Как може Африка да преодолее зависимостта си от западните технологии?
Веднага след приемането на самостоятелност африканските страни бяха изправени пред задачата да се интегрират в системата на интернационалните връзки като равноправни участници. Ръководството на африканските страни значително свързваше решението на този проблем с дейна индустриализация, с цел да се изравни с водещите международни сили във връзка с социално-икономическото развиване след 10 до петнадесет години.
В появяването на първите напреднали осведомителни технологии (ИКТ) африканските страни видяха действителен късмет да преминат към по-иновативна стопанска система и най-сетне да обезпечат резистентен социално-икономически напредък. Този метод е отразен в доста стратегически документи.
По този метод, по-специално, всички стратегически насоки, изброени във „ Визия 2030 “ (Kenya Vision 2030) – общ политически документ, признат в Кения през 2008 година, който съставлява програмата за развиване на страната до 2030 година – в една или друга степен се основават на върху приложението на най-новите осведомителни технологии.
Подобен документ беше признат в Нигерия ( Визия 2020 ). Според тактиката на Нигерия до 2020 година стопанската система на страната би трябвало да влезе в двайсетте водещи стопански системи в света, да придобие способността да играе основна роля в социално-икономическото развиване на целия африкански континент и да стане изтъкнат състезател на икономическа и политическа сцена на световния свят.. За решаването на тази амбициозна задача бяха призовани да допринесат актуалните осведомителни и телекомуникационни технологии, които се преглеждат като ефикасен инструмент за обезпечаване на стабилно социално-икономическо развиване на страната.
Всъщност този метод, учреден на решаващата роля на ИКТ в живота на обществото, се оказа преобладаващ в множеството африкански страни. В резултат на това доста африкански страни одобриха огромен брой профилирани национални тактики и проекти за деяние, отдадени на по-нататъшното развиване на осведомителните технологии, чийто главен фокус бяха следните основни области:
обща либерализация на ИКТ бранша и основаване на удобни условия за частни вложители (предимно неафрикански);
развиване на публично-частното партньорство в ИКТ сектора;
развиване на оптични кабелни линии и търсене на софтуерно решение за „ последната миля ”;
обезпечаване на повсеместен достъп;
разпространение на ИКТ опциите измежду локалното население;
информатизация на обществените органи;
даване на необятен набор от публични услуги на популацията по електронен път благодарение на осведомителните технологии.
необятното потребление на цифрови технологии в образованието и обучението;
поощряване и развиване на локално цифрово съдържание;
развиване на електронната търговия.
Като цяло, давайки обща оценка, би трябвало да се признае, че през последните 25 години страните от Субсахарска Африка са постигнали забележителен прогрес в развиването на осведомителните технологии спрямо „ безспорната нула “, следена за този индикатор в края на 1990-те - началото на 2000-те.
Основният катализатор на този развой беше построяването през първата половина на 2000-те години по крайбрежието на Западна и Източна Африка на мрежата от подводни опорни оптични кабелни системи, които бяха предопределени да свържат Африка с световния информационен гръбнак. Изпълнението на този план направи допустимо доста понижаване на цената на интернет връзката, което я направи по-достъпна за популацията.
Въпреки това, полагането на подводни оптични информационни линии с обща дължина над 30 хиляди километра съумя да реши казуса с достъпа на африканските страни до интернет единствено отчасти, защото информационните линии бяха свързани единствено с огромни индустриални центрове, до момента в който отдалечените, изключително селските обитаеми места останаха без високоскоростен интернет.
Поради това в Африка започнаха интензивно да се развиват мобилните информационни услуги, които дават на жителите на обособените обитаеми места опция за достъп до интернет благодарение на мобилни устройства.
Бързото развиване на мобилните връзки в африканските страни се назовава „ мобилна гражданска война “.
Друг значим аспект на казуса с развиването на осведомителните технологии в Африка, на който африканските страни се пробват да извърнат нараснало внимание, е основаването на софтуерни паркове, чиято съществена задача ще бъде създаването на програмен продукт, който оптимално да задоволява потребностите на локалното население.. Към днешна дата има планове за основаване на софтуерни паркове в Кения, Гана, Сенегал, Руанда, Етиопия и Гамбия.
Тяхната цел е появяването на лични високотехнологични ИТ центрове в Африка, в които да се обитават компании за разработка на програмен продукт, центрове за обработка на данни, както и просветителни институции, профилирани в образованието на фрагменти за ИТ промишлеността. Окончателното осъществяване на тези значими за континента планове обаче е лимитирано от проблем, присъщ за множеството африкански страни – неналичието на средства.
И тук, по мнението на ред африканските страни, на помощ би трябвало да дойдат публично-частните партньорства, чийто общ смисъл се свежда до следното. Държавата поема единствено към 5-10% от всички разноски, нужни за построяването на подобаващи иновационни центрове. Основните очаквания за сполучливото довеждане докрай на тези амбициозни планове се разпореждат на частния бизнес, за чиято активност се планува да се сътвори оптимално удобна среда.
Наивно е да се има вяра, че африканските страни ще имат задоволителен брой локални вложители, подготвени да влагат в ИТ промишлеността на своите страни. Очевидно това ще бъдат същите най-вече западни IT колоси, които от дълго време вземат участие в основаването на осведомителната и телекомуникационна инфраструктура на африканските страни - и те вършат това освен финансово, само че и изнасят самите технологии.
В резултат на това, главното предизвикателство пред африканските страни през днешния ден е, че всичките им осведомителни системи работят най-вече със западен програмен продукт. И наподобява подозрително, че африканските страни ще могат да разработят собствен личен програмен продукт в обозримо бъдеще. Очевидно те ще продължат да употребяват най-вече вносни технологии, като по този метод ще засилят своята финансова и софтуерна взаимозависимост от водещите международни западни сили.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Interaffairs
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17449Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед30878Проф. Дарина Григорова за книгата на ген. Стоименов " Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът " Коментарен Поглед17539Зорница Илиева за заплахата да се допусне нов ерес в Българската православна църкваАлтернативен Поглед12036Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед14607Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Алтернативен Поглед118424Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /
Източник: pogled.info
В появяването на първите напреднали осведомителни технологии (ИКТ) африканските страни видяха действителен късмет да преминат към по-иновативна стопанска система и най-сетне да обезпечат резистентен социално-икономически напредък. Този метод е отразен в доста стратегически документи.
По този метод, по-специално, всички стратегически насоки, изброени във „ Визия 2030 “ (Kenya Vision 2030) – общ политически документ, признат в Кения през 2008 година, който съставлява програмата за развиване на страната до 2030 година – в една или друга степен се основават на върху приложението на най-новите осведомителни технологии.
Подобен документ беше признат в Нигерия ( Визия 2020 ). Според тактиката на Нигерия до 2020 година стопанската система на страната би трябвало да влезе в двайсетте водещи стопански системи в света, да придобие способността да играе основна роля в социално-икономическото развиване на целия африкански континент и да стане изтъкнат състезател на икономическа и политическа сцена на световния свят.. За решаването на тази амбициозна задача бяха призовани да допринесат актуалните осведомителни и телекомуникационни технологии, които се преглеждат като ефикасен инструмент за обезпечаване на стабилно социално-икономическо развиване на страната.
Всъщност този метод, учреден на решаващата роля на ИКТ в живота на обществото, се оказа преобладаващ в множеството африкански страни. В резултат на това доста африкански страни одобриха огромен брой профилирани национални тактики и проекти за деяние, отдадени на по-нататъшното развиване на осведомителните технологии, чийто главен фокус бяха следните основни области:
обща либерализация на ИКТ бранша и основаване на удобни условия за частни вложители (предимно неафрикански);
развиване на публично-частното партньорство в ИКТ сектора;
развиване на оптични кабелни линии и търсене на софтуерно решение за „ последната миля ”;
обезпечаване на повсеместен достъп;
разпространение на ИКТ опциите измежду локалното население;
информатизация на обществените органи;
даване на необятен набор от публични услуги на популацията по електронен път благодарение на осведомителните технологии.
необятното потребление на цифрови технологии в образованието и обучението;
поощряване и развиване на локално цифрово съдържание;
развиване на електронната търговия.
Като цяло, давайки обща оценка, би трябвало да се признае, че през последните 25 години страните от Субсахарска Африка са постигнали забележителен прогрес в развиването на осведомителните технологии спрямо „ безспорната нула “, следена за този индикатор в края на 1990-те - началото на 2000-те.
Основният катализатор на този развой беше построяването през първата половина на 2000-те години по крайбрежието на Западна и Източна Африка на мрежата от подводни опорни оптични кабелни системи, които бяха предопределени да свържат Африка с световния информационен гръбнак. Изпълнението на този план направи допустимо доста понижаване на цената на интернет връзката, което я направи по-достъпна за популацията.
Въпреки това, полагането на подводни оптични информационни линии с обща дължина над 30 хиляди километра съумя да реши казуса с достъпа на африканските страни до интернет единствено отчасти, защото информационните линии бяха свързани единствено с огромни индустриални центрове, до момента в който отдалечените, изключително селските обитаеми места останаха без високоскоростен интернет.
Поради това в Африка започнаха интензивно да се развиват мобилните информационни услуги, които дават на жителите на обособените обитаеми места опция за достъп до интернет благодарение на мобилни устройства.
Бързото развиване на мобилните връзки в африканските страни се назовава „ мобилна гражданска война “.
Друг значим аспект на казуса с развиването на осведомителните технологии в Африка, на който африканските страни се пробват да извърнат нараснало внимание, е основаването на софтуерни паркове, чиято съществена задача ще бъде създаването на програмен продукт, който оптимално да задоволява потребностите на локалното население.. Към днешна дата има планове за основаване на софтуерни паркове в Кения, Гана, Сенегал, Руанда, Етиопия и Гамбия.
Тяхната цел е появяването на лични високотехнологични ИТ центрове в Африка, в които да се обитават компании за разработка на програмен продукт, центрове за обработка на данни, както и просветителни институции, профилирани в образованието на фрагменти за ИТ промишлеността. Окончателното осъществяване на тези значими за континента планове обаче е лимитирано от проблем, присъщ за множеството африкански страни – неналичието на средства.
И тук, по мнението на ред африканските страни, на помощ би трябвало да дойдат публично-частните партньорства, чийто общ смисъл се свежда до следното. Държавата поема единствено към 5-10% от всички разноски, нужни за построяването на подобаващи иновационни центрове. Основните очаквания за сполучливото довеждане докрай на тези амбициозни планове се разпореждат на частния бизнес, за чиято активност се планува да се сътвори оптимално удобна среда.
Наивно е да се има вяра, че африканските страни ще имат задоволителен брой локални вложители, подготвени да влагат в ИТ промишлеността на своите страни. Очевидно това ще бъдат същите най-вече западни IT колоси, които от дълго време вземат участие в основаването на осведомителната и телекомуникационна инфраструктура на африканските страни - и те вършат това освен финансово, само че и изнасят самите технологии.
В резултат на това, главното предизвикателство пред африканските страни през днешния ден е, че всичките им осведомителни системи работят най-вече със западен програмен продукт. И наподобява подозрително, че африканските страни ще могат да разработят собствен личен програмен продукт в обозримо бъдеще. Очевидно те ще продължат да употребяват най-вече вносни технологии, като по този метод ще засилят своята финансова и софтуерна взаимозависимост от водещите международни западни сили.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Interaffairs
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17449Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед30878Проф. Дарина Григорова за книгата на ген. Стоименов " Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът " Коментарен Поглед17539Зорница Илиева за заплахата да се допусне нов ерес в Българската православна църкваАлтернативен Поглед12036Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед14607Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Алтернативен Поглед118424Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ