Ядрената сделка с Иран може да промени драстично петролния пазар
Връщането на нуклеарната договорка с Иран на масата за договаряния наподобява неизбежно. А в случай че бъде реализирана, ще се върнат и огромни количества нефт на интернационалните пазари, написа CNBC.
Преди Съединени американски щати да възобновят глобите против Иран, откакто някогашният президент Доналд Тръмп напусна договорката през 2018 година, близкоизточната страна беше третият по величина производител в ОПЕК след Саудитска Арабия и Ирак. През 2017 година тя беше четвъртият по величина производител на нефт в света след Съединени американски щати, Саудитска Арабия и Русия.
„ ОПЕК може елементарно да създава 30.5 милиона барела дневно, в случай че Иран се върне. При този сюжет моят модел демонстрира, че петролът от вид брент ще падне до 65 $ за барел през втората половина на 2023 година “, споделя анализаторът на PVM Oil Associates Тамас Варга.
Това би било голям спад по отношение на настоящата цена на суровия нефт брент от към 100 $ за барел.
Миналата седмица енергийният министър на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман предизвести, че ОПЕК може да бъде заставен да понижи производството на нефт. Мотивите на министъра бяха, че физическите и спекулативните пазари са разединени, като последните страдат от доста слабата ликвидност и високата волатилност.
Но евентуалното завръщане на Иран на пазара също може да се трансформира в проблем, считат анализаторите.
" Ако нуклеарната договорка бъде съживена, 1-2 милиона барела дневно спомагателен нефт може да излязат на пазара за относително къс интервал от време “, предизвестява Тамас Варга.
" По-рано тази година Саудитска Арабия и други районни участници бяха уверени, че договорката с Иран няма да се случи в близко бъдеще. Сега, откакто договарянията бяха обновени, мисля, че те ще бъдат фокусирани както върху петролния пазар, по този начин и върху по-широките последствия за сигурността на тази договорка, която евентуално ще премине финалната линия “, разяснява пред CNBC анализаторът на RBC Capital Markets Хелима Крофт.
Ще се случи ли договорката за нуклеарната стратегия на Иран?
Иранските договарящи в средата на август показаха оптимизъм по отношение на вероятностите за съглашение, като един от държавните съветници сподели, че доближаването на позициите е " по-голямо в сравнение с преди “ и че „ оставащите проблеми не са доста сложни за разрешаване “.
Но всве отново наподобява, че има няколко съществени спънки, които към момента са налице. Основният противоречив въпрос сред иранския и западния лагер е настоящото следствие на Международната организация за атомна сила – нуклеарният наблюдаващ на Организация на обединените нации – на необясними следи от уран, открити в иранските уреди при започване на първото десетилетие на 21-и век. Техеран желае следствието да завърши, преди да се съгласи на сделкана, до момента в който МААЕ и държавните управления на Съединени американски щати и Европа към този момент отхвърлят.
Ядрената договорка, публично наречена Съвместен изчерпателен проект за деяние и формирана от администрацията на Обама дружно с Франция, Обединеното кралство, Германия, Русия и Китай, анулира икономическите наказания против Иран в подмяна на ограничавания върху нуклеарната му стратегия.
След отдръпването на Съединени американски щати в средата на 2018 година обаче, глобите смазаха стопанската система на Иран и страната прогресивно ускори нуклеарната си активност в нарушаване на договорката, обогатявайки урана до най-високите равнища в историята. Това подтикна ръководителя на МААЕ да предизвести, че „ единствено страните, произвеждащи бомби “, демонстрират такова равнище на интензивност.
Това значи, че залозите са високи, изключително за администрацията на Байдън, която уточни съживяването на договорката като основна цел на външната политика. Освен това тя става все по-неотложна, защото глобите против Русия заради нахлуването ѝ в Украйна понижават доставките на нефт и газ в Европа и провокират нови скокове на цените. Въпреки че иранският нефт няма да компенсира изцяло загубата на съветските доставки, той въпреки всичко ще помогне за облекчаването на натиска върху пазарите.
Какви ще са резултатите от евентуалната договорка?
„ Сделка с Иран би представлявала спомагателни 1.1 - 1.2 милиона барела дневно в производството и износа на недопечен нефт. Това ще се случи през идващите осем месеца, тъй че ще имаме значително разбъркване в балансите в международен мащаб “, разяснява пред CNBC Рийд л’Ансън, старши стоков анализатор в консултантската компания Kpler.
Но той се съмнява във вероятността да бъде реализирана договорка и не е единствен.
„ Въпросът отсега нататък е дали в действителност ще забележим договорка. Все още мисля, че евентуално няма да има такава единствено поради обстоятелството, че това е политически непопулярно в Америка и даже в Иран ", счита той.
Боб Макнали, президент на Rapidan Energy Group, е по-оптимистично надъхан.
„ Смятам, че договорката е доста евентуална. Винаги е била много близо и става все по-близо “, споделя той.
„ Иран има към 150 до 200 милиона барела недопечен нефт и кондензат. Веднага откакто договорката бъде подписана, този складиран нефт ще излезе на пазара ", предвижда Макнали, като пресмята, че Иран ще усили производството си с към 900 000 барела дневно.
Това би означавало забележителен подтик от настоящото равнище на добива от към 30 милиона барела дневно, в случай че членовете на ОПЕК не понижат доста своите лични квоти.
„ Това е нещо, което ОПЕК и ОПЕК+ би трябвало да вземат поради и да обмислят, когато образуват политиката за доставки на нефт “, споделя Макнали.
Като се имат поради последните мнения на саудитския енергиен министър, наподобява, че групата сигурно мисли за това. Но колкото по-дълго договарянията за договорката с Иран остават блокирани по противоречивите точки, толкоз по-дълго би трябвало да се приготвя ОПЕК. Ако договорката въобще бъде реализирана.
Преди Съединени американски щати да възобновят глобите против Иран, откакто някогашният президент Доналд Тръмп напусна договорката през 2018 година, близкоизточната страна беше третият по величина производител в ОПЕК след Саудитска Арабия и Ирак. През 2017 година тя беше четвъртият по величина производител на нефт в света след Съединени американски щати, Саудитска Арабия и Русия.
„ ОПЕК може елементарно да създава 30.5 милиона барела дневно, в случай че Иран се върне. При този сюжет моят модел демонстрира, че петролът от вид брент ще падне до 65 $ за барел през втората половина на 2023 година “, споделя анализаторът на PVM Oil Associates Тамас Варга.
Това би било голям спад по отношение на настоящата цена на суровия нефт брент от към 100 $ за барел.
Миналата седмица енергийният министър на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман предизвести, че ОПЕК може да бъде заставен да понижи производството на нефт. Мотивите на министъра бяха, че физическите и спекулативните пазари са разединени, като последните страдат от доста слабата ликвидност и високата волатилност.
Но евентуалното завръщане на Иран на пазара също може да се трансформира в проблем, считат анализаторите.
" Ако нуклеарната договорка бъде съживена, 1-2 милиона барела дневно спомагателен нефт може да излязат на пазара за относително къс интервал от време “, предизвестява Тамас Варга.
" По-рано тази година Саудитска Арабия и други районни участници бяха уверени, че договорката с Иран няма да се случи в близко бъдеще. Сега, откакто договарянията бяха обновени, мисля, че те ще бъдат фокусирани както върху петролния пазар, по този начин и върху по-широките последствия за сигурността на тази договорка, която евентуално ще премине финалната линия “, разяснява пред CNBC анализаторът на RBC Capital Markets Хелима Крофт.
Ще се случи ли договорката за нуклеарната стратегия на Иран?
Иранските договарящи в средата на август показаха оптимизъм по отношение на вероятностите за съглашение, като един от държавните съветници сподели, че доближаването на позициите е " по-голямо в сравнение с преди “ и че „ оставащите проблеми не са доста сложни за разрешаване “.
Но всве отново наподобява, че има няколко съществени спънки, които към момента са налице. Основният противоречив въпрос сред иранския и западния лагер е настоящото следствие на Международната организация за атомна сила – нуклеарният наблюдаващ на Организация на обединените нации – на необясними следи от уран, открити в иранските уреди при започване на първото десетилетие на 21-и век. Техеран желае следствието да завърши, преди да се съгласи на сделкана, до момента в който МААЕ и държавните управления на Съединени американски щати и Европа към този момент отхвърлят.
Ядрената договорка, публично наречена Съвместен изчерпателен проект за деяние и формирана от администрацията на Обама дружно с Франция, Обединеното кралство, Германия, Русия и Китай, анулира икономическите наказания против Иран в подмяна на ограничавания върху нуклеарната му стратегия.
След отдръпването на Съединени американски щати в средата на 2018 година обаче, глобите смазаха стопанската система на Иран и страната прогресивно ускори нуклеарната си активност в нарушаване на договорката, обогатявайки урана до най-високите равнища в историята. Това подтикна ръководителя на МААЕ да предизвести, че „ единствено страните, произвеждащи бомби “, демонстрират такова равнище на интензивност.
Това значи, че залозите са високи, изключително за администрацията на Байдън, която уточни съживяването на договорката като основна цел на външната политика. Освен това тя става все по-неотложна, защото глобите против Русия заради нахлуването ѝ в Украйна понижават доставките на нефт и газ в Европа и провокират нови скокове на цените. Въпреки че иранският нефт няма да компенсира изцяло загубата на съветските доставки, той въпреки всичко ще помогне за облекчаването на натиска върху пазарите.
Какви ще са резултатите от евентуалната договорка?
„ Сделка с Иран би представлявала спомагателни 1.1 - 1.2 милиона барела дневно в производството и износа на недопечен нефт. Това ще се случи през идващите осем месеца, тъй че ще имаме значително разбъркване в балансите в международен мащаб “, разяснява пред CNBC Рийд л’Ансън, старши стоков анализатор в консултантската компания Kpler.
Но той се съмнява във вероятността да бъде реализирана договорка и не е единствен.
„ Въпросът отсега нататък е дали в действителност ще забележим договорка. Все още мисля, че евентуално няма да има такава единствено поради обстоятелството, че това е политически непопулярно в Америка и даже в Иран ", счита той.
Боб Макнали, президент на Rapidan Energy Group, е по-оптимистично надъхан.
„ Смятам, че договорката е доста евентуална. Винаги е била много близо и става все по-близо “, споделя той.
„ Иран има към 150 до 200 милиона барела недопечен нефт и кондензат. Веднага откакто договорката бъде подписана, този складиран нефт ще излезе на пазара ", предвижда Макнали, като пресмята, че Иран ще усили производството си с към 900 000 барела дневно.
Това би означавало забележителен подтик от настоящото равнище на добива от към 30 милиона барела дневно, в случай че членовете на ОПЕК не понижат доста своите лични квоти.
„ Това е нещо, което ОПЕК и ОПЕК+ би трябвало да вземат поради и да обмислят, когато образуват политиката за доставки на нефт “, споделя Макнали.
Като се имат поради последните мнения на саудитския енергиен министър, наподобява, че групата сигурно мисли за това. Но колкото по-дълго договарянията за договорката с Иран остават блокирани по противоречивите точки, толкоз по-дълго би трябвало да се приготвя ОПЕК. Ако договорката въобще бъде реализирана.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ