Великата " (Московска) Русия, " Малката " (Киевска) Русия и " Бялата " Русия (Белорусия) – свят " изкуствено " и " противоестествено " разграничен на страни, само че по " дълбоката си същина ", представляващ самобитна единна " цивилизация " – метафизически империална и имаща своя провиденциално пребиваващ център в Москва като " Трети Рим ". Всичко това, дублирам, бяха точно фашистки (нацистки) идеологически конструкти, показващи, че – минимум Украйна и Беларус са страни, които Русия няма никакво желание да търпи – че те са за нея изкуствено основани от " враждебните сили " исторически " недоразумения ", сходни на тези, които бяха Австрия, Чехословакия и Полша за Хитлеровия " Трети райх " при започване на 30-те години на ХХ век.
Но в случай че тези геополитически конструкти бяха към момента прото-фашизма на Путинова Русия, то неговото цялостно разрастване пристигна със стилизирането на целия – точно на целия останал извън-руски свят като свят на световното " разлагане ". Всъщност това стилизиране – и за него не си дадохме задоволително ясна сметка (някои го приписаха на " ненадейно " появилия се из целия свят " нов консерватизъм " ) – бе изумително аналогично на това утвърждавано от немския фашизъм (нацизъм), за който световният метафизически упадъчен " микроб " бе " международното еврейство " с неговия " безроден космополитизъм ", " безпочвеничество " и " извращаване на нравите ". За Путиновия съветски фашизъм мястото на това " международно еврейство " зае систематизираният (и също глобален) " демократизъм ", дирижиран от Съединените щати и подмолно привижданата под политическата им повърхнина " дълбока страна ", чиито съществени демонични цели и през днешния ден са " разрушаването на обичайните – национални, фамилни, християнски (та дори и хетеро-сексуални) полезности ". Точно както през 30-те години на предишния век последната непревзета " цитадела " от " еврейския микроб " бе Германия, към днешна дата последната цитадела против " демократичния микроб " се оказа Русия – чиято руска комунистическа империя таман по тази причина и бе съкрушена в края на ХХ век. И ето: нейният " исторически инстинкт " на древен страж на човечеството от антихриста, проблеснал в главата на президента Путин – прозря както " опасността " пред себе си, по този начин и " задачата ", с която я е натоварила " историята " – т.е. да влезе в световен конфликт с " световния демократизъм " – да разгласи международна война на " разчовечаването на индивида " (по Ал. Дугин).
Та ето: безусловно до 24.02. т.г. светът продължаваше да счита, че тази " международна война " ще си остане единствено в областта на Путиновата идеология – в писанията на тези интелектуално-политически фанатици като въпросния Ал. Дугин и Вл. Сурков. Дори на тази дата светът в началото желаеше да се самоубеди, че нахлуването в Украйна е следващата (и, да – този път стряскащо мащабна) война за владичество в пост руското пространство (което " си е съветско " ). Много скоро обаче – и най-накрая – светът трябваше да осъзнае, че този път това е нещо напълно друго – че е началото точно на световната война на фашизма на ХХІ век – на, този път, съветския (Путиновия) фашизъм, израснал през предходните 20 години държавно-административно, идеологически, публично в тази страна и достигнал най-накрая до естествения лимит на всеки фашизъм – влизането във война с целия свят отвън себе си. Светът, споделям, осъзна (макар още да се съпротивлява да го произнесе на глас) същинското определение на нахлуването в Украйна – а то е, че Украйна е към момента лимитираната територия, на която войната на съветския фашизъм оповестена на света се води като " гореща ". Но тя към този момент е оповестената на света война. Войната на новия Хитлер, на новата фашистка страна на ХХІ век. Едва от тази дата светът стартира да " връща лентата обратно " и да осъзнава, че тя е такава към този момент от много години. От 2015 година да вземем за пример, в Русия действа " публичното придвижване " Антимайдан, обединяване на формени фашистки " шпицкоманди ", в чийто състав влизат организации с имена като: " Партия Велико Отечество ", " Боево приятелство ", " Нощни вълци ", " Национален съюз за патриотично образование ", " Съюз на десантчиците на Русия " и така нататък Обществено придвижване, което през юли 2015 година провежда серия от провокации против участващите в районните избори в Русия опозиционни партии, а под прикритието на " просветителски " лекции в над 40 висши образователни заведения събира сведения за " възможния протестен капацитет " на студентите и преподавателите в тях, които дава за " служебно прилагане " на държавните управляващи и на контраразузнаването. Нека се види в посочения тук линк речта на лидера на тази " социална организация " и виковете на нейните кохорти ( " За Пу-ти-на " ), едно към едно съвпадащи с нацисткото " Хайл Хитлер ".[1]
Едва след нашествието си спомнихме и за " частната военна компания Вагнер ", ръководена от някой си Дмитрий Уткин, чийто псевдоним " Вагнер " дал името на тази " частна войска " той си избрал, съгласно личните му думи пред в. " Таймс " заради " увлечението си по историята на Третия Райх ". Наемна войска – спомнихме си – стояща в основата на сепаратистките интервенции на Русия в Донецка и Луганска област след 2014 година, а понастоящем получила задача да извърши " ликвидирането " на украинския президент Зеленски и на членовете на украинското държавно управление. Армия, значи (заедно с подчинената напряко на Путин " Нацгвардия " ) изцяло аналогична на Хитлеровата партийна Секретен сътрудник, паралелна на държавната СА.
Най-сетне забелязахме по изключително мъчителен метод и типично хитлеристката стилистика на " патриотичните " концерти и събрания в претъпкани игрища, с хиляди развяващи се национални флагове и нямаше по какъв начин да не ги съпоставим с архивните фрагменти от филмите на Лени Рифенщал за ранните години на " фюрера ".
Всичко това, споделям, светът – ние – трябваше да забележим и отчетем години преди 24.02.2022 година Е, през днешния ден го осъзнаваме към този момент ясно. Което значи, че осъзнаваме още нещо – изключително каверзно. След оповестяването на тази война на света в Украйна, връщане обратно не може да има. Украйна няма да е краят на почналото се на 24.02. т.г. Доколкото това е началото на войната на фашизма на ХХІ в. със света – този край може да има единствено два разновидността. Или разрастването на тази война в цялостен мащаб или ликвидирането на новия фюрер преди този момент да се е случило. И в двата разновидността обаче, на финала властно се провижда нов Нюрнбергски развой за виновниците (и техните поддръжници). Впрочем: нещо любопитно за свършек – в протоколите на трибунала в Нюрнберг от 20.02. до 07.03. 1946 година е маркирана следната информация, която да послужи на обвиняването: " Преди отстъплението си от Мариупол – споделя се в нея – немските окупационни управляващи изгориха всички 68 учебни заведения в града, 17 детски градини и Двореца на пионерите ". Още през днешния ден на практика същото (без двореца на пионерите) към този момент направиха Путиновите фашисти в същия град. Важна информация за бъдещия Нюрнбергски арбитражен съд.
Последното, което споделям, изобщо не е пресилване, тъй като Украйна в действителност е единствено територията, на която точно световната война, оповестена от Русия на света, към този момент се води и като " гореща ". Това че тя е нещо надалеч по-крупно от формалните фантасмагории за " отбрана на рускоезичното население в Донбас, Луганск и Крим от украинските нацисти ", на практика не се и прикрива от страна на агресора. Русия от години – в лицето на своите идеолози – ни декларира, че така наречен от нея " еднополюсен свят " – светът на победилата в края на ХХ в. руския комунизъм демократична народна власт, е непоносим за нея, че " господството " му би трябвало да бъде съкрушено и този свят да бъде заставен още веднъж да " зауважава " Русия като " велика страна " . От години към този момент – отново в лицето на своите идеолози – Русия все по-истерично крещи на света, че няма да понесе да престане да бъде империя , няма да понесе на териториите на някогашния Съюз на съветските социалистически републики фактически да има самостоятелни, суверенни страни, че тя ще възвърне с цената на всичко своя загубен евразийски " Райх ". От 2000 година ние с все по-голяма мощ (но без да му отдаваме подобаващото внимание) започнахме да чуваме за идеолого-политическите конструкти " Евразия ", " Государство- мир Россия " ( " Държавата- свят Русия " ), " Русский мир " (Руски свят ) и т. н. А това несъмнено – трябваше по-рано да си дадем сметка – бяха геополитически конструкти точно от вида на " Великият немски Райх ", т.е. бяха фашистко-реваншистки геополитически конструкти, с които съветското публично схващане започваше все по-интензивно да живее. Ясен знак за това, което би могло да се случи в бъдеще трябваше да бъде за света и все по-интензивно проповядваната концепция, че Русия не е (просто) страна, че тя е " изконно " – исторически " свят ", на който изначално (и вечно) принадлежат " Великата " (Московска) Русия, " Малката " (Киевска) Русия и " Бялата " Русия (Белорусия) – свят " изкуствено " и " противоестествено " разграничен на страни, само че по " дълбоката си същина ", представляващ самобитна единна " цивилизация " – метафизически империална и имаща своя провиденциално пребиваващ център в Москва като " Трети Рим ". Всичко това, дублирам, бяха точно фашистки (нацистки) идеологически конструкти, показващи, че – минимум Украйна и Беларус са страни, които Русия няма никакво желание да търпи – че те са за нея изкуствено основани от " враждебните сили " исторически " недоразумения ", сходни на тези, които бяха Австрия, Чехословакия и Полша за Хитлеровия " Трети райх " при започване на 30-те години на ХХ век.
Но в случай че тези геополитически конструкти бяха към момента прото-фашизма на Путинова Русия, то неговото цялостно разрастване пристигна със стилизирането на целия – точно на целия останал извън-руски свят като свят на световното " разлагане ". Всъщност това стилизиране – и за него не си дадохме задоволително ясна сметка (някои го приписаха на " ненадейно " появилия се из целия свят " нов консерватизъм " ) – бе изумително аналогично на това утвърждавано от немския фашизъм (нацизъм), за който световният метафизически упадъчен " микроб " бе " международното еврейство " с неговия " безроден космополитизъм ", " безпочвеничество " и " извращаване на нравите ". За Путиновия съветски фашизъм мястото на това " международно еврейство " зае систематизираният (и също глобален) " демократизъм ", дирижиран от Съединените щати и подмолно привижданата под политическата им повърхнина " дълбока страна ", чиито съществени демонични цели и през днешния ден са " разрушаването на обичайните – национални, фамилни, християнски (та дори и хетеро-сексуални) полезности ". Точно както през 30-те години на предишния век последната непревзета " цитадела " от " еврейския микроб " бе Германия, към днешна дата последната цитадела против " демократичния микроб " се оказа Русия – чиято руска комунистическа империя таман по тази причина и бе съкрушена в края на ХХ век. И ето: нейният " исторически инстинкт " на древен страж на човечеството от антихриста, проблеснал в главата на президента Путин – прозря както " опасността " пред себе си, по този начин и " задачата ", с която я е натоварила " историята " – т.е. да влезе в световен конфликт с " световния демократизъм " – да разгласи международна война на " разчовечаването на индивида " (по Ал. Дугин).
Та ето: безусловно до 24.02. т.г. светът продължаваше да счита, че тази " международна война " ще си остане единствено в областта на Путиновата идеология – в писанията на тези интелектуално-политически фанатици като въпросния Ал. Дугин и Вл. Сурков. Дори на тази дата светът в началото желаеше да се самоубеди, че нахлуването в Украйна е следващата (и, да – този път стряскащо мащабна) война за владичество в пост руското пространство (което " си е съветско " ). Много скоро обаче – и най-накрая – светът трябваше да осъзнае, че този път това е нещо напълно друго – че е началото точно на световната война на фашизма на ХХІ век – на, този път, съветския (Путиновия) фашизъм, израснал през предходните 20 години държавно-административно, идеологически, публично в тази страна и достигнал най-накрая до естествения лимит на всеки фашизъм – влизането във война с целия свят отвън себе си. Светът, споделям, осъзна (макар още да се съпротивлява да го произнесе на глас) същинското определение на нахлуването в Украйна – а то е, че Украйна е към момента лимитираната територия, на която войната на съветския фашизъм оповестена на света се води като " гореща ". Но тя към този момент е оповестената на света война. Войната на новия Хитлер, на новата фашистка страна на ХХІ век. Едва от тази дата светът стартира да " връща лентата обратно " и да осъзнава, че тя е такава към този момент от много години. От 2015 година да вземем за пример, в Русия действа " публичното придвижване " Антимайдан, обединяване на формени фашистки " шпицкоманди ", в чийто състав влизат организации с имена като: " Партия Велико Отечество ", " Боево приятелство ", " Нощни вълци ", " Национален съюз за патриотично образование ", " Съюз на десантчиците на Русия " и така нататък Обществено придвижване, което през юли 2015 година провежда серия от провокации против участващите в районните избори в Русия опозиционни партии, а под прикритието на " просветителски " лекции в над 40 висши образователни заведения събира сведения за " възможния протестен капацитет " на студентите и преподавателите в тях, които дава за " служебно прилагане " на държавните управляващи и на контраразузнаването. Нека се види в посочения тук линк речта на лидера на тази " социална организация " и виковете на нейните кохорти ( " За Пу-ти-на " ), едно към едно съвпадащи с нацисткото " Хайл Хитлер ".[1]
Едва след нашествието си спомнихме и за " частната военна компания Вагнер ", ръководена от някой си Дмитрий Уткин, чийто псевдоним " Вагнер " дал името на тази " частна войска " той си избрал, съгласно личните му думи пред в. " Таймс " заради " увлечението си по историята на Третия Райх ". Наемна войска – спомнихме си – стояща в основата на сепаратистките интервенции на Русия в Донецка и Луганска област след 2014 година, а понастоящем получила задача да извърши " ликвидирането " на украинския президент Зеленски и на членовете на украинското държавно управление. Армия, значи (заедно с подчинената напряко на Путин " Нацгвардия " ) изцяло аналогична на Хитлеровата партийна Секретен сътрудник, паралелна на държавната СА.
Най-сетне забелязахме по изключително мъчителен метод и типично хитлеристката стилистика на " патриотичните " концерти и събрания в претъпкани игрища, с хиляди развяващи се национални флагове и нямаше по какъв начин да не ги съпоставим с архивните фрагменти от филмите на Лени Рифенщал за ранните години на " фюрера ".
Всичко това, споделям, светът – ние – трябваше да забележим и отчетем години преди 24.02.2022 година Е, през днешния ден го осъзнаваме към този момент ясно. Което значи, че осъзнаваме още нещо – изключително каверзно. След оповестяването на тази война на света в Украйна, връщане обратно не може да има. Украйна няма да е краят на почналото се на 24.02. т.г. Доколкото това е началото на войната на фашизма на ХХІ в. със света – този край може да има единствено два разновидността. Или разрастването на тази война в цялостен мащаб или ликвидирането на новия фюрер преди този момент да се е случило. И в двата разновидността обаче, на финала властно се провижда нов Нюрнбергски развой за виновниците (и техните поддръжници). Впрочем: нещо любопитно за свършек – в протоколите на трибунала в Нюрнберг от 20.02. до 07.03. 1946 година е маркирана следната информация, която да послужи на обвиняването: " Преди отстъплението си от Мариупол – споделя се в нея – немските окупационни управляващи изгориха всички 68 учебни заведения в града, 17 детски градини и Двореца на пионерите ". Още през днешния ден на практика същото (без двореца на пионерите) към този момент направиха Путиновите фашисти в същия град. Важна информация за бъдещия Нюрнбергски арбитражен съд.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ