Всеки ден броят на безследно изчезналите лица у нас се

Просвещението

А в категорията на безследно изчезналите попадат тези, за които няма никаква информация.

И по този начин статистиката сочи, че за последните 20 години са разкрити почти 24 000 сходни случая. Други към 1000 остават неразгадани и до сегашен.

Сред тях е и казусът на Мариан. Той изчезва, когато е едвам на една годинка

на 22 октомври 2019 година За последно е бил в двора на фамилната къща в село Николаево. „ Аз съм отговорен, признавам си. Оставих го за 5 минути без контрол и от този момент няма диря. Кучета, термокамери, доброволци – кой ли не го търси “, описа бащата Стоян Хугов. „ Когато изчезва дете и нямаме в района регистрирани някакви педофилски прояви, съпричастност нормално към изгубването му има най-близкият фамилен кръг “, разясни престъпният психолог Тодор Тодоров. „ Съмнения имаше на всички места до последно. Подложиха се на детектор на лъжата – близки, родственици, братовчеди. Оттогава се съмняваме, че е отвлечено “, показа Стоян.

„ Според мен е взето за пласиране.

Искам да кажа на тези, които са го взели, да ми върнат детето. Колкото пари желаят, ще им дам. Само желая да ми го върнат “, споделя майката Галя Хугова през сълзи. „ Само да го оставят някъде, да го видя, да го чуя, даже не желая да знам за тези хора кои са. Само да го върнат живо и крепко. От ден дневно душата ми гори. Не знам за какво пребивавам “, споделя Стоян. Но Мариана знае защо живее – поради единственото си дете, което не е виждала към този момент 5 години. 30-годишната тогава Зорница изчезва от Петрич на 1 февруари 2015 година Тогава към 8 ч. сутринта излиза от вкъщи си без телефон, с цел да разноски кучето. На излизане споделя на майка си, че ще се прибере бързо, с цел да отидат на черква в Гърция. „ Може би минаха към 20-25 минути и се зачудих къде са “, описа майката на Зорница. Мариана излиза да я търси. Не вижда щерка си, само че открива кучето в реката. „ Кучето беше на една суша във водата. Ясно, че не е паднало единствено. Животното е живо и крепко, само че за жалост не може да приказва, с цел да ни опише какво е станало “, споделя Мариана.

най-вероятно, споделя дамата, кучето е единственият очевидец на случилото се.

„ Неделя е единственият ден, когато тук няма пазар. Този, който го е направил, го е измислил. Полицията намерения, че се е удавила. Дни наред търсиха, само че диря нямаше ”, споделя майката. Мариана споделя, че врагове в града щерка ѝ не е имала. Приятели също, защото последните години двете живели в Гърция. В Петрич се преместили поради предложение за работа. И то към 2 месеца преди изгубването на 30-годишната жена. „ Тя нямаше другар. Не мисля, че е крила нещо от мен. Сънувала съм я. Тя се беше върнала и ѝ нямаше нищо “, показа майката на изчезналото момиче. Така и нескрито, и насън, Мариана няма отговор на въпроса, който си задава всеки ден към този момент 5 години. „ Няма да преживея да чуя най-страшното. По-добре да е в неопределеност “, сподели още майката. Единствено от детето си потребност има и Анжела – майка със сходна на Мариана орис. За последно тя вижда щерка си преди 18 години в родния Видин. Тогава, в един леден януарски ден, за следващ път самотната майка отпътува за Германия на гурбет. „ Тя ме изпрати пред блока, прегърнахме се.

Останала ми е миризмата на косата ѝ. Така се стиснахме сладко. Казахме си, че се обичаме.

Пожела ми лек път “, показа Анжела. Пътят на отиване е лек. Но на връщане към България – не. На 22 юли 2002 година Анжела получава позвъняване от брат си, при който щерка ѝ живее в България. Той ѝ споделя, че детето ѝ го няма. Роднини, близки и проверяващи стартират да търсят 17-годишната тогава Десислава. Установят, че в нощта на изгубването е била с момче, с което се е виждала в последно време. Казва се Божидар и е 9 години по-голям от нея. След като те се срещат, никой различен не я е виждал. Майката на момичето и до през днешния ден е безапелационна, че Божидар има нещо общо с изгубването ѝ. Именно у него проверяващите откриват парите, облеклата и телефона на Деси. „ От полицията изискваха заповед за обиск. Но тук държа да отбележа, че майката на Божидар е някогашна окръжна съдийка във Видин. Тогава беше практикуваща адвокатка, само че със солидни познати, връзки и така нататък “, сподели още Анжела. В заложна къща в града проверяващите откриват и златни украшения – благосъстоятелност на майката на Деси и заложени от мъжа, който Анжела подозира. „ Той сподели: „ О, да, тя нямаше пари и ми ги даде да ги продам ”. После намират телефона ѝ у него и той споделил, че и него му е дала. При тези доказателства делото не влезе в съда “, сподели още майката на Деси. Мъжът се снабдява с обвиняване, само че чак 8 години след изгубването на момичето. Божидар прекарва в ареста няколко месеца. През това време се възползва от правото си да не дава пояснения. „ 2016 година година получих писмо от следващия наблюдаващ прокурор, че би трябвало да се съберат още доказателства. Делото се стопира и му е свалено обвиняването “, показа майката.

Децата на България, които изчезнаха без диря

Всеки ден броят на безследно изчезналите лица у нас се трансформира. Статистика в Министерство на вътрешните работи обгръща последните 20 години. За този интервал сигналите за хора, чиято диря е изгубена, са към 25 000. „ В това число не включваме Галеви или избягали от пандиза. Тези лица ги причисляваме към друга категория “, съобщи пред NOVA Вълкан Вълканов, шеф на бранш „ Издирване “ в ГДНП. А в категорията на безследно изчезналите попадат тези, за които няма никаква информация. И по този начин статистиката сочи, че за последните 20 години са разкрити почти 24 000 сходни случая. Други към 1000 остават неразгадани и до сегашен. Сред тях е и казусът на Мариан. Той изчезва, когато е едвам на една годинка на 22 октомври 2019 година За последно е бил в двора на фамилната къща в село Николаево. „ Аз съм отговорен, признавам си. Оставих го за 5 минути без контрол и от този момент няма диря. Кучета, термокамери, доброволци – кой ли не го търси “, описа бащата Стоян Хугов. „ Когато изчезва дете и нямаме в района регистрирани някакви педофилски прояви, съпричастност нормално към изгубването му има най-близкият фамилен кръг “, разясни престъпният психолог Тодор Тодоров. „ Съмнения имаше на всички места до последно. Подложиха се на детектор на лъжата – близки, родственици, братовчеди. Оттогава се съмняваме, че е отвлечено “, показа Стоян. „ Според мен е взето за пласиране. Искам да кажа на тези, които са го взели, да ми върнат детето. Колкото пари желаят, ще им дам. Само желая да ми го върнат “, споделя майката Галя Хугова през сълзи. „ Само да го оставят някъде, да го видя, да го чуя, даже не желая да знам за тези хора кои са. Само да го върнат живо и крепко. От ден дневно душата ми гори. Не знам за какво пребивавам “, споделя Стоян. Но Мариана знае защо живее – поради единственото си дете, което не е виждала към този момент 5 години. 30-годишната тогава Зорница изчезва от Петрич на 1 февруари 2015 година Тогава към 8 ч. сутринта излиза от вкъщи си без телефон, с цел да разноски кучето. На излизане споделя на майка си, че ще се прибере бързо, с цел да отидат на черква в Гърция. „ Може би минаха към 20-25 минути и се зачудих къде са “, описа майката на Зорница. Мариана излиза да я търси. Не вижда щерка си, само че открива кучето в реката. „ Кучето беше на една суша във водата. Ясно, че не е паднало единствено. Животното е живо и крепко, само че за жалост не може да приказва, с цел да ни опише какво е станало “, споделя Мариана. А най-вероятно, споделя дамата, кучето е единственият очевидец на случилото се. „ Неделя е единственият ден, когато тук няма пазар. Този, който го е направил, го е измислил. Полицията намерения, че се е удавила. Дни наред търсиха, само че диря нямаше ”, споделя майката. Мариана споделя, че врагове в града щерка ѝ не е имала. Приятели също, защото последните години двете живели в Гърция. В Петрич се преместили поради предложение за работа. И то към 2 месеца преди изгубването на 30-годишната жена. „ Тя нямаше другар. Не мисля, че е крила нещо от мен. Сънувала съм я. Тя се беше върнала и ѝ нямаше нищо “, показа майката на изчезналото момиче. Така и нескрито, и насън, Мариана няма отговор на въпроса, който си задава всеки ден към този момент 5 години. „ Няма да преживея да чуя най-страшното. По-добре да е в неопределеност “, сподели още майката. Единствено от детето си потребност има и Анжела – майка със сходна на Мариана орис. За последно тя вижда щерка си преди 18 години в родния Видин. Тогава, в един леден януарски ден, за следващ път самотната майка отпътува за Германия на гурбет. „ Тя ме изпрати пред блока, прегърнахме се. Останала ми е миризмата на косата ѝ. Така се стиснахме сладко. Казахме си, че се обичаме. Пожела ми лек път “, показа Анжела. Пътят на отиване е лек. Но на връщане към България – не. На 22 юли 2002 година Анжела получава позвъняване от брат си, при който щерка ѝ живее в България. Той ѝ споделя, че детето ѝ го няма. Роднини, близки и проверяващи стартират да търсят 17-годишната тогава Десислава. Установят, че в нощта на изгубването е била с момче, с което се е виждала в последно време. Казва се Божидар и е 9 години по-голям от нея. След като те се срещат, никой различен не я е виждал. Майката на момичето и до през днешния ден е безапелационна, че Божидар има нещо общо с изгубването ѝ. Именно у него проверяващите откриват парите, облеклата и телефона на Деси. „ От полицията изискваха заповед за обиск. Но тук държа да отбележа, че майката на Божидар е някогашна окръжна съдийка във Видин. Тогава беше практикуваща адвокатка, само че със солидни познати, връзки и така нататък “, сподели още Анжела. В заложна къща в града проверяващите откриват и златни украшения – благосъстоятелност на майката на Деси и заложени от мъжа, който Анжела подозира. „ Той сподели: „ О, да, тя нямаше пари и ми ги даде да ги продам ”. После намират телефона ѝ у него и той споделил, че и него му е дала. При тези доказателства делото не влезе в съда “, сподели още майката на Деси. Мъжът се снабдява с обвиняване, само че чак 8 години след изгубването на момичето. Божидар прекарва в ареста няколко месеца. През това време се възползва от правото си да не дава пояснения. „ 2016 година година получих писмо от следващия наблюдаващ прокурор, че би трябвало да се съберат още доказателства. Делото се стопира и му е свалено обвиняването “, показа майката. „ Не мисля, че е толкоз безизходен казусът. Там имаше характерна специфичност, че един от главните обвинени имаше родственик на високо равнище в правосъдната власт.

Специално за този случай съм безапелационен, че няма късмет дамата да е жива “, сподели престъпният психолог Тодор Тодоров. „ За мен детето е изведено. Надявам се да откри метод и да се обади “, споделя с вяра майката на Деси. Тези три истории са на хора, изчезнали безследно през XXI в. Всички те влизат в статистиката на Министерство на вътрешните работи, само че надалеч не са единствените. Едни от най-разтърсващите случаи на безследно изчезнали са още от края на предишния век. Така оттатък броя има случаи като този на Съвестин. Годината е 1997. 7-годишният тогава Съвестин живее в столичния квартал „ Люлин “. Баща му го пуска на открито, с цел да поиграе с другари, а оттогава до през днешния ден диря от 7-годишното дете няма. Само няколко месеца след изгубването му

Добрич се трансформира в Бермудски триъгълник.

Градът получава названието поради многото хора в неопределеност. „ За 7 месеца изчезна Моряка, Наталия, на Добринка щерка ѝ, таксиметров водач “, сподели майка на друго момиче, чиято диря също се губи. „ Буквално през месец и половина – два изчезваха лица “, разясни Костадин Харитов, шеф на бранш „ Противодействие на престъпната престъпност “ в Добрич. Сред изчезналите от града е и 27-годишната тогава Румяна. Следите ѝ се губят от 30 март 1998-а. Тогава тя заключва фамилния хранителен магазин, потегля към у дома и паркира наоколо до дома си. Същата вечер от вкъщи на Румяна изчезват пари и злато. Не било влизано с щурм, споделя майка ѝ Кръстинка. Затова тя подозира, че общо с изгубването ѝ има мъж, при който щерка ѝ е карала шофьорски курсове. С него била и в деня на изгубването. „ Той си призна пред мен за кражбата. Тя в никакъв случай не би дала ключа, а и те не са близки “, показа майката Кръстинка. И до през днешния ден обаче не е потвърдено дали въпросният мъж има общо с мистериозното изгубване на младата жена. „ Така е направено, че да не може да се разкрие истината. За мен тя несъмнено е убита. Беше прекомерно интелигентна. Щеше да откри метод да се обади, в случай че е жива “, сподели Кръстинка. Костадин Харитов познава случаите на изчезналите от Добрич в елементи. 11 години, откакто градът става прочут като Бермудския триъгълник, той оглавява бранш „ Криминална полиция “ в региона. Тогава, дружно с престъпния психолог Тодор Тодоров, стартират работа по безследно изчезналите. И въпреки да не съумяват да разкрият събитията към случаите от 1998 година, за една година схващат какво се е случило с други 8 изчезнали. В множеството случаи става въпрос за убийства. Причините за безследното изгубване на един човек могат да са разнообразни – случай, ликвидиране, болест. А от време на време повода е бягство от родственици. „ Има и открити в чужбина, които бягат и не желаят да се каже къде са. Тогава на роднините обясняваме, че сме го открили, че е добре, няма заплаха за живота и здравето му “, сподели още Вълканов. Независимо от аргументите, хиляди български фамилии са се сблъсквали с ужаса на неизвестността. Историите, които ви разказахме, колкото се разграничават поради методите на изгубване, времето, града, годината, даже века, толкоз и си наподобяват. Заради тъгата, незнанието и вярата, че животът е по-силен от смъртта…

Източник: svetovnizagadki.com

България