Робот е преминал успешно класически тест за себеосъзнаване
Изследовател от Политехническия институт Ренселър (Ransselaer Polytechnic Institute) в Съединени американски щати е задал на три робота актуализирана версия на класическият „ пъзел на мъдреците “ и един от тях е съумял да го премине сполучливо.
В класическия тест един крал извиква тримата най-мъдри мъже в страната и им дава бяла или синя шапка. Всеки може да вижда шапките на другите, само че не и личната си. Също по този начин нямат право да приказват между тях. Кралят твърди, че най-малко един носи синя шапка и че няма машинация, което значи, че нито един от тримата няма повече информация за другите двама. Тестът щял да бъде сполучлив в случай че някой от тримата разбере каква шапка носи.
В тази актуализирана за изкуствен интелект версия на роботите се дава „ хапче “ (което в действителност е потупване по главата). Две от хапчетата (потупванията) занемяват роботите, а едно е плацебо (роботът може да говори). След това Селмер Брингсьорд (Selmer Bringsjord), който е ръководител на департамента по когнитивни науки в Ренселер, пита роботите кое хапче са получили.
Известно време – тишина, а по-късно един от трите робота става и декларира „ Не знам “. Но звукът на личния му глас бързо трансформира мнението му и роботът подвига ръката си. „ Съжалявам, към този момент знам. Успях да покажа, че не съм взел занемяващото хапче “, споделя учтиво роботът.
Може да наподобява доста просто, само че за изкуствения разсъдък това е един от най-трудните проби. Не единствено се изисква роботът да изслушва и схваща въпроса, само че и да осъзнава личния си глас и да го разграничава от тези на другите роботи. След това би трябвало да свърже това осъзнаване с истинския въпрос и да даде отговор.
Но няма място за суматоха. Това е доста надалеч от себеосъзнаването на хората или на машините от известния филм „ Терминатор “. Всъщност роботите се самоосъзнават в характерни обстановки. Но това е значима стъпка в процеса на основаване на роботи, които осъзнават ролята си в обществото и по този метод са единствено потребни, а не рискови. „ Става въпрос за логическа и математическа връзка със себеосъзнаването и в това отношение имаме напредък “, споделя Брингсьорд.
В момента, главното нещо, поради което роботите не са в действителност себеосъзнати, е, че не могат да запаметяват толкоз информация колкото хората. Хал Ходсън (Hal Hodson) написа за Newscientist:
„ Въпреки че фотоапаратите снимат повече информация от човешкото око в дадена сцена, роботиката губи откъм свързване на тази информация и основаване на обща картина за света. “
Но въпреки всичко тези, които основават изкуствен интелект, ще би трябвало да внимават доста. Ако можем да програмираме машина, която да има математически равностоен брой стремежи и чувства като хората, какво би я спряло да прави неприятни неща?
„ Това е главен въпрос и се надявам, че хората схващат заплахата от интелигентните машини “, споделя Брингсьорд. „ Всички процеси, които се свързват с осъществяването на неприятни действия, може да участват в робота. “
Брингсьорд ще показа проучването си на конференцията IEEE RO-MAN в Япония.
А в случай че се чудите за отговора на „ пъзела на мъдреците “ – би трябвало на всички мъдреци да е дадена синя шапка, тъй като другояче щеше да се води машинация, тъй като при всички други разновидности някой би имал повече информация от другите.
Science Alert
