Връщане назад към Студената война ли е неприкритата заплаха на

...
Връщане назад към Студената война ли е неприкритата заплаха на
Коментари Харесай

Заплахите на Путин за ядрен удар. И отговорът на НАТО.

Връщане обратно към Студената война ли е неприкритата опасност на президента Владимир Путин за приложимост на нуклеарни оръжия? Към времената, когато нуклеарните арсенали, ориентирани един против различен, предотвратяваха потреблението на тези оръжия?

Най-критичният миг в десетилетния сюжет за заплашване сред Варшавския контракт и НАТО беше Кубинската рецесия от 1962 година, която Вашингтон и Москва съумяха да решат с дипломатически средства, безусловно в последната минута.

Принципно видяно, от този момент до момента не се е трансформирало нищо в политическата логичност: и двете противостоящи страни би трябвало да са наясно, че потреблението на атомно оръжие ще има прекомерно висока цена, тъй като нападна ли едната, другата страна неотложно ще отвърне на удара. Това е обстановка на ужаса, която е в патово равновесие.

Ядрените оръжия на НАТО в Европа

Когато при започване на съветската инвазия в Украйна Путин предизвести НАТО да не се намесва и заплаши с последствия, „ каквито в никакъв случай до момента не сте виждали “, френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан съобщи, че схваща това като опасност за потреблението на нуклеарно оръжие и добави: „ Владимир Путин би трябвало да е наясно, че НАТО също е нуклеарен съюз “.

От средата на 1950-те години насам Съединени американски щати разполагат в границите на НАТО избран контингент нуклеарни оръжия и на европейска земя. Точният им брой обаче се пази в загадка. Алиансът не крие, че има към 100 нуклеарни бойни глави в шест военни бази на страни членки: в Клайне Брогел (Белгия), Бюхел (Германия), Авиано и Геди (Италия), Фолкел (Нидерландия) и Инджирлик (Турция).

Според главния контракт сред НАТО и Русия от 1997 година НАТО до момента се въздържаше да разполага нуклеарно оръжие в новите страни членки от Източна Европа. След съветската инвазия в Украйна обаче, въпросното съглашение се слага под въпрос. И въпреки всичко генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг реагира по-скоро внимателно на последните закани от Москва, като сподели пред БиБиСи, че НАТО не желае война с Русия и напомни, че НАТО е защитителен съюз.

Ядрените оръжия на НАТО в Европа обаче са единствено дребна част от общия боеприпас на нуклеарните сили. Според най-новите оценки Русия разполага с 6250 нуклеарни бойни глави, Съединени американски щати имат 5500, Франция – 290, а Англия – 225. След споразуменията за разоръжаване от 1980-те години нуклеарните арсенали и от двете страни бяха фрапантно съкратени. В разгара на Студената война Съединени американски щати разполагаха с към 70 000 нуклеарни бойни глави, а Русия – с 55 000.

Ядрени кодове и подземни силози

По информация на Обединението на американските учени (FAS) към 970 нуклеарни бойни глави на Съединени американски щати, Франция и Англия се намират в непрекъсната бойна подготвеност. Това значи, че те се намират на установки за изстрелване и могат да бъдат задействани за към 15 минути. В същото време Русия държи в такава подготвеност 900 свои нуклеарни бойни глави.

В НАТО важи правилото за взаимното взимане на решения, който се отнася и до нуклеарните оръжия - т.е. всички страни членки са включени в процеса по планирането и потреблението на тези оръжия, които се намират в подземни силози. Но кодовете за задействането им се държат от американците, а решенията се взимат от така наречен Ядрена група за обмисляне на НАТО, за чиито срещи важи най-високата степен на секретност.

Всяка година НАТО организира едноседмичното обучение " Steadfast Noon ", на което се отработва потреблението на нуклеарно оръжие. Последното такова обучение се организира предишния октомври в Южна Европа - в него участваха 14 страни членки на Алианса. По време на тези учения не се употребява същинско нуклеарно оръжие – вършат се единствено симулации.

Не е изключено Русия да употребява тактически нуклеарни оръжия

Освен тези съществени нуклеарни арсенали двете страни разполагат и с по-малки - така наречени тактически нуклеарни оръжия с по-слаба ударна мощност, които могат да бъдат изстрелвани от елементарни установки. Такива оръжия не могат да нанасят провали върху обширни територии, само че са в положение да заразят радиоактивно даден район – резултатът е като от по-голяма нуклеарна повреда в атомна електроцентрала. Има специалисти, които считат, че Путин може да прибегне таман до такива тактически нуклеарни оръжия, с цел да сплаши Запада и да провокира разединение в НАТО по отношение на държанието по отношение на Русия.

Експерти обаче не престават да гадаят какво тъкмо се крие зад оповестеното от Путин в неделя слагане на нуклеарните сили в „ специфичен режим на подготвеност “. Британският „ Гардиън “ цитира в тази връзка Павел Подевиг, който работи в Женева по проучвателен план за нуклеарното въоръжаване на Русия. Според него е допустимо в тази ситуация да става въпрос единствено за „ междинна заповед “, за Русия да е готова да отвърне на възможен нуклеарен удар. „ Това обаче не е подготовка за нанасянето на първи, изпреварващ удар “, споделя специалистът. Подевиг прибавя, че употребяваната от Путин дефиниция не приказва за най-високата степен на бойна подготвеност, само че прибавя: „ И въпреки всичко става дума за много висока степен на подготвеност “. Русия към този момент трансферира в Беларус редица свои високотехнологични ракетни системи и приведе в подготвеност бойния си флот в Черно море.

Автор: Барбара Везел
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР