Стресът e истинско бедствие за здравето на сърцето
Учени изясняват връзката сред психическия стрес и физическите последствия, в това число сърдечни пристъпи и инсулти.
През юни 2016 година немският народен тим по футбол се приготвя да се изправи против Словакия на Европейското състезание. Докато хилядите почитатели се надпреварват да гледат решаващия мач в страната хазаин Франция, група учени в Германия ги следят с интерес.
Тяхната цел? Да изследват връзката сред краткосрочния изострен душевен стрес и физическите последствия, в това число сърдечни пристъпи и инсулти. Сърдечно-съдовите болести, свързани с такива незабавни медицински случаи, са водеща причина за гибел в международен мащаб, като лишават живота на 18 милиона души годишно.
Рискови фактори
Според професор Хендрик Сагер, кардиолог от Техническия университет в Мюнхен, Германия, макар че е реализиран прогрес в лекуването на рискови фактори като диабет и затлъстяване, към момента не са известни доста неща за обвързваните със напрежението отключващи фактори.
" Тази незабавна нужда от дейности ме стимулира да проуча приноса на некласическите рискови фактори, като да вземем за пример психическия стрес ", сподели Сагер.
Той управлява проучвателен план, получил финансиране от Европейски Съюз, с цел да изследва по какъв начин острият душевен стрес предизвиква тежки сърдечни проблеми. Наречен STRATO, планът завършва през януари 2024 година след шест години.
Футболният мач Германия-Словакия се състоя година и половина преди началото на STRATO през февруари 2018 година Германците завоюваха с 3:0.
Групата учени, измежду които и Сагер, провежда вземането на кръвни проби от 35 здрави почитатели преди и незабавно след мача. Експериментът е част от събирането на информация за STRATO, която проучва резултатите.
Когато екипът изследва кръвните проби, те демонстрират бързо понижаване на броя на белите кръвни кафези , известни като левкоцити.
Атака на плаката
Проучвайки по-нататък, учените открили, че същият резултат се демонстрира и при мишки, когато при тях е провокиран душевен стрес посредством ограничение на придвижването им. С помощта на способи за следене на клетките екипът научава, че изгубените левкоцити се поемат от тъканите, в това число от сърцето.
Това може да провокира скъсване на мастни натрупвания, наречени плаки, в артериите, което може да докара до инфаркт или други проблеми. За натрупването на плаки способстват високохолестероловите диети, тютюнопушенето, затлъстяването и диабетът.
При уплашените мишки разкъсването на плаките е два пъти по-често, в сравнение с при нестресираните.
" Сега разполагаме с биологичен механизъм, който изяснява по какъв начин острият стрес форсира сърдечносъдовите проблеми ", уточни Сагер.
През юни 2016 година немският народен тим по футбол се приготвя да се изправи против Словакия на Европейското състезание. Докато хилядите почитатели се надпреварват да гледат решаващия мач в страната хазаин Франция, група учени в Германия ги следят с интерес.
Тяхната цел? Да изследват връзката сред краткосрочния изострен душевен стрес и физическите последствия, в това число сърдечни пристъпи и инсулти. Сърдечно-съдовите болести, свързани с такива незабавни медицински случаи, са водеща причина за гибел в международен мащаб, като лишават живота на 18 милиона души годишно.
Рискови фактори
Според професор Хендрик Сагер, кардиолог от Техническия университет в Мюнхен, Германия, макар че е реализиран прогрес в лекуването на рискови фактори като диабет и затлъстяване, към момента не са известни доста неща за обвързваните със напрежението отключващи фактори.
" Тази незабавна нужда от дейности ме стимулира да проуча приноса на некласическите рискови фактори, като да вземем за пример психическия стрес ", сподели Сагер.
Той управлява проучвателен план, получил финансиране от Европейски Съюз, с цел да изследва по какъв начин острият душевен стрес предизвиква тежки сърдечни проблеми. Наречен STRATO, планът завършва през януари 2024 година след шест години.
Футболният мач Германия-Словакия се състоя година и половина преди началото на STRATO през февруари 2018 година Германците завоюваха с 3:0.
Групата учени, измежду които и Сагер, провежда вземането на кръвни проби от 35 здрави почитатели преди и незабавно след мача. Експериментът е част от събирането на информация за STRATO, която проучва резултатите.
Когато екипът изследва кръвните проби, те демонстрират бързо понижаване на броя на белите кръвни кафези , известни като левкоцити.
Атака на плаката
Проучвайки по-нататък, учените открили, че същият резултат се демонстрира и при мишки, когато при тях е провокиран душевен стрес посредством ограничение на придвижването им. С помощта на способи за следене на клетките екипът научава, че изгубените левкоцити се поемат от тъканите, в това число от сърцето.
Това може да провокира скъсване на мастни натрупвания, наречени плаки, в артериите, което може да докара до инфаркт или други проблеми. За натрупването на плаки способстват високохолестероловите диети, тютюнопушенето, затлъстяването и диабетът.
При уплашените мишки разкъсването на плаките е два пъти по-често, в сравнение с при нестресираните.
" Сега разполагаме с биологичен механизъм, който изяснява по какъв начин острият стрес форсира сърдечносъдовите проблеми ", уточни Сагер.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ