Флотът ни почете най-големия си герой! Кап. Добрев командва удара срещу „Хамидие“, преживява и японски плен
Военноморските сили на България и признателна Варна окичиха през днешния ден с цветя паметника на капитан I сан Димитър Добрев във връзка навършването на 150 години от неговото раждане. Българският морски офицер, който има незабравим живот и е обвързван с най-голямата българска военна победа на море, постоянно е уважаван като един от най-големите герои на флота ни.
Димитър Добрев е роден на 12 февруари 1868 година в Русе. Получава забележително обучение в Москва и в София, по-късно и в Кралското и Имеператорско военноморско учебно заведение в Пула, Австро-Унгария, както и Артилерийския офицерски клас в Кронщад, Русия.
Като доброволец в чин юнкер взе участие в Сръбско-българската война (1885) в редовете на 1-ви пехотен софийски полк, като командва полурота в боевете при с. Бреговица и Малово на 3 ноември. По-късно командва 11-а рота, с която взе участие в багра при Гургулят, за което е награден с Войнишки кръст „ За смелост “ IV степен. След войната се връща във Военното учебно заведение и продължава образованието си. Kато юнкер взе участие в детронирането на княз Александър I Батенберг. Той е в състава на конвоя на княз Александър Батенберг при извеждането му от страната. След контрапреврата Добрев е отхвърлен от Военното учебно заведение, само че по-късно е амнистиран, вследствие на което съумява да приключи учебното заведение.
В началото на 1904 година Добрев взема решение да взе участие в Руско-японската война. Той изпраща доклад до Военното министерство с молба да му бъде позволено да взе участие във Втора Тихоокеанска ескадра на Руския императорски флот.
На 15 май 1905 година като член на екипажа на остарелия крайцер „ Дмитрий Донски " Добрев е участник в Цушимското стълкновение – основна борба в историята, трансформирала радикално морския бой в бъдеще. Същият ден крайцерът е потънал и Добрев попада в японски плен.
На 30 октомври той е предаден на съветските управляващи и отплава за Владивосток. Оттам – за Санкт Петербург, където идва на 30 ноември 1905 година През месец февруари 1906 година се завръща в България.
След завръщането си в България Димитър Добрев поредно заема следните длъжности:
- Началник на Машинното учебно заведение при Флота на НЦВ (1906 – 1908 г.).
- Началник на Подвижната защита.
- Командир на крайцера „ Надежда “.
- Старши адютант в Щаба на Флота на Негово Величество.
През 1911 година е уволнен от Флота на Негово Величество.
През Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран. В началото е назначен за шеф на Семафорно-наблюдателната работа, като избира толкоз добре постовете ѝ, че те се употребяват и през днешния ден като част от системата за наблюдаване на флота.
Капитан ІІ сан Добрев командва отряда миноносци, който на 7-8 ноември 1912 година нападна сполучливо турски крайцер „ Хамидие “, за което е награден с Военен медал „ За смелост “ III степен.
По време на Междусъюзническата война (1913) командва българския отряд бойни („ Надежда " и шест миноносеца) и транспортни кораби (пет парахода на Българското параходно дружество) при интернирането им в Севастопол, с цел да не попаднат в ръцете на настъпващия съперник. На преходите и в Севастопол се изявява освен като пълководец, само че и като посланик.
През 1914 година капитан I сан Димитър Добрев напуща Флота на Негово Величество и дълги години работи като адвокат във Велико Търново.
Димитър Добрев е роден на 12 февруари 1868 година в Русе. Получава забележително обучение в Москва и в София, по-късно и в Кралското и Имеператорско военноморско учебно заведение в Пула, Австро-Унгария, както и Артилерийския офицерски клас в Кронщад, Русия.
Като доброволец в чин юнкер взе участие в Сръбско-българската война (1885) в редовете на 1-ви пехотен софийски полк, като командва полурота в боевете при с. Бреговица и Малово на 3 ноември. По-късно командва 11-а рота, с която взе участие в багра при Гургулят, за което е награден с Войнишки кръст „ За смелост “ IV степен. След войната се връща във Военното учебно заведение и продължава образованието си. Kато юнкер взе участие в детронирането на княз Александър I Батенберг. Той е в състава на конвоя на княз Александър Батенберг при извеждането му от страната. След контрапреврата Добрев е отхвърлен от Военното учебно заведение, само че по-късно е амнистиран, вследствие на което съумява да приключи учебното заведение.
В началото на 1904 година Добрев взема решение да взе участие в Руско-японската война. Той изпраща доклад до Военното министерство с молба да му бъде позволено да взе участие във Втора Тихоокеанска ескадра на Руския императорски флот.
На 15 май 1905 година като член на екипажа на остарелия крайцер „ Дмитрий Донски " Добрев е участник в Цушимското стълкновение – основна борба в историята, трансформирала радикално морския бой в бъдеще. Същият ден крайцерът е потънал и Добрев попада в японски плен.
На 30 октомври той е предаден на съветските управляващи и отплава за Владивосток. Оттам – за Санкт Петербург, където идва на 30 ноември 1905 година През месец февруари 1906 година се завръща в България.
След завръщането си в България Димитър Добрев поредно заема следните длъжности:
- Началник на Машинното учебно заведение при Флота на НЦВ (1906 – 1908 г.).
- Началник на Подвижната защита.
- Командир на крайцера „ Надежда “.
- Старши адютант в Щаба на Флота на Негово Величество.
През 1911 година е уволнен от Флота на Негово Величество.
През Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран. В началото е назначен за шеф на Семафорно-наблюдателната работа, като избира толкоз добре постовете ѝ, че те се употребяват и през днешния ден като част от системата за наблюдаване на флота.
Капитан ІІ сан Добрев командва отряда миноносци, който на 7-8 ноември 1912 година нападна сполучливо турски крайцер „ Хамидие “, за което е награден с Военен медал „ За смелост “ III степен.
По време на Междусъюзническата война (1913) командва българския отряд бойни („ Надежда " и шест миноносеца) и транспортни кораби (пет парахода на Българското параходно дружество) при интернирането им в Севастопол, с цел да не попаднат в ръцете на настъпващия съперник. На преходите и в Севастопол се изявява освен като пълководец, само че и като посланик.
През 1914 година капитан I сан Димитър Добрев напуща Флота на Негово Величество и дълги години работи като адвокат във Велико Търново.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ