Просвещението
Всички ние сме чели или гледали игрални филм, в които още от антични времена човечеството, не познавайки естествените закони, се е опитвало да изясни доста феномени посредством проявата на някакъв тип божествена или мистична същина. Така са се появили всевъзможни окултни практики, някои от които били трансформирани в вяра, други в това, което в този момент назоваваме магия.
Най-интересното е, че нито първото, нито второто публично изказване не се отхвърлят от актуалната просвета. Всички феномени, които науката не може да изясни, или въобще не ги преглежда се лимитират до късия коментар: „ явлението изисква подробни проучвания “. Междувременно голямото завещание на мистичното знание от предишното и през днешния ден намира своето приложение в разнообразни области – от селското стопанство до медицината.
В продължение на доста години
хората имат вяра, че камъните и металите имат свръхестествени свойства, а последните усъвършенстват свойствата на първите. Метали се смятали за проводници на галактическата сила.
Традиционното “магическо ” число било седем, което се среща в най-разнообразни прояви освен в света на магията, само че и в всекидневието. Например седем цвята са на дъгата, има седем ноти, седем дни в седмицата и така нататък Поради някакво съвпадане или действителната демонстрация на мистицизма, в древността човечеството е познавало единствено 7 метала. С толкоз доста набори от седем детайла на разположение би било разумно да се открият връзките сред тях. Така и се е случило. Всеки метал почнал да подхожда на своите дни от седмицата, планетите, бележките и така нататък
Естествено, правейки тези аналогии, хората взели поради особеностите на избрани детайли и се пробвали повече или по-малко умело да ги комбинират. Златото да вземем за пример съответствало на денят от седмицата – неделя, небесното тяло е било Слънцето, а цвета е бил жълтият. Всички ние виждаме ехото от това време (на нашите предци) – дните от седмицата са се наричали на небесни тела, или на съответните им метали.
Планетата Сатурн (символът на бога на времето в античния римски пантеон) е била обвързвана с оловото. Едва през 20 век се открива, че оловото е най-тежкият постоянен детайл. Той дефинира границата, до която времето няма власт над металите. Всички детайли, по-тежки от него, са нестабилни и в последна сметка се разпадат до по-леки. Повърхността на Марс (богът на войната) е напълно покрита с червеникава почва заради високото си наличие на желязо. И по този начин точно желязото било обвързвано с планетата Марс. Меркурий, единствената планета, на чиято повърхнина имало разтопен метал, съответствала на метала на живака – единственият течен метал при естествени условия. Чертите на всички небесни тела (или съответните им богове, което било еднакво за алхимиците и астролозите) се отразявали в присъщите прояви на металите. Няма изключения или неточности – Марс да вземем за пример няма никакви специфични свойства, свързани с живака или калая.
Как античните хора са могли да знаят всичко това?
Тук може да има единствено няколко пояснения – те са имали способността да плануват бъдещето, или нашите предшественици са имали по-дълбоко схващане за същността на нещата, в сравнение с сме си представяли.
Не по-малко забавно било актуалното удостоверение на рецептите на античните лекари, които употребявали чисти метали в своята процедура. Например златният прахуляк помагал при лекуването на артрит и автоимунни болести. А водата, в която една седмица се вливаше злато, чудесно оказва помощ при меланхолия, както и при болести на белите дробове и черния дроб. Що се отнася до среброто, неговите антисептични свойства са били известни в древността и в този момент главното приложение на сребърните съединения в медицината остава непроменено – стерилизация и утаяване на протеини. Медта се употребява като деконгестант и успокоително. Има доста образци. Съвременната просвета прави единствено беззащитен жест: от въздействието на всички метали в чист тип върху човек, тя се е занимавала единствено със сребро и не може да каже нищо за всички останали. Традиционната китайска медицина към момента употребява металотерапия, без да мисли за нейната материалистична или научна аргументация.
Цялата „ просвета “ била отдадена
на проучването на мистичните свойства на металите – херметизмът. Тази теория, зародила по времето на кръстопътя на епохите в античността и Средновековието, където е била дива комбинация от елинистическата вяра, християнството, еврейския кабализъм и античната египетска вяра. За времето си обаче това е било много съществено полунаучно, полумагическо познание, на което са разчитали доста дисциплини от това време – от металургията до медицината. Известни херметици били: Парацелз, Джордано Бруно, Еразъм Ротердамски и други.
Съвременната просвета, много учени употребявали ученията на херметиците за свойствата на металите, в своя труд. Основателят на Bayer, Йоханес Уескот, както и известният британски химик Олд Райт, в никакъв случай не са криели обстоятелството, че концепциите на доста от техните химически опити и хрумвания са били черпени от книгите на херметиците.
Не е ли необичайно, че изобретателите на аспирина и морфина, едно от главните медикаменти на актуалната фармацевтика, някак си черпят ентусиазъм от книгите на античните магьосници по метафизиката на металите?
В момента доста от творенията на античните алхимици претърпяват радикална проверка. Науката към този момент не е толкоз сериозна към тях, както преди 100 години. Оказва се, че макар привидната слепота и тесногръдство на античните „ на практика окултисти “, техните познания и вълшебен предписания съдържат зрънце рационализъм, който става забележим за научния свят напълно неотдавна. Може би през идващите 50-100 години ще станем очевидци на леден термоядрен синтез, което е самият метод за преобразяване на металите в злато, което алхимиците от предишното толкоз на вятъра търсеха…
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
