Китайският въпрос руши западния съюз
Изборите в Съединените щати са още много надалеч и даже най-отчаяните политолози се опасяват да вършат директни и недвусмислени прогнози по отношение на резултатите от тях, а Вашингтон към този момент е на крачка от отприщването на международна война. Министърът на финансите на Съединени американски щати долетя за икономическия конгрес във Франкфурт и хвана бика за рогата. Джанет Йелън в действителност изиска Европейският съюз да се причисли към идния антикитайски пакет от наказания и да ограничи вноса на китайски технологии - по-специално да вкара възбрана за доставка на китайски електрически транспортни средства.
В Русия аргументите и предпоставките за протичащото се не са доста известни, само че зад океана това е политическа и икономическа тематика номер едно.
Вече към месец тематиката за въвеждането на частична или цялостна възбрана на китайските електрически коли се разисква на най-високо равнище, в това число персонално от президент на Съединени американски щати. Верен на холивудския си жанр да показва всичко с драматичен възторг, Вашингтон се концентрира върху опасността на китайските електрически коли за околната среда. Въпросите за запазване на околната среда като цяло се трансфораха в универсална тематика за демократите, в която под лозунгите за битка за всичко положително против всичко неприятно могат да бъдат въвличани всевъзможни политически решения, в това число изцяло противозаконни.
В съответния случай екипът на Байдън нахално и съзнателно лъже. Проблемът тук не е екологичен, а фактът, че китайската автомобилна промишленост смазва американските съперници със железен валяк, наводнявайки локалния пазар. Вашингтон се пробва да показа този развой надали не като необявена война, което е цялостна нелепост, също така този резултат от дълго време е плануван от всички здравомислещи икономисти.
Крайъгълният камък на целия новомоден екологичен и електрически дневен ред е потреблението на акумулатори. Най-модерните от тях, с най-хубави индикатори за икономисване на енергия и зареждане, са литиево-йонните акумулатори. Именно те, тежащи единствено половин звук, са конфигурирани на всички модерни електрически транспортни средства. Към 2022 година водещият производител на литиево-йонни, оловно-киселинни, никел-метал-хидридни акумулатори е Китай, който държи 56 % от международния пазар. Четири от десетте най-големи профилирани заводи в света са ситуирани тук; през 2022 година те са произвели артикули на стойност 50 милиарда $. Предвижда се пазарът на акумулатори да нарасне до 136 милиарда до 2027 година, нараствайки с годишен ритъм от седем %, и няма подозрение, че делът на Китай ще нараства със същия ритъм.
Второто място на този пазар се поделя от Южна Корея и Япония, а Съединени американски щати са едвам трети. Американските профилирани компании “Куантум Спейс ”, А123, “Еновикс ” и “СЕС АИ ” и “Амприус ” са усвоили единствено осем % от международното произвеждане, само че на всеки ъгъл дават обещание да печелят най-малко 78 милиарда годишно от производството на акумулатори до 2033 година
В този случай Китай се държи като прословутата котка Васка: слуша и яде американския пазар.
Невъзможно е да се пренебрегне тематиката за икономическата борба сред Пекин и Вашингтон, даже единствено тъй като Китай е нашият непосредствен стратегически съдружник и икономическите титани, които се сблъскват, могат да разбият цялата международна стопанска система едновременно.
Повечето са чували за комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай, Доналд Тръмп събра доста политически точки по тази тематика, само че всичко беше малко по-различно от това, което ни споделиха американските медии.
Както знаете, дейното икономическо взаимоотношение сред страните стартира в края на 70-те години на предишния век. Преди началото на 2000-те години търговията растеше, не тъкмо хиперактивно, само че размерите последователно се усилват. През 2001 година Китай публично стана пълновръстен член на Световната комерсиална организация, като пое редица задължения за реформиране на личната си стопанска система. Най-важният факт: влизането на Китай в СТО беше интензивно лобирано от Съединени американски щати и персонално от Бил Клинтън. По това време стопанската система и промишлеността на Поднебесната таман загряваха моторите си. И от американска позиция Китай беше голям нов пазар с не доста платежоспособно население, само че американците явно разчитаха на модел на математическата възможност. Просто казано, Съединени американски щати щяха да наводнят Китай със своите артикули, напълвайки джобовете му с експортни долари.
И тогава стана тя, каквато стана.
До 2007 година покупателната дарба на едно китайско домакинство надвиши 1500 $, надминавайки тази на междинното американско домакинство. Пекин стартира да усилва износа с ураганни темпове и до 2019 година стана третият търговски сътрудник на Съединени американски щати, на второ място след Канада и Мексико. Към момента на формалното оповестяване на комерсиалната война от Тръмп диспропорцията в размера на взаимната търговия беше колосална – и то напълно не в интерес на Америка.
Официални американски източници дават съответни числа. Общата двустранна търговия възлиза на 683 милиарда $, от които 120 милиарда са от Съединените щати към Китай и 563 милиарда в другата посока. Не е мъчно да се изчислят пропорциите на китайското владичество. Нека прибавим, че китайците печелят два пъти повече единствено от доставките на електроника и машиностроене, в сравнение с целия американски експорт.
Нашата преса необятно отрази стъпките на Вашингтон и, за жалост, малко се писа за ответните ограничения на Китай. И ситуацията там е доста забавно.
Пекин не беше първият, който вкара защитни мита и цени, само че постоянно отговаряше на сходни стъпки на Вашингтон, и то резервирано. Например на 1 януари 2018 година Съединени американски щати вкараха три % мито върху всички вносни китайски артикули, Пекин незабавно вкара сходно, само че в размер на осем %. През септември Вашингтон увеличи митата до 12, а Пекин до 18процента. До февруари 2020 година митническите войни доближиха своя връх, като американците постановяваха 19%, а китайците 20,5 на 100.
След като Вашингтон принуди Австралия да затвори пазара си за китайската електроника, Китай стегна разпоредбите за нахлуване на своя пазар и стартира да изисква наложителен трансфер на технологии, а там, където новодошлите се затрудняваха, той елементарно заимства най-хубавите хрумвания и разработки. Австралия, откакто загуби главния си пазар за въглища, бързо анулира решението си.
Както знаете, вследствие на борбата беше подписано двустранно комерсиално съглашение, което даже в Съединени американски щати съответните икономисти нарекоха краткотрайно. Тръмп по собствен сценичен метод разгласи себе си и Съединени американски щати за безспорни спечелили, макар че в действителност всичко беше тъкмо противоположното.
Институтът за интернационална стопанска система “Питърсън ” пресмята, че в края на 2020 година Китай е внесъл единствено 58% от това, което е очаквал да купи като американски артикули, и че от обособения пакет, който приканва за 200 милиарда $ спомагателни американски артикули, не е закупил безусловно нищо. Нула.
Вашингтон упрекна Китай в убийството на локалния бизнес и съкращаването на хиляди работни места. Ситуацията беше толкоз розова, че Националното бюро за стопански проучвания на Съединени американски щати даже излезе със специфичен термин за положението на стопанската система си - китайски потрес. През 2024 година огромна неправителствена организация, Съветът за външни връзки, предвижда втори кръг от разтърсвания. Този път той ще удари американската зелена промишленост, а точно производството на електрически транспортни средства, слънчеви панели и други браншове, в които Вашингтон влага интензивно и където се надява да господства изцяло.
Следователно речта на Джанет Йелън не е нищо повече от зов за помощ. Американците добре знаят, че във втория кръг на борбата с Китай ги чакат още по-лоши резултати и се пробват да въвлекат Европа в тази свада. Същата, от която преди този момент американците измъкнаха десетки огромни индустриални мощности, като в същото време ги закачиха на иглата със своя ВПГ..
Подозираме, че американският отговор беше много разочароващ.
Европейската комисия, представлявана от Урсула фон дер Лайен, съобщи, че по принцип отхвърля всякаква война с Китай, поддържа лоялната конкуренция, търговията по ясни правила и няма да затвори пазарите си за каквито и да било артикули от Китай, тъй като това е главният пазар на Европейски Съюз търговски сътрудник.
Чичо Сам ще влезе в идващия кръг от комерсиалната война в прелестна изолираност. Безплатните идиоти по света стартират да се изчерпват.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17482Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед30942Проф. Дарина Григорова за книгата на ген. Стоименов " Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът " Коментарен Поглед17587Зорница Илиева за заплахата да се допусне нов ерес в Българската православна църкваАлтернативен Поглед12036Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед14616Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Алтернативен Поглед118424Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за / Източник: pogled.info
В Русия аргументите и предпоставките за протичащото се не са доста известни, само че зад океана това е политическа и икономическа тематика номер едно.
Вече към месец тематиката за въвеждането на частична или цялостна възбрана на китайските електрически коли се разисква на най-високо равнище, в това число персонално от президент на Съединени американски щати. Верен на холивудския си жанр да показва всичко с драматичен възторг, Вашингтон се концентрира върху опасността на китайските електрически коли за околната среда. Въпросите за запазване на околната среда като цяло се трансфораха в универсална тематика за демократите, в която под лозунгите за битка за всичко положително против всичко неприятно могат да бъдат въвличани всевъзможни политически решения, в това число изцяло противозаконни.
В съответния случай екипът на Байдън нахално и съзнателно лъже. Проблемът тук не е екологичен, а фактът, че китайската автомобилна промишленост смазва американските съперници със железен валяк, наводнявайки локалния пазар. Вашингтон се пробва да показа този развой надали не като необявена война, което е цялостна нелепост, също така този резултат от дълго време е плануван от всички здравомислещи икономисти.
Крайъгълният камък на целия новомоден екологичен и електрически дневен ред е потреблението на акумулатори. Най-модерните от тях, с най-хубави индикатори за икономисване на енергия и зареждане, са литиево-йонните акумулатори. Именно те, тежащи единствено половин звук, са конфигурирани на всички модерни електрически транспортни средства. Към 2022 година водещият производител на литиево-йонни, оловно-киселинни, никел-метал-хидридни акумулатори е Китай, който държи 56 % от международния пазар. Четири от десетте най-големи профилирани заводи в света са ситуирани тук; през 2022 година те са произвели артикули на стойност 50 милиарда $. Предвижда се пазарът на акумулатори да нарасне до 136 милиарда до 2027 година, нараствайки с годишен ритъм от седем %, и няма подозрение, че делът на Китай ще нараства със същия ритъм.
Второто място на този пазар се поделя от Южна Корея и Япония, а Съединени американски щати са едвам трети. Американските профилирани компании “Куантум Спейс ”, А123, “Еновикс ” и “СЕС АИ ” и “Амприус ” са усвоили единствено осем % от международното произвеждане, само че на всеки ъгъл дават обещание да печелят най-малко 78 милиарда годишно от производството на акумулатори до 2033 година
В този случай Китай се държи като прословутата котка Васка: слуша и яде американския пазар.
Невъзможно е да се пренебрегне тематиката за икономическата борба сред Пекин и Вашингтон, даже единствено тъй като Китай е нашият непосредствен стратегически съдружник и икономическите титани, които се сблъскват, могат да разбият цялата международна стопанска система едновременно.
Повечето са чували за комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай, Доналд Тръмп събра доста политически точки по тази тематика, само че всичко беше малко по-различно от това, което ни споделиха американските медии.
Както знаете, дейното икономическо взаимоотношение сред страните стартира в края на 70-те години на предишния век. Преди началото на 2000-те години търговията растеше, не тъкмо хиперактивно, само че размерите последователно се усилват. През 2001 година Китай публично стана пълновръстен член на Световната комерсиална организация, като пое редица задължения за реформиране на личната си стопанска система. Най-важният факт: влизането на Китай в СТО беше интензивно лобирано от Съединени американски щати и персонално от Бил Клинтън. По това време стопанската система и промишлеността на Поднебесната таман загряваха моторите си. И от американска позиция Китай беше голям нов пазар с не доста платежоспособно население, само че американците явно разчитаха на модел на математическата възможност. Просто казано, Съединени американски щати щяха да наводнят Китай със своите артикули, напълвайки джобовете му с експортни долари.
И тогава стана тя, каквато стана.
До 2007 година покупателната дарба на едно китайско домакинство надвиши 1500 $, надминавайки тази на междинното американско домакинство. Пекин стартира да усилва износа с ураганни темпове и до 2019 година стана третият търговски сътрудник на Съединени американски щати, на второ място след Канада и Мексико. Към момента на формалното оповестяване на комерсиалната война от Тръмп диспропорцията в размера на взаимната търговия беше колосална – и то напълно не в интерес на Америка.
Официални американски източници дават съответни числа. Общата двустранна търговия възлиза на 683 милиарда $, от които 120 милиарда са от Съединените щати към Китай и 563 милиарда в другата посока. Не е мъчно да се изчислят пропорциите на китайското владичество. Нека прибавим, че китайците печелят два пъти повече единствено от доставките на електроника и машиностроене, в сравнение с целия американски експорт.
Нашата преса необятно отрази стъпките на Вашингтон и, за жалост, малко се писа за ответните ограничения на Китай. И ситуацията там е доста забавно.
Пекин не беше първият, който вкара защитни мита и цени, само че постоянно отговаряше на сходни стъпки на Вашингтон, и то резервирано. Например на 1 януари 2018 година Съединени американски щати вкараха три % мито върху всички вносни китайски артикули, Пекин незабавно вкара сходно, само че в размер на осем %. През септември Вашингтон увеличи митата до 12, а Пекин до 18процента. До февруари 2020 година митническите войни доближиха своя връх, като американците постановяваха 19%, а китайците 20,5 на 100.
След като Вашингтон принуди Австралия да затвори пазара си за китайската електроника, Китай стегна разпоредбите за нахлуване на своя пазар и стартира да изисква наложителен трансфер на технологии, а там, където новодошлите се затрудняваха, той елементарно заимства най-хубавите хрумвания и разработки. Австралия, откакто загуби главния си пазар за въглища, бързо анулира решението си.
Както знаете, вследствие на борбата беше подписано двустранно комерсиално съглашение, което даже в Съединени американски щати съответните икономисти нарекоха краткотрайно. Тръмп по собствен сценичен метод разгласи себе си и Съединени американски щати за безспорни спечелили, макар че в действителност всичко беше тъкмо противоположното.
Институтът за интернационална стопанска система “Питърсън ” пресмята, че в края на 2020 година Китай е внесъл единствено 58% от това, което е очаквал да купи като американски артикули, и че от обособения пакет, който приканва за 200 милиарда $ спомагателни американски артикули, не е закупил безусловно нищо. Нула.
Вашингтон упрекна Китай в убийството на локалния бизнес и съкращаването на хиляди работни места. Ситуацията беше толкоз розова, че Националното бюро за стопански проучвания на Съединени американски щати даже излезе със специфичен термин за положението на стопанската система си - китайски потрес. През 2024 година огромна неправителствена организация, Съветът за външни връзки, предвижда втори кръг от разтърсвания. Този път той ще удари американската зелена промишленост, а точно производството на електрически транспортни средства, слънчеви панели и други браншове, в които Вашингтон влага интензивно и където се надява да господства изцяло.
Следователно речта на Джанет Йелън не е нищо повече от зов за помощ. Американците добре знаят, че във втория кръг на борбата с Китай ги чакат още по-лоши резултати и се пробват да въвлекат Европа в тази свада. Същата, от която преди този момент американците измъкнаха десетки огромни индустриални мощности, като в същото време ги закачиха на иглата със своя ВПГ..
Подозираме, че американският отговор беше много разочароващ.
Европейската комисия, представлявана от Урсула фон дер Лайен, съобщи, че по принцип отхвърля всякаква война с Китай, поддържа лоялната конкуренция, търговията по ясни правила и няма да затвори пазарите си за каквито и да било артикули от Китай, тъй като това е главният пазар на Европейски Съюз търговски сътрудник.
Чичо Сам ще влезе в идващия кръг от комерсиалната война в прелестна изолираност. Безплатните идиоти по света стартират да се изчерпват.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17482Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед30942Проф. Дарина Григорова за книгата на ген. Стоименов " Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът " Коментарен Поглед17587Зорница Илиева за заплахата да се допусне нов ерес в Българската православна църкваАлтернативен Поглед12036Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед14616Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Алтернативен Поглед118424Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за / Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ