Иран без Раиси. Какво ще се случи с транзита на властта и стратегическото партньорство
Погребението на президента на другарската на Русия Ислямска република Иран, който почина при самолетна злополука, ще се състои на 23 май. Руската делегация, водена от ръководителя на Държавната дума Вячеслав Володин, към този момент дойде на церемонията по сбогуването с Ебрахим Раиси.
Самият Раиси, външният министър Хосеин Амир Абдолахян, губернаторът на провинция Източен Азербайджан Малик Рахмети и аятолахът на Тебриз Али Хашим, които също са били на борда на авариралия хеликоптер, ще бъдат заровени в мавзолея на Имам Реза в Машхад.
Както осведомени ирански източници оповестиха за IA Regnum, следствието на аргументите за злополуката на президентския хеликоптер продължава. Към момента най-вероятната причина за случая са извънредно неприятните метеорологични условия, в които се е намирал президентският хеликоптер.
Фактът, че това е дело на някакви външни сили, на първо място Израел и Съединени американски щати, на практика не се преглежда като версия, а сходни клюки в страната се популяризират от някои представители на „ систематичната “ съпротива, освен това говорещи от повече от твърди антизападни позиции.
Според иранците, вследствие на глобите на Запада Иран е изгубил опцията да обновява своя авиационен флот и да прави висококачествени поправки на самолети и хеликоптери, създадени в Европа и Америка. Същото важи и за тези самолети, които са обслужвали управлението на страната.
Припомняме, че президентът на Иран се разруши с хеликоптер Bell 212, създаден в Съединени американски щати. Тези хеликоптери са добре разпознаваеми от филмите за войната във Виетнам, където са били употребявани през 60-те и 70-те години на предишния век и по-късно са били закупени от шаха на Иран.
Интересното е, че пресслужбата на Държавния департамент на Съединени американски щати заяви, че Вашингтон е бил подготвен да окаже на Техеран помощ в издирвателно-спасителните действия, само че това е било възпрепятствано от логистични проблеми. От своя страна Tурция оказа подпомагане за намиране на мястото на злополуката на хеликоптера.
На този декор е значимо да се отбележат консултациите, извършени в Оман сред американци и иранци, което демонстрира интереса на страните към районна деескалация.
Въпреки че в най-новата история на Иран в действителност е имало прецеденти за елиминиране на „ второто лице “ на страната от ръцете на западните разследващи служби.
Човек може да си напомни преврата от 1953 година, при който, посредством напъните на британците и американците, прогресивният, както споделиха по това време, министър-председателят Мохамед Мосадък беше отхвърлен. Неговата „ виновност “ беше, че реши да национализира иранския нефт.
Сега обаче това очевидно не е по този начин, защото „ вторият човек “ е протеже на първия (по време на интервала на Мосадък това беше шахът), а не негов съперник. Още повече, че и двамата са съидейници, говорещи от антизападни позиции. Следователно гибелта на иранския президент не докара и няма да докара до колапс на държавната система, който съперниците на Техеран по този начин желаеха да могат да предвиждат.
Ебрахим Раиси също не беше първият ирански президент, умрял преди приключването на мандата му. Преди това беше Мохамед Али Раджаи, който беше погубен при бомбен атентат през 1981 година
Както и в този момент, друга политическа фигура, ръководителят на държавното управление Мохамад Джавад Бахонар, умря дружно с президента. Техният палач беше Масуд Кашмири, който беше сътрудник на Организацията на муджахидините на иранския народ (OMИН): въоръжен мъж влезе в кабинета на министър-председателя под прикритието на чиновник на държавната сигурност.
Затова даже след гибелта на Раиси се популяризира слух, че повода за нещастието е вътрешен скрит план против настоящето иранско управление.
Но за разлика от през днешния ден, офанзивата против кабинета на министър-председателя на Ислямската република се случи в разгара на политическото принуждение, чийто връх беше в първите години на ерата след Шаха.
Трагичната гибел на Раиси, в противен случай, се случи по-скоро сега на консолидация на ръководещия режим в Иран, който съумя да преодолее всички компликации, свързани с вътрешнополитическото напрежение.
Например, митингите от 2022 година постоянно се преглеждат като някакво продължение на антиправителствените демонстрации от 2019 година и се вършат догатки за техния непрекъснат темперамент.
Сега е явно, че управлението на страната съумя да излезе от тази рецесия на практика без загуби и още веднъж консолидира своите последователи, които към момента са болшинство в Ислямската република. Освен това страната в никакъв случай не е развивала мощ като OMИН, която да се опълчи на режима като въоръжена съпротива, приета от Запада.
Засега това са единствено някои кюрдски групи, прогонени от държавните сили на територията на прилежащ Ирак. Всички останали въоръжени съперници на настоящето държавно управление са показани от джихадистите в Белуджистан и ИДИЛ – Вилает Хорасан (организация, чиято активност е неразрешена в Руската федерация).
Но даже и след убийството на президента Раджай, страната не се потопи в безпорядък, макар освен терористичната активност, само че и продължаващата кървава война с Ирак.
Държавният глава, който дефинира нейния курс, вътрешна и външна политика, е тогавашният имам Рухола Мусави Хомейни – висшият водач на Иран (рахбар).
Така че в този момент наследникът на Хомейни, аятолах Али Хаменей, е отпред на страната.
За разлика от висшия лидер на Ислямската гражданска война и създател на Ислямска република Иран, Имам Хомейни, който беше приет и признат от голямото болшинство хора като водач на страната, назначението на нови висши водачи е отговорност на Съвета специалисти, определени от народа.
Но тази служба е доживотна и аятолах Хаменей ще я заема до края на земните си дни.
Самият той потегли по пътя, по който смяташе да организира и своя любимец Раиси. Той оцелява след опит за ликвидиране от OMИН през 1981 година даже преди гибелта на Раджай, само че по-късно е определен на негово място, с цел да стане Върховен водач през 1989 година вместо имам Хомейни, който е напуснал този свят.
Върховният водач в своята активност разчита на Революционната армия (Корпус на гвардейците на ислямската гражданска война - IRGC), която дублира освен армията и разследващите служби, само че и е в положение дейно да организира външна политика, а и има въздействие в стопанската система. Следователно Рахбар и КСИР ще продължат да дефинират дневния ред във връзка с основни решения във вътрешната и външната политика на Ислямската република.
Сега Хаменей би трябвало да смени Раиси с друго негово протеже като президент без никакви проблеми.
Според иранското законодателство изборите за началник на изпълнителната власт би трябвало да се проведат в границите на 50 дни откакто предходният президент е престанал да упражнява пълномощията си. Те към този момент са планувани за 28 юни.
Нека напомним, че Раиси всъщност беше назначен от Върховния водач, който съумя, употребявайки инструментите на IRGC и други административни запаси, да го разпространява с цел да реализира успеха на изборите през 2021 година През идващите три години от президентството си той се радваше на отбраната и покровителството на рахбара, макар че интервалът му на ръководство беше оценен като
Но все пак Хаменей към момента виждаше в него собствен правоприемник.
В тази връзка в кратковременен проект Иран не би трябвало да има проблеми с преноса на властта и обезпечаването на вътрешна непоклатимост и баланс на силите. Но те могат да зародят в по-далечно бъдеще.
По-специално, редица западни специалисти означават, че гибелта на Раиси може да докара до съществени последствия в процеса на заместничество. Смъртта на президента и евентуален правоприемник, както се смяташе за Раиси, ще провокира яростна битка сред съперници от разнообразни вътрешноелитарни групи за мястото на правоприемник на 85-годишния Хаменей. Това може да докара иранския ръководещ режим до неустойчивост.
От друга страна, след гибелта на президента се появиха вести, че съвет от специалисти сякаш е изключил Раиси от листата с кандидати за поста висш водач преди шест месеца. За това писа в частност и Ройтерс. Причината била рухването на известността му заради проблемите в стопанската система.
Ако това в действителност е по този начин, тогава наследяването на сегашния висш водач би трябвало да бъде обезпечено без спорове.
И сигурно няма подозрение, че Ислямската република ще резервира приемствеността в връзките си с Руската федерация, които се развиват прогресивно от 2000-те години насам и чийто разцвет беше съюзническото взаимоотношение сред Москва и Техеран на сирийското трасе.
Въпреки това новият президент на Иран ще наследи от Раиси към момента неподписания контракт за стратегическо партньорство.
Вероятно промяната на ръководителя на изпълнителната власт може в допълнение да забави този развой, само че може, в противен случай, да тласне новия ирански президент да отвори нова страница в руско-иранските връзки като една от първите си външнополитически стъпки.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17482Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед30942Проф. Дарина Григорова за книгата на ген. Стоименов " Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът " Коментарен Поглед17587Зорница Илиева за заплахата да се допусне нов ерес в Българската православна църкваАлтернативен Поглед12036Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед14616Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Алтернативен Поглед118424Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за / Източник: pogled.info
Самият Раиси, външният министър Хосеин Амир Абдолахян, губернаторът на провинция Източен Азербайджан Малик Рахмети и аятолахът на Тебриз Али Хашим, които също са били на борда на авариралия хеликоптер, ще бъдат заровени в мавзолея на Имам Реза в Машхад.
Както осведомени ирански източници оповестиха за IA Regnum, следствието на аргументите за злополуката на президентския хеликоптер продължава. Към момента най-вероятната причина за случая са извънредно неприятните метеорологични условия, в които се е намирал президентският хеликоптер.
Фактът, че това е дело на някакви външни сили, на първо място Израел и Съединени американски щати, на практика не се преглежда като версия, а сходни клюки в страната се популяризират от някои представители на „ систематичната “ съпротива, освен това говорещи от повече от твърди антизападни позиции.
Според иранците, вследствие на глобите на Запада Иран е изгубил опцията да обновява своя авиационен флот и да прави висококачествени поправки на самолети и хеликоптери, създадени в Европа и Америка. Същото важи и за тези самолети, които са обслужвали управлението на страната.
Припомняме, че президентът на Иран се разруши с хеликоптер Bell 212, създаден в Съединени американски щати. Тези хеликоптери са добре разпознаваеми от филмите за войната във Виетнам, където са били употребявани през 60-те и 70-те години на предишния век и по-късно са били закупени от шаха на Иран.
Интересното е, че пресслужбата на Държавния департамент на Съединени американски щати заяви, че Вашингтон е бил подготвен да окаже на Техеран помощ в издирвателно-спасителните действия, само че това е било възпрепятствано от логистични проблеми. От своя страна Tурция оказа подпомагане за намиране на мястото на злополуката на хеликоптера.
На този декор е значимо да се отбележат консултациите, извършени в Оман сред американци и иранци, което демонстрира интереса на страните към районна деескалация.
Въпреки че в най-новата история на Иран в действителност е имало прецеденти за елиминиране на „ второто лице “ на страната от ръцете на западните разследващи служби.
Човек може да си напомни преврата от 1953 година, при който, посредством напъните на британците и американците, прогресивният, както споделиха по това време, министър-председателят Мохамед Мосадък беше отхвърлен. Неговата „ виновност “ беше, че реши да национализира иранския нефт.
Сега обаче това очевидно не е по този начин, защото „ вторият човек “ е протеже на първия (по време на интервала на Мосадък това беше шахът), а не негов съперник. Още повече, че и двамата са съидейници, говорещи от антизападни позиции. Следователно гибелта на иранския президент не докара и няма да докара до колапс на държавната система, който съперниците на Техеран по този начин желаеха да могат да предвиждат.
Ебрахим Раиси също не беше първият ирански президент, умрял преди приключването на мандата му. Преди това беше Мохамед Али Раджаи, който беше погубен при бомбен атентат през 1981 година
Както и в този момент, друга политическа фигура, ръководителят на държавното управление Мохамад Джавад Бахонар, умря дружно с президента. Техният палач беше Масуд Кашмири, който беше сътрудник на Организацията на муджахидините на иранския народ (OMИН): въоръжен мъж влезе в кабинета на министър-председателя под прикритието на чиновник на държавната сигурност.
Затова даже след гибелта на Раиси се популяризира слух, че повода за нещастието е вътрешен скрит план против настоящето иранско управление.
Но за разлика от през днешния ден, офанзивата против кабинета на министър-председателя на Ислямската република се случи в разгара на политическото принуждение, чийто връх беше в първите години на ерата след Шаха.
Трагичната гибел на Раиси, в противен случай, се случи по-скоро сега на консолидация на ръководещия режим в Иран, който съумя да преодолее всички компликации, свързани с вътрешнополитическото напрежение.
Например, митингите от 2022 година постоянно се преглеждат като някакво продължение на антиправителствените демонстрации от 2019 година и се вършат догатки за техния непрекъснат темперамент.
Сега е явно, че управлението на страната съумя да излезе от тази рецесия на практика без загуби и още веднъж консолидира своите последователи, които към момента са болшинство в Ислямската република. Освен това страната в никакъв случай не е развивала мощ като OMИН, която да се опълчи на режима като въоръжена съпротива, приета от Запада.
Засега това са единствено някои кюрдски групи, прогонени от държавните сили на територията на прилежащ Ирак. Всички останали въоръжени съперници на настоящето държавно управление са показани от джихадистите в Белуджистан и ИДИЛ – Вилает Хорасан (организация, чиято активност е неразрешена в Руската федерация).
Но даже и след убийството на президента Раджай, страната не се потопи в безпорядък, макар освен терористичната активност, само че и продължаващата кървава война с Ирак.
Държавният глава, който дефинира нейния курс, вътрешна и външна политика, е тогавашният имам Рухола Мусави Хомейни – висшият водач на Иран (рахбар).
Така че в този момент наследникът на Хомейни, аятолах Али Хаменей, е отпред на страната.
За разлика от висшия лидер на Ислямската гражданска война и създател на Ислямска република Иран, Имам Хомейни, който беше приет и признат от голямото болшинство хора като водач на страната, назначението на нови висши водачи е отговорност на Съвета специалисти, определени от народа.
Но тази служба е доживотна и аятолах Хаменей ще я заема до края на земните си дни.
Самият той потегли по пътя, по който смяташе да организира и своя любимец Раиси. Той оцелява след опит за ликвидиране от OMИН през 1981 година даже преди гибелта на Раджай, само че по-късно е определен на негово място, с цел да стане Върховен водач през 1989 година вместо имам Хомейни, който е напуснал този свят.
Върховният водач в своята активност разчита на Революционната армия (Корпус на гвардейците на ислямската гражданска война - IRGC), която дублира освен армията и разследващите служби, само че и е в положение дейно да организира външна политика, а и има въздействие в стопанската система. Следователно Рахбар и КСИР ще продължат да дефинират дневния ред във връзка с основни решения във вътрешната и външната политика на Ислямската република.
Сега Хаменей би трябвало да смени Раиси с друго негово протеже като президент без никакви проблеми.
Според иранското законодателство изборите за началник на изпълнителната власт би трябвало да се проведат в границите на 50 дни откакто предходният президент е престанал да упражнява пълномощията си. Те към този момент са планувани за 28 юни.
Нека напомним, че Раиси всъщност беше назначен от Върховния водач, който съумя, употребявайки инструментите на IRGC и други административни запаси, да го разпространява с цел да реализира успеха на изборите през 2021 година През идващите три години от президентството си той се радваше на отбраната и покровителството на рахбара, макар че интервалът му на ръководство беше оценен като
Но все пак Хаменей към момента виждаше в него собствен правоприемник.
В тази връзка в кратковременен проект Иран не би трябвало да има проблеми с преноса на властта и обезпечаването на вътрешна непоклатимост и баланс на силите. Но те могат да зародят в по-далечно бъдеще.
По-специално, редица западни специалисти означават, че гибелта на Раиси може да докара до съществени последствия в процеса на заместничество. Смъртта на президента и евентуален правоприемник, както се смяташе за Раиси, ще провокира яростна битка сред съперници от разнообразни вътрешноелитарни групи за мястото на правоприемник на 85-годишния Хаменей. Това може да докара иранския ръководещ режим до неустойчивост.
От друга страна, след гибелта на президента се появиха вести, че съвет от специалисти сякаш е изключил Раиси от листата с кандидати за поста висш водач преди шест месеца. За това писа в частност и Ройтерс. Причината била рухването на известността му заради проблемите в стопанската система.
Ако това в действителност е по този начин, тогава наследяването на сегашния висш водач би трябвало да бъде обезпечено без спорове.
И сигурно няма подозрение, че Ислямската република ще резервира приемствеността в връзките си с Руската федерация, които се развиват прогресивно от 2000-те години насам и чийто разцвет беше съюзническото взаимоотношение сред Москва и Техеран на сирийското трасе.
Въпреки това новият президент на Иран ще наследи от Раиси към момента неподписания контракт за стратегическо партньорство.
Вероятно промяната на ръководителя на изпълнителната власт може в допълнение да забави този развой, само че може, в противен случай, да тласне новия ирански президент да отвори нова страница в руско-иранските връзки като една от първите си външнополитически стъпки.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17482Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед30942Проф. Дарина Григорова за книгата на ген. Стоименов " Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът " Коментарен Поглед17587Зорница Илиева за заплахата да се допусне нов ерес в Българската православна църкваАлтернативен Поглед12036Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед14616Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Алтернативен Поглед118424Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за / Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ