Войната в Украйна вече от месец е водещо събитие и

Войната в Украйна към този момент от месец е водещо събитие и в интернационалната политика, и в медиите, и в обществените мрежи, и в диалозите сред хората.

Няма потребност да сте русофил или русофоб, с цел да се запитате дали всичко, което четете и виждате за войната, е истина. Нормално е да си задаваме този въпрос, защото живеем в демократично общество (колкото и да не им се има вяра на някои хора), което е привикнало да чува всички гледни точки.

В България, където обществото е разграничено на две сред Путин и Зеленски, разногласията са още по-ожесточени и хората, симпатизиращи на Русия, постоянно задават въпроса за какво толкоз рядко се показва другата позиция, тази на Русия. А в обществените мрежи и форумите хора и медии блокират профили на хора, които надвишават положителния звук, разменят се клипове от бойните дейности от двата лагера с непотвърдена меродавност, пораждат разногласия „ за “ и „ срещу “ гостоприемството към бежанците. В осведомителната борба се включват и страните, участници в бойните дейности – президентът Зеленски прави най-малко по едно послание на ден, неговата войска интензивно разгласява във фейсбук и телеграм материали за пленени съветски бойци и техника, а от Москва отвръщат също с обществени изказвания и разкази за дейностите на украинската войска.

Различни системи от публичните връзки реагират по метод, по който не сме си и помисляли. Руското посолство в София да вземем за пример от дълго време излезе от дипломатичния звук и разгласява директни закани към премиера и клипове с изстрелване на ракети по украински цели. Медии като „ Свободна Европа “ невиждано не разрешиха мненията под изявленията си, което изрично не е симптом на плурализъм. Държави от Европейски Съюз напряко не разрешиха разпространяването на съветски онлайн медии.

Важните въпроси през днешния ден са: реагира ли Западът в стила на тоталитарните режими, като не разрешава другата позиция? Какви са разликите сред подправени вести, агитация и правото на свободно изложение на мнение? Не се ли връщаме към времена, където жителите на Европа и други демократични страни ще имат достъп единствено до тази информация от войната, която показва Украйна в позитивна светлина?
Медиите – да си цензурират ли читателите
България наред с другите страни от Европейски Съюз има много пъстър медиен пейзаж, където се срещат разнообразни по вид осведомителни източници – медии, които се стремят да съблюдават разпоредбите за всички гледни точки и оптимално обективно поднасяне на информацията, без потребление на прилагателни и други квалификации. Има и такива, които избират да показват непроверена, само че по сензационна информация. Други получават финансиране от разнообразни политически и стопански кръгове, с цел да обслужват техните ползи – да атакуват държавното управление, да пишат позитивно за Русия и режима на Путин, да подлагат на критика избрани партии. Така или другояче, аудиторията има избор от кое място да се осведоми.

Какво значи професионални стандарти? Накратко в осведомителните текстове да се разказва тъкмо какво е станало, в това число всички тълкования на участниците в едно събитие – да вземем за пример че съветското държавното управление отхвърля назовава нашествието в Украйна „ война “, а „ специфична интервенция “. Когато се оповестява брой на жертвите или други събития, да се цитира източникът на информацията и да се ревизира дали някой различен оспорва тези данни и има своя версия. Когато се приказва за мирни договаряния също да се показват изказванията и на двете страни.

И все пак в мненията под тези изявления се появяват последователи (основно на съветската страна), които разгласяват откровени неистини и други пропагандни материали, обиди, апели към принуждение и разпра.

В естествени времена админите на медийни уеб сайтове и техните профили в обществените мрежи съумяват да отстранен мненията, които нарушават стандартите на медията. Да не приказваме, че съгласно Съда на Европейски Съюз издателите носят отговорност за тези мнения и би трябвало да ги отстраняват. Когато обаче тези реплики порастват със стотина на час, това става съвсем невероятно. Лесното решение е да се спрат мненията, само че това евентуално би отблъснало много читатели, които желаят освен да прочетат истинския текст, само че и да видят по какъв начин реагират на него обособени хора и да влязат в полемика с тях. Коментарите под изявленията са към този момент толкоз естествена част от медиите, а посредством тях читателите стават съавтори, по тази причина и прекъсването на публикуването на отзиви може да отблъсне доста хора. Затова би трябвало да бъде употребявано единствено като краткотрайна мярка и то за доста къс интервал от време.
Държавата – да цензурира ли медиите
Премахването на интернет достъп до съветски държавни медии е реалност. Целта беше жителите да не бъдат облъчвани с съветска държавна агитация. Същевременно не е мъчно тази възбрана да бъде заобиколена – множеството от тези медии имат чат-канали, които няма по какъв начин да бъдат спрени, а и постоянно може да бъдат достъпени и уеб страниците след нарочна промяна на IP адреса.

Проблемът е, че прекъсването на медии е тактичност, позната до момента единствено на тоталитарните общества и редица общественици на запад надигнаха глас, че не е задоволително обществата да бъдат защитавани с способите на врага. Така се реализира двоен отрицателен резултат, от една страна хората остават с усещане, че демократичните държавни управления крият нещо и по тази причина лимитират правото им на информация, а от друга – Русия твърди, че Западът е лицемерен, като укорява Москва в репресии към свободната публицистика, а лимитира достъпа до съветските медии.

Руските медии, преобладаващо близки до държавното управление, евентуално изкривяват значително информацията за войната в Украйна, само че в същото време отразяват най-близо информацията от Кремъл и държавното управление и техните позиции освен по бойните дейности, само че и по договарянията с Украйна, по заплащането на газа, както и отразяват живота в Русия – да вземем за пример не подминават нито рецесията със самолетния превоз след затварянето на европейското въздушно пространство и прекъсването на поддръжката на Боинг и Ербъс, опашките за захар пред супермаркетите и проблемите в банковия бранш след прекъсването на разплащанията с мастъркард и виза, издадени в Русия. И освен това, медиите на запад в опита си да получават информация от всички вероятни източници за войната, непрестанно наблюдават съветските медии.

Изводът – прекъсването на съветските медии не е ефикасен метод за битка с дезинформацията, тъй като тяхната аудитория, ще откри метод да ги следи, а и към момента са значим източник на вести.
Социалните мрежи, чатовете и войната
Най-свободно към този момент е осведомителното пространство в обществените мрежи и чат-каналите, главно в „ Телеграм “. Те се употребяват както от Русия, по този начин и от Украйна. Няколко украински канала непрестанно наблюдават ситуацията и пускат видеа, фотоси и информация от бойните дейности, което е сериозно значимо освен за международните медии и публика, само че и за самите жители на Украйна. Създаден е и канал от украинската войска, който разгласява фотоси и видеа с убити и арестувани съветски бойци, като военните в Киев считат, че той е потребен на родителите на момчетата, които не получават информация от Русия за своите деца. Същевременно каналът получи голям брой рецензии, тъй като разгласява освен данните за живи хора и документите на умрелите, само че и обезобразените тела на жертвите.

Facebook и туитър към този момент подхожда демократично към държанието на двете страни във войната – до момента в който преди нашествието всеки украинец, призоваващ към принуждение против руснаците, беше блокиран, в този момент и двете страни свободно могат да показват ненавистта си. Само достъпът до постовете на съветските медии е блокиран в Европа. Същевременно обществените мрежи са изправени пред същата рецесия като медиите – тонове обидни мнения от двете страни, които мъчно могат да бъдат оценени и премахвани в точния момент по класическите критерии на организациите. Засега следим леко фаворизиране на постовете от Украйна, само че в същото време опазване на неутралитет, това обаче не ги избави от възбрана на територията на Русия. Големият проблем е, че обществените мрежи се оказаха неподготвени и подхождат към войната с разпоредбите за деяние в спокойно време, които просто не работят. Със сигурност не би било имиджово за фейсбук да блокира гневните мнения на хора против Русия, откакто съветска ракета и разрушила жилището им, умъртвила техни съседи или разрушила града им.

Същевременно блокирането на сметките на съветските медии единствено в Европа, само че не и в Съединени американски щати и в останалите елементи на света, никога не работи в интерес на така наречен либерален свят, защото обществените мрежи демонстрират, че това решение не е тяхно, а на Съвета на Европейски Съюз. Бягането от отговорност не може да продължи дълго и специалисти поучават социалките да се готвят превантивно за спор с присъединяване на Китай, тъй като тяхното държание в този случай може да се окаже основно за съществуването им поради мащаба и софтуерната мощност на тази суперсила.

Оказа се, че и дребният опит за битка с дезинформацията около Коронавирус не оказа помощ на фейсбук, туитър, инстаграм и ютюб да се оправят по-добре с войната и към този момент в тях пробива както съветската пропагадна, по този начин и украинската, която западният свят приема по-смирено с аргумента, че пропагандата по време на война е разрешена, изключително когато би трябвало да се защитаваш и да мобилизираш личните си народ и войска.
Когато дипломатите извадят ракетите
Допълнителни проблеми в така и така нажеженото осведомително пространство основават и дипломатите като съветската посланичка у нас Елеонора Митрофанова, която освен наскърбява намерено държавното управление, само че и разгласява заплашителни видеа с изстрелване на съветски ракети.

Засега отговорът е връщане на българския дипломат от Москва, до момента в който в България има изключително гласовити апели тя да бъде оповестена за личност нон грата. Проблемът е, че това деяние опонира на всички дипломатически правила – даже воюващи страни не изтеглят посланиците си, най-вече да ги изолират с нужното почитание, а в случай че се потвърди, че са правили военни закононарушения, може и да ги пратят на съд. Това е прекомерно ясно на всички страни от така наречен либерален свят и с цел да откликнат на публичното възмущение, прибягват до нетрадиционни способи като преименуване на адресите на съветските посолства, осветяването им в цветовете на украинското знаме, блокиране на банковите им сметки с оправданието, че може да се финансират противозаконни терористични дейности. Всичко това прави животът на съветските дипломати много неуместен, само че в същото време не нарушава по никакъв метод Виенската спогодба за дипломатическите връзки, която подсигурява изключително на посланиците имунитет и нужното почитание.

Същевременно реакциите по отношение на съветските дипломатически представители е симптоматична за настроенията в съответното общество. Руският дипломат в Полша, да вземем за пример, бе за първи път показан по малките екрани, когато отиваше да получи нотата за преследване на 45 дипломати. Същевременно неговата колежка в София обикаля телевизионните студия и постовете й получават незабавна реакция на равнище „ министър председател “. Всичко това само подтиква съветската задача у нас да е още по-активна и предизвикателна.

Изводът е, че западният свят не бе квалифициран нито за съветското военно нахлуване над Украйна, нито за осведомителната война, която последва. Първите реакции сочат, че западът се опита да ограничи съветските трибуни със средствата на тоталитарните режими. И по този начин самичък извърши едно от желанията на Москва – престъпи личните си полезности и ограничи свободите на личните си жители.

Нужен е нов логаритъм при война и то подобен, който да подсигурява свободния достъп до тествана информация и всички гледни точки, като всеки опит за подправени вести бъде разкриван и оповестяван.