Нова снимка улови този невероятен космически феномен
Вселената фактически е цялостна с чудеса и тази най-нова фотография на телескопа „ Джеймс Уеб “ го потвърждава.
Обектът, който виждате, е звезда на към 5600 светлинни години от нас и инфрачервеното „ око “ на Уеб съумява да снима съвсем всеки един неин подробност – тя е обградена от нещо, което на пръв взор наподобява като концентрични пръстени от светлина, извиращи от вътрешната страна на открито.
Да, дифракционните шипове, присъщи за фотосите на телескопа, не са същински. Тези концентрични кръгове обаче са и зад тях стои едно прелестно и удивително пояснение.
Звездата в действителност е двойна – един от дребното сходни обекти в съзвездието Лебед. Взаимодействието сред тази двойка създава извънредно прецизни периодически изригвания от прахуляк, които се уголемяват към нея.
Тези прашни обвивки сияят в инфрачервения набор на светилната, което разрешава на сензитивните принадлежности на Уеб да ги снима по този превъзходен метод.
Източник: JWST/MIRI/Judy Schmidt
Тази двойна звезда се характеризира със мощни сблъскващи се ветрове и се състои от два извънредно редки обекта – звезда вид Волф-Райе, наречена WR 140, и солидна звезда от O-тип.
Звездите вид Волф-Райве са извънредно ярки, доста горещи и антични. Те се намират в края на своя живот и разполагат с извънредно дребни количества водород, богат на азот и въглерод. Ето за какво те губят своята маса извънредно бързо.
Звездите от O-тип са измежду най-масивните, познати на човечеството. Те също са извънредно горещи и ярки и поради голямата си маса има извънредно къс живот.
И двете звезди в системата WR 140 се характеризират с бързи звездни ветрове, които бушуват в галактическото пространство с към 3000 км/с. Съответно и двете губят своята маса изключително бързо. Дотук – нищо изключително.
Интересното е, че орбитата им е елипсовидна. Това значи, че звездите не разказват съвършени кръгове една към друга, а овални форми (т.е. в избран миг се намират допустимо най-далече една от друга – апастрон – а в различен, най-близо – периастрон).
Когато двете звезди се намират в периастрон – разстояние, което е към 1/3 по-голямо от това сред Земята и Слънцето – те се приближават дотам, че мощните им ветрове се сблъскват.
Това създава ударни талази от материал към звездите, форсира частиците и генерира високоенергийна радиация (включително рентгеново лъчение). Тези сблъскващи се ветрове довеждат и до интервали на прахообразуване.
Въпросният развой може да бъде забелязан в анимацията по-долу. Така би изглеждала системата, в случай че я погледнем от горната страна:
Източник: NASA, ESA, Joseph Olmsted/STScI
Прахът съставлява форма на въглерода – той всмуква ултравиолетовата светлина от двете звезди. Вследствие на това се нагорещява и стартира да излъчва отначало термална радиация (именно това съумява да снима Уеб в инфрачервения набор на светлината).
Впоследствие този прахуляк се изтласква на открито от звездния вятър, той се уголемява и охлажда и лека-полека губи своята компактност и топлота.
Това, което виждате на фотографията на Уеб, е съвсем като поредност от балончета – ръбът на всяко едно се откроява по-ясно, защото е по-плътен от наша позиция.
Поради обстоятелството, че орбиталният интервал на двойната звезда е 7,94 години, конфликтът на ветровете и производството на прахуляк се случват като по часовник един път на 7,94 години. Това значи, че можете да преброите пръстените на мъглявината към системата (досущ като пръстените на дърветата), с цел да определите възрастта на най-външната забележима прахова обвивка.
На фотографията са забележими към 20 пръстена, което значи, че виждате прахови обвивки, формирани през последните 160 години. Най-скорошният периастрон е бил следен през 2016 година
Източник: Science Alert
