Съвременните баби и дядовци
Времената са динамични, а възрастните хора се приспособяват най-трудно. В друга степен - някои от тях стартират да живеят на село, стартират малко стопанство, градинка, шетат на дворче и къща. Други работят след пенсия в огромните градове, боравят със смарт телефони и се возят в метрото. Независимо по какъв начин продължат старините си, множеството, в случай че не всички таят вяра - че ще прекарват време с внуците, те ще ги обичат и помнят с положително.
Всичко друго обаче е друго. Късното пенсиониране кара възрастните хора, които желаят да се радват на отмора и внуци, да изнемогват и да се раздират сред умората, любовта, задължението и потребността от средства. И то в случай, че са релативно здрави. Родителите постоянно нямат време да заведат да децата, да провеждат фамилна среща. Децата разполагат с все по-малко свободно време за игри и другарство с връстници, какво остава за време за баба и дядо. В общия случай се търсят пролуки за всички и бабите и дядовците се трансформират в нещо приблизително сред детегледачки и секретари на внуците си.
Обикновено ние, родителите, разчитаме на житейската мъдрост на нашите родители, техния опит и улегналост, с цел да...правят абсолютно каквото ние наредим. Което лишава от достолепието им, от чистотата на общуването децата, които също стартират да ги третират по същия метод. Държим се надменно и изискващо, без да се съобразяваме с родителите си и техните потребности и стремежи. Възрастните хора пък вършат честата неточност да са назидателни, прекомерно сериозни към нашите правила и по този начин ни отблъскват от себе си. Най-ощетени са децата, които губят този безценнен канал на другарство, източник на обич и схващане.
Пътища обаче би трябвало и може да се намират. Стига всички да разбираме, какъв брой е значимо това.
Към бабите и дядовците:
Поставете се на мястото на вашите деца - какъв брой са заети, какъв брой са комплицирани в родителството, какъв брой мъчно може да е балансират сред работа, дом и семейство. Не им досаждайте, обаждайте се, преди да отидете у тях. Не изисквайте от тях. Но не отхвърляйте съвет, диалог. Канете ги на посетители, само че не им вменявайте виновност, в случай че не могат и не заемайте позицията на страдалци, а търсете и своите наслади.
Поставете се на мястото на децата им. Особено когато поотраснат и към този момент не желаят да са толкоз доста с вас, когато не им се приказва и не им се вършат всички тези разходки за сладолед, вървене до магазина в квартала, до село. Ако те идват у вас, само че избират да мълчат и да си вършат техните неща, значи се усещат удобно, признати и разбирани. Не разрушавайте това, те имат потребност от отмора от фамилната конюнктура.
Не очаквайте внуците да озаряват старините ви и търсете среда, занимание, нови провокации, които да допълват смисъла на това време. Всеки има собствен живот и граници на персоналното пространство. Не се опасявайте да отказвате да бъдете детегледачи. Спокойният отвод, който е стимулиран кара децата ви да почитат това персонално пространство и допускат по-достойни връзки.
Съобразявайте се с правилата на образование на вашите деца. Вярно е, че има непреходни полезности, само че времената са такива, че те са по-подготвени от вас да насочват децата. Не се опирайте непрекъснато на фразата: " Аз тебе по този начин съм те гледал/хранил/учил, пък ето стана човек от теб " Времената се трансформират, науката напредва, методите на образование се трансформират. Не разрушавайте дисциплината и престижа, които те градят, с цел да не ги отблъснете.
Към родителите:
Разберете, че вашите родители и родителите на вашия сътрудник не са ви длъжни. Те се радват да бъдат потребни, да ви оказват помощ, само че това не е даденост и не анулира отговорностите на родителството ви. Не изисквайте прекалено много ангажираност от тяхна страна и при отвод - не ги карайте да се усещат в допълнение отговорни.
Представяйте вашите визии по какъв начин да се гледа едно дете, без значение дали е бебе, или младеж, само че оставяйте отворени към препоръките на баби и дядовци. Понякога опитът в действителност си тежи и има решаваща дума. Разберете, че когато оставяте някой, на който не плащате за това, да гледа вашето дете, той не е задължен да прави всичко, както е подредено.
Бъдете признателни. Ако не ви харесва по какъв начин бабата и дядото гледат и възпитават частично детето ви, ами не им го оставяйте. Толкова е просто. В моментите, когато желаете да излезете на вечеря, имате ангажимент и не можете да приберете момчето от футбол, бъдете признателни, че имате на кого да разчитате. Защото вее доста родители не могат да се похвалят същото. Нямат време за себе си, като двойка, или просто каквато и да е опция да останат без деца уикенда, ваканцията или за час-два.
Бъдете великодушни и прощавайте. Времената са сложни за възрастните хора през днешния ден, за жалост. Ако те не са напълно съответни, реагират необичайно, пробвайте се да разберете от какво имат потребност, помагайте им с технологиите, сметките, каквото ги затруднява. Опитвайте се да срещате децата си с тях и да им посредничите внимателно, като в това време не давайте надолнище на техните връзки. Това е скъпо нещо - да имаш деца и родителите ти в това време да са живи и здрави. Ценете го. Не знаем кой какъв брой време е на тази земя.
Всичко друго обаче е друго. Късното пенсиониране кара възрастните хора, които желаят да се радват на отмора и внуци, да изнемогват и да се раздират сред умората, любовта, задължението и потребността от средства. И то в случай, че са релативно здрави. Родителите постоянно нямат време да заведат да децата, да провеждат фамилна среща. Децата разполагат с все по-малко свободно време за игри и другарство с връстници, какво остава за време за баба и дядо. В общия случай се търсят пролуки за всички и бабите и дядовците се трансформират в нещо приблизително сред детегледачки и секретари на внуците си.
Обикновено ние, родителите, разчитаме на житейската мъдрост на нашите родители, техния опит и улегналост, с цел да...правят абсолютно каквото ние наредим. Което лишава от достолепието им, от чистотата на общуването децата, които също стартират да ги третират по същия метод. Държим се надменно и изискващо, без да се съобразяваме с родителите си и техните потребности и стремежи. Възрастните хора пък вършат честата неточност да са назидателни, прекомерно сериозни към нашите правила и по този начин ни отблъскват от себе си. Най-ощетени са децата, които губят този безценнен канал на другарство, източник на обич и схващане.
Пътища обаче би трябвало и може да се намират. Стига всички да разбираме, какъв брой е значимо това.
Към бабите и дядовците:
Поставете се на мястото на вашите деца - какъв брой са заети, какъв брой са комплицирани в родителството, какъв брой мъчно може да е балансират сред работа, дом и семейство. Не им досаждайте, обаждайте се, преди да отидете у тях. Не изисквайте от тях. Но не отхвърляйте съвет, диалог. Канете ги на посетители, само че не им вменявайте виновност, в случай че не могат и не заемайте позицията на страдалци, а търсете и своите наслади.
Поставете се на мястото на децата им. Особено когато поотраснат и към този момент не желаят да са толкоз доста с вас, когато не им се приказва и не им се вършат всички тези разходки за сладолед, вървене до магазина в квартала, до село. Ако те идват у вас, само че избират да мълчат и да си вършат техните неща, значи се усещат удобно, признати и разбирани. Не разрушавайте това, те имат потребност от отмора от фамилната конюнктура.
Не очаквайте внуците да озаряват старините ви и търсете среда, занимание, нови провокации, които да допълват смисъла на това време. Всеки има собствен живот и граници на персоналното пространство. Не се опасявайте да отказвате да бъдете детегледачи. Спокойният отвод, който е стимулиран кара децата ви да почитат това персонално пространство и допускат по-достойни връзки.
Съобразявайте се с правилата на образование на вашите деца. Вярно е, че има непреходни полезности, само че времената са такива, че те са по-подготвени от вас да насочват децата. Не се опирайте непрекъснато на фразата: " Аз тебе по този начин съм те гледал/хранил/учил, пък ето стана човек от теб " Времената се трансформират, науката напредва, методите на образование се трансформират. Не разрушавайте дисциплината и престижа, които те градят, с цел да не ги отблъснете.
Към родителите:
Разберете, че вашите родители и родителите на вашия сътрудник не са ви длъжни. Те се радват да бъдат потребни, да ви оказват помощ, само че това не е даденост и не анулира отговорностите на родителството ви. Не изисквайте прекалено много ангажираност от тяхна страна и при отвод - не ги карайте да се усещат в допълнение отговорни.
Представяйте вашите визии по какъв начин да се гледа едно дете, без значение дали е бебе, или младеж, само че оставяйте отворени към препоръките на баби и дядовци. Понякога опитът в действителност си тежи и има решаваща дума. Разберете, че когато оставяте някой, на който не плащате за това, да гледа вашето дете, той не е задължен да прави всичко, както е подредено.
Бъдете признателни. Ако не ви харесва по какъв начин бабата и дядото гледат и възпитават частично детето ви, ами не им го оставяйте. Толкова е просто. В моментите, когато желаете да излезете на вечеря, имате ангажимент и не можете да приберете момчето от футбол, бъдете признателни, че имате на кого да разчитате. Защото вее доста родители не могат да се похвалят същото. Нямат време за себе си, като двойка, или просто каквато и да е опция да останат без деца уикенда, ваканцията или за час-два.
Бъдете великодушни и прощавайте. Времената са сложни за възрастните хора през днешния ден, за жалост. Ако те не са напълно съответни, реагират необичайно, пробвайте се да разберете от какво имат потребност, помагайте им с технологиите, сметките, каквото ги затруднява. Опитвайте се да срещате децата си с тях и да им посредничите внимателно, като в това време не давайте надолнище на техните връзки. Това е скъпо нещо - да имаш деца и родителите ти в това време да са живи и здрави. Ценете го. Не знаем кой какъв брой време е на тази земя.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ