Времето лети и заминава необратимо, въздъхваме и се понасяме в

Времето лети и отпътува необратимо, въздъхваме и се понасяме в идващия си нов ден, изцяло не запомнили вчерашния. Така събития, които сме мислили, че ще помним цялостен живот, отиват в неизбежната давност. Това всички го знаем. Знаем и нищо не вършим, неизбежна е тази давност.

Аз съм от хората, които вършат нещо - пазят дреболии. Билет от трен, остаряла студентска карта, етикет от едни джинси, които безусловно скъсах от носене. Писма, брошури, ластик за коса, кутийка от крем, писалка - какво ли не. Да ми припомнят какво е било, какви съм била аз самата. И единствено виждам да не се унасям...

Когато се появи първото ни дете и стана на към 3 години, бях към този момент позапазила и дребни реликви от нейния живот - картичка " Честито бебе! ", гривничката й от родилното, календарче от рожденната й година. Случайно попаднахме на тях дружно, до момента в който подреждахме книги, и тя не спря да ме разпитва за тях. Да ги оглежда замислено. Сякаш тогава осъзна, че и тя е към този момент човек с история.

Така започнах да групирам капсула на времето. Това е методът да си напомним нашето семейство в някой избран откъслек от времето, когато то си е отишло. Ние сме други, само че желаеме да се върнем към загатна. А дреболиите имат способността да те връщат непосредствено на мястото и времето, отключват цели столетия от предишното.

“Капсулата на времето е сбирка от предмети, които отразяват сегашния миг. Това може да е безусловно всичко, което приказва за епохата и за нас самите и метод да стопираме за малко времето. ”



Капсулата на времето може да се събере за 1-2 дни с малко целеустремено търсене и събиране. Всеки може да се раздруса из своите чанти, раници, портмонета и джобове на облеклата за някои забавни нещица. Даже с децата това се трансформира в игра.

Харесайте си някоя добра кутия, непрозрачна и която се затваря добре, с цел да устои на времето и метода на предпазване. Пластмаса, метал или неестествен полимер са подобаващи. В тях не прониква влага и няма да мухляса. Огледайте фамилните реликви и се убедете, че няма от обичаните сандвичи на детето или нещо друго, което може да се скапе.

Помислете по какъв начин ще я съхранявате. Мази, тавани, за какво не заровена подземен или я предайте на някой, на който имате доверие. Кажете на някой непосредствен и запишете на няколко места къде я държите, в случай че нещо се случи. А може да си я държите в дрешника. Надпишете я с датата и я приберете.

“Какво да сложим в една капсула на времето? ”

В такава кутия можем да сложим на практика всичко, което има прочувствена стойност за нас. Не е нужно да има специфични и скъпи движимости, а просто дреболии, които се търкалят във всеки дом. Билети, касови бонове от коледното извършване на покупки на дарове, описът за лятното четене, описът ви за родилното, копие от първия работен контракт.Една добра концепция е да напишем писмо до бъдещото си Аз. Да разкажем за себе си сега, какво мислим, кое е настоящо, какво ни тревожи и радва. Всеки член на фамилията може да напише от свое име едно такова писмо.

Ако не ви се занимава с сходни съществени и виновни мероприятие, направете най-малко наслаждение на децата и съберете техните бебешки дреболии. Наистина най-важните - зъбчета, остарели училищен бележници, първите буйки, чорапки, зъбчета, кичур коса от кръщенето, предметът от прощъпулника, тефтерче, на което се е учило да написа, рисунки, предложения от рождени дни, картички за Коледа, фотоси. Децата обожават тези неща и несъмнено ги карат да се усещат специфични.