Всеки път, когато се заговори например за глобалното затопляне, бързо

Всеки път, когато се заприказва да вземем за пример за световното стопляне, бързо излиза наяве, че това е проблем, който нашите деца или внуци ще вземат решение. Това е едно от нещата, които вършат казуса толкоз сложен за решение.

Хората не са положителни в мисленето за далечното бъдеще и нормално началната ни позиция е обусловена от егоизма – нрав от вида „ това не е персонално мой проблем “. Точно затова, в случай че стартираме да живеем доста по-дълго, всички тези „ непознати “ проблеми ще се трансфорат в наши.

Като футурист и покровител на концепцията за по-дълъг живот постоянно ми се постанова да изяснявам на по-възрастни хора по какъв начин удължаването на живота ще повлияе на света в близкото бъдеще. Разговорът постоянно отива в една и съща посока. Повечето хора над 50-годишна възраст са се примирили с „ неизбежната “ гибел. А някои и не желаят да живеят по-дълго, като одобряват света подобен, какъвто е.

Но когато оставят предразсъдъците си настрани, стартират да виждат безкрайните благоприятни условия и съвсем постоянно стигат до концепцията, че „ планетата не може да приюти толкоз доста хора “. Гледайки долната графика, е елементарно да разберем за какво мислят по този начин:

И какво се получава? Изведнъж стартират да мислят за бъдещето на планетата, когато виждат опцията да съществуват още дълго на нея. Оттук към този момент имат потребност да схванат концепцията за Изобилието, показана от футуриста Питър Диамандис (Peter Diamandis).

Идеята за несметно бъдеще е много успокояваща, тъй като съгласно нея няма да се постанова да се бием за запаси и на планетата няма да има хора, умиращи от апетит. Но по какъв начин ще живеем в общество на благоденствие, където сме решили всички фундаментални проблеми, като сега сме основали общество с стопански правила, основани на дефицит.

Основната причина за положението, в което се намираме, е силата. Ако успеем да решим казуса с дефицита на сила, ще имаме решение на съвсем всички модерни проблеми на човечеството.

На всеки два часа върху нас пада задоволително слънчева сила, с цел да осветим цялата планета за една година. Експоненциалният прогрес на технологиите непрекъснато ни разрешава да събираме от ден на ден и повече от нея.

Както показва Елън Мъск, с днешните панели с успеваемост единствено 20% би било задоволително да покрием единствено няколко окръга от северозападен Тексас, с цел да зареждаме с сила цялостен Съединени американски щати, а панели с повърхност, колкото Испания, биха били задоволителни за целия свят.

Тайното оръжие на слънчевите панели са батериите. Имаме потребност от повече акумулатори, в сравнение с слънчеви панели. С една добра система от акумулатори можем да направляваме разхода на сила, като го понижаваме през нощта, когато търсенето на сила е едва, и го усилваме денем, когато на всички места работят климатици, фабриките създават с цялостна пара и във всеки офис свети лампа.

Ако въпреки всичко не успеем да генерираме задоволително сила посредством слънчеви панели, то най-вероятно ще се обърнем още веднъж към нуклеарната енергетика, която е релативно чиста, изключително в случай че се употребява торий вместо плутоний.

Освен по подобряването на нуклеарната енергетика, работим и по някои по-футуристични технологии като нуклеарния синтез. Най-големият план в света сега се назовава ITER (Международен пробен термоядрен реактор). Това е необикновено дело на инженерната мисъл и в случай че проработи, ще бъде основано гигантско сферично магнитно поле, вътрешността на което ще прави непрекъснат независим синтез, чиято температура ще бъде милиони градуси и на процедура ще сме основали дребна звезда.

Ако пък не проработи, имаме и други технологии, за които да се захванем. В последна сметка не е значимо името на самия способ, а крайният резултат, който би трябвало да съставлява съвсем безкрайна сила за цялата планета.

Като за начало, можем да използваме вода, с цел да отглеждаме храната си, само че излиза, че развъждането на храна на открито не е най-хубавият метод. Слънчевата светлина е непостоянна и даже на най-хубавите места се получава приблизително по 8-10 часа от нея на денонощие. Тук се включват насекомите, паразитите и другите известни проблеми на обичайното земеделие. Излишно е да загатваме, че не всички места стават за развъждане на храна поради климата, топографията, температурите, почвите и така нататък Обикновено фермите не се намират в гъсто обитаемоте места и това провокира логистични проблеми като повреждане на храната.

Решението стартира да се откроява от ден на ден. То се назовава отвесно земеделие. Първата промишлена отвесна плантация е основана в Япония, наоколо до Фукушима, където стана случаят с нуклеарния реактор. Целта на плана е да се покаже, че отвесните ферми могат да действат даже и тук-там, които са на практика необитаеми. Държави като Сингапур, Непал и Тибет стартират да виждат преимуществата на този вид земеделие и да внедравят отвесните ферми в инфраструктурата си.

Вертикалното земеделие съставлява тъкмо това, което името му допуска – храната се отглежда в затворени пространства, като редовете от растения се слагат един върху различен. Един цялостен квартал може да бъде захранван от тъкмо една постройка и по този начин храната би трябвало да пропътува единствено няколко метра до мечтаната дестинация.

Друга огромна изгода от отвесното земеделие е, че потребността от вода е доста по-малка, тъй като растенията се отглеждат в безпочвена среда, няма буболечки, няма и изпарение. Специалните типове осветяване пък разрешават да се симулира от 12 до 18-часов ден, което кара растенията да се развиват доста по-бързо.

Вертикалната плантация в Япония създава по 10 000 марули на повърхност от 2300 кв. м. Така че тя се явява 100 пъти по-продуктивна от обичайното земеделие, като употребява 40% по-малко сила и 99% по-малко вода.

И имайте поради, че всичко това е органично – няма пестициди и продукцията не зависи от района на развъждане. Скоро ще можем да отглеждаме на практика всевъзможни растения, а сходни ферми стартират да стават все по-известни по света.

Погрижихме се за сила, водата и храната, а в този момент би трябвало да помислим за пространството.

По-голямата част от планетата не е обитаема от хора и в действителност имаме много място, просто не го използваме. Ако всички на света живеехме толкоз начесто, колкото живеят в Париж или Ню Йорк, всичките 7 милиарда души бихме се побрали на повърхност, колкото щата Тексас (Разбира се това изключва здания като учебни заведения, лечебни заведения и други, само че основното в тази ситуация е, че не използваме пространството си ефективно).

В момента съществуват технологии за 3D принтиране, посредством които можем да строим цели къщи и блокове за няколко дни. Без проблеми можем да предоставим задоволително домове за всеки, който желае, а в близкото бъдеще си представям, че ще сме способни да отпечатваме и цели градове за тези, които няма къде да живеят.

Не би трябвало да живеем в общество, в което на някои се постанова да живеят на улицата и да просят за храна. Още през днешния ден можем да решим тези проблеми, в случай че се опитаме в действителност, само че тъжната реалност е, че не влагаме нито ресурсите си, нито мислите си в тази тенденция.

За какво остана да се погрижим?

Нещото, което сега най-вече заплашва човешката раса, е смяната в климата. Скоро в действителност ще би трябвало да поработим съществено по въпроса. Ставаме очевидци на първите първи проблясъци за световно решение на казуса с стоплянето на планетата.

Изчислено е, че би трябвало да спрем повишението на температурата с повече от 2 градуса, тъй като по-големи промени евентуално ще доведат до пагубни последствия. И тук би трябвало да се запитаме дали можем да употребявам технологиите, с цел да решим проблеми, които са основани от самите технологии?

Отговорът е позитивен. Просто нямаме избор. Вече е въпрос на време и метод, по който да действаме.

Има оферти за самостоятелни кораби, които да плават из океаните и да разпръскват солена вода, серен диоксид и други частици, които да отразяват светлината назад в атмосферата или да я всмукват, с цел да не се затопля планетата в допълнение. Съществуват и филтриращи устройства, които, сходно на дърветата, могат да изсмукват въглеродния диоксид от въздуха, тъй че да бъде понижен парниковия резултат.

Наистина считам, че сходно бъдеще ще ни разреши да използваме ресурсите си за филтриране и възобновяване на планетата. Професиите в бъдещето също ще бъдат свързани с това. Когато хората спрат да водят войни за запаси, ще можем да се фокусираме върху значимия проблем – продължителното ни битие като тип.

Ето тук се намесва и дълголетието. То кара хората да мислят за бъдещето. Принуждава ни да мислим като общество за проблемите, които могат да ни навредят.

Изобилието дава вяра, че хората ще живеят на място, на което в действителност желаят да живеят. Като вършим бъдещето си по-светло, променяме и сегашното си в добра тенденция. Спираме да мислим за планетата като краткотрайно леговище, в което някой съществува и умира и започваме да я виждаме като интегрирана система, в която съществуваме като човечество. Ако хвърлите пластмасова чаша и знаете, че тя ще стои там още 500 години, може би ще се замислите за какво изобщо е основана тази чаша. Ако гледахме на всичко по този начин, то щяхме да разберем, че „ проблемите на нашите внуци “ в действителност са напълно наши проблеми.

И когато всички ние „ егоистично “ се фокусираме върху подсигуряването на нашето битие като тип, ще разберем, че сме на правия път и ще предоставим това обилие на себе си и нашите деца, тъй като това е единственият метод да оцелеем на тази планета.

Статията е дело на футуролога Ерик Мацнер (Eric Matzner).

Futurism