Все още можете да чуете противоречиви мнения за това, кой

Все още можете да чуете спорни отзиви за това, кой е военачалник Власов. Спасител на съветските бойци от гибел по време на войната или страхливец? Като герой-мъченик, както допуска Руската православна черква в чужбина, или като изменник, както упорства Руската православна черква в Русия? Чудно ли е тогава, че даже доста години след изтезанието на Власов, през ноември 2001 година военната гилдия на Върховния съд на Русия прегледа дело за реабилитация на Власов и неговите 11 съучастници …

Делото е заведено от създателя на придвижването “За религия и родно място ” Йеромонах Никон (Сергей Белавенец). Той изискал да бъде оправдан военачалник Власов и неговите съучастници. Казват, че те не са предатели, въпреки че в разгара на фашистката експанзия против Русия са на страната на врага и последователи на друга идеология, борци против сталинския режим и ревнив атеизъм. Но съдът като цяло отказал на йеромонаха да удовлетвори неговото искане, а единствено дребна част от делото са изключили като контрареволюционна агитация и пропаганда са отстранени от обвиняването на генерала.

8 месеца Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се чудят дали военачалник Власов е изменник

Как Власов беше задържан и извършено следствие против него

Разузнавателната група на капитан Якушев арестува на 12 май 1945 година военачалник Власов. Три дни по-късно Власов е отведен в Москва на Лубянка 8.

Не е останала доста информация за случилото се по-късно с Власов. В Лубянка незабавно бе разпитан началникът на Главна дирекция за контраразузнаване „ СМЕРШ “ Абакумов. След това Власов е назначен №31, под който е настанен във вътрешен затвор като скришен пандизчия. На 16 май Власов е подложен на конвейера, генералът е разпитван от непрекъснато сменящи се следователи и охранители. Власов беше държан на този принцип 10 дни.

След 8 месеца, през декември 1945 година, следствието завърши. На 4 януари 1946 година Абакумов изпраща известие до Сталин, че началният отдел на СМЕРШ задържа ръководителите на Комитета за избавление на народите на Русия (КНР) Власов и други генерали. Ръководителят на Главната дирекция за контраразузнаване СМЕРШ предложил да осъди обвинения на гибел посредством обесване и да извърши присъдата в пандиза в сходство с параграф 1 от Указа на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 19 април 1943 година

Съдебното съвещание траяло два дни преди да постановят присъда

На 1 август 1946 година е постановена присъда. На идващия ден в централните вестници беше оповестен отчет на Военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики: „ Онзи ден Върховното командване на Съюз на съветските социалистически републики прегледа делото по обвинявания на А. Власов, … в изменничество към Родината и че като сътрудници на немското разузнаване те направиха деен шпионаж бойкот и терористична активност против Съветския съюз, т.е. в закононарушенията, планувани в членове 58-1 б, 58-8, 58-9, 58-10 часа 11 и 58-11 от Наказателния кодекс на РСФСР. отговорни по обвиняванията против тях. В сходство с параграф 1 от Указа на Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики от 19 април 1943 година за Военния Колегиум Съюз на съветските социалистически републики Върховния съд осъжда обвиненият на гибел посредством обесване. Присъдата е осъществена. “

Началото на неверния път

Всичко стартира на 11 юли 1942 година, когато втората ударна войска под командването на генерал-лейтенант Власов е обградена от немски войски. С част от бойците генералът отива в село Туховеж (Ленинградска област). Какво се случи по-късно, евентуално е мъчно да се каже. Според една версия германците научили, че Червената войска е намерила леговище в селото и заплашва локалните поданици с репресии, в случай че не екстрадират сънародниците си. Местните поданици, за които се твърди, че са издадени. Според друга версия военачалник Власов се предава на патрула на 28-и пехотен полк на 18-та войска на Вермахта. По един или различен метод Андрей Власов се озова в концентрационен лагер, проведен от фашисти за висши офицери на Червената войска, ситуиран в украинския град Виница.

8 месеца Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се чудят дали военачалник Власов е изменник

Става ясно, че генералът минава на страната на врага

Офицер от немската войска Вилфрид Штрик-Штрикфелт работи в тясно съдействие с Власов в концлагера. В резултат на това „ меморандумът “ на Власов се появява в немското висшо командване. Съдържанието му е:

“Офицерският корпус на Съветската войска, изключително хванатите офицери, които могат свободно да обменят хрумвания, са изправени пред въпроса: по какъв начин държавното управление на Сталин може да бъде свалено и да се сътвори нова Русия? Всички се сплотяват от желанието да смъкват държавното управление на Сталин и да трансформират държавната форма. Има въпрос: към кого да се присъединим – Германия, Англия или Съединени американски щати? Основната задача за свалянето на държавното управление, приказва за присъединение към Германия, която разгласи битка против съществуващото държавно управление и режима на целенасочена война. “

10 септември 1942 година Власов подписва различен документ, брошура, която е разпръсната от самолети по фронтовата линия на руските войски и публикувана измежду военнопленници. “Къде е изходът от безизходицата, в която сталинистката клика поведе страната ни? “, Власов попитал ясно: “Има единствено един излаз … историята не дава различен път. Който обича родината си, който желае благополучие за своя народ, би трябвало да направи всичко допустимо ” и по всевъзможен метод да взе участие в свалянето на омразния сталинистки режим, той би трябвало да способства за основаването на ново антисталинистическо държавно управление, той би трябвало да се бори за преустановяване на незаконната война в полза на Англия и Америка, за почтен мир с Германия. “

Немците поддържаха Власов, само че Химлер назова генерала “руска свиня ”

Фашистките управляващи, несъмнено, не можаха да се откажат от изкушението да употребяват военачалник Власов за свои цели. Говорейки за това, каква роля може да изиграе във войната с Русия, началникът на войските на Секретен сътрудник говореше неблагоприятно за съветския военачалник: “… казахме на този военачалник нещо сходно: това, което ви е ясно, ви е ясно. Но вие сте значима персона, и ние ви подсигуряваме, че когато войната завърши, ще получите пенсия на генерал-лейтенант, а в близко бъдеще тук имате шнапс, цигари и дами.

Ето какъв брой на ниска цена можете да си купите подобен военачалник! Много на ниска цена. Виждате ли, в такива неща би трябвало да имате демонски тъкмо пресмятане. Такъв човек коства 20 хиляди марки годишно. Нека живее 10 или 15 години, това е 300 хиляди марки. Ако една батерия се възпламени за два дни, това коства и 300 хиляди марки … И тогава дойдоха концепциите на господин Власов: Русия в никакъв случай не е била победена от Германия. Русия може да бъде победена единствено от самите руснаци. И тази съветска свиня (diese russische Schweine) господин Власов предлага услугите си за това “.

8 месеца Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се чудят дали военачалник Власов е изменник

Създадената от Власов съветска освободителна войска беше много многочислена

В някои изявления на съветските медии се съобщаваше, че броят на Руската Освободителна Армия (ROA) достигала един милион и даже един милион и половина индивида. Междувременно немските документи сочат, че армията на Власов, в това число авиационни и охранителни елементи, възлизат на едвам към 50 хиляди души, като 37 хиляди руснаци. В края на април 1945 година Власов е зависещ на: 1-во поделение на генерал-майор С.К. Буняченко (22 хиляди души), 2-ра дивизия на генерал-майор Г.А. Зверев (13 хиляди души) и 3-то поделение на генерал-майор М.М. Шаповалов (около 10 хиляди доброволци, които към момента не са въоръжени).

Защо войската на Власов влиза в борбата единствено няколко месеца преди края на войната?

Отряди и елементи на ROA влязоха в борбата със руските войски на 13 април 1945 година Защо режимът на Хитлер не употребява „ бореца против болшевизма ” толкоз дълго време? Работата е там, че на решението за основаване на ROA се опълчва всемогъщият райхсфюрер от войските на Секретен сътрудник Хайнрих Химлер. Въпреки това, изправен пред опасността от проваляне във войната, той най-сетне се съгласява за основаването на въоръжени групи под управлението на Власов.

Безобразно довеждане докрай на бойния път

На 7 май дивизията Буняченко напуща Прага и настойчиво продължава придвижването си на юг. На 9 май тя се среща с танков отряд на американската войска, а на 11 май предава оръжието на съдружниците от Съюз на съветските социалистически републики които са ситуирани в региона на Шлиселбург. В същия ден останалата част от 2-ра дивизия се предава на щаба на Руската освободителна войска. И на 12 май американците оповестиха, че Шлиселбург ще бъде трансфериран на своите руски съдружници. Така 10 хиляди власовци бяха в ръцете на руската войска, почти същия брой групи съумяха да обхванат в зоната на американската окупация поотделно, само че бяха екстрадирани от Съюз на съветските социалистически републики.

Сред тях беше и Буняченко. Няколкостотин души бяха арестувани от чешки партизани, екзекутирани от няколко високопоставени власовци и трансферирани на генерал-майор Трухин на представители на руските войски.

На 18 април представители на военачалник Власов почнали несполучливи договаряния с командира на 7-ма американска войска Патхем за прекачване в отбрана на съдружниците. Тогава неутралната Швейцария отхвърля политическо леговище на военачалник Власов. 11 май Власов идва на мястото на дивизията на Буняченко. На 12 май 1945 година разследващата група на капитан Якушев с безмълвното единодушие на американците арестува Власов пред Буняченко и неговата обезоръжена дивизия. Какво се случи по-късно, към този момент знаете.