Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

В началото на IX век Балканският полуостров се трансформирал в полесражение сред въздигащата се Първа българска страна и остарялата Римска империя, наричана през днешния ден постоянно Византия. Зад този спор стоели упоритостите, стремежите и напъните на двама владетели, всеки от които се стремял да сложи основите на нова династия в своите земи. Крум получил трона в Плиска към 803 година и положил съществени старания да укрепи позициите си.

Това станало след сполучлива война против отслабения от войни с франките Аварски хагана, чийто останки били подчинени от българите към 804-805 година Същевременно, Крум почнал поредност от промени в страната си, свързани на първо място с налагането на общи закони, които да отстранен разликите сред обособените етнически групи, съставляващи подвластния му народ.

От другата страна на границата, отпред на Римската империя застанал военачалник Никифор Геник, който поставил завършек на Сирийската династия. Никифор е описван в изворите като нечовечен и категоричен човек, който съумял да настрои против себе си мнозина от велможите в империята.

За да подсигурява властта си, Никифор се разправил с мнозина от политическите си съперници и атакувал църквата, подновявайки политиките на иконоборството. Макар да укрепил позициите си, Никифор занапред трябвало да потвърждава уменията си на бойното поле против двата съществени съперника на империята – Арабския халифат на изток и българите на запад.

След 806 година Римската империя се оказала въвлечена в тежка война с мюсюлманите на изток. Това дало опция на Крум да разгърне поредност от хищнически походи на ромейска територия, които кулминирали през 809 година с завладяването на София. След този триумф на българите, Никифор бил заставен небрежно да завърши войната на изток, подписвайки неблагоприятен мир с арабите. През 810 година ромеите почнали да събират грамадна армия, с която да нахлуят в България и да я унищожат.

Целта на Никифор била да успее там, където Сирийската династия и по-специално Константин V, се били провалили няколко десетилетия по-рано. Около 25-30 000 ромейски бойци нахлули в българските земи през юли 811 година, достигнали столицата Плиска и откакто разрушили главните сили на Крум, опожарили и разграбили града. След като безчинствали известно време в Мизия, ромеите се завърнали назад на юг. В Стара планина, преминавайки един от източните проходи, най-вероятно Върбишкия, ромейските войски били уловени в добре замислената българска засада и били изцяло разгромени, а огромна част от пехотата им – избита или продадена в иго.

На идната година, възползвайки се от отслабването на Византия, Крум пренесъл бойните дейности на юг от Стара планина. Основната му задача била да завладее черноморските замъци Месемврия, Анхиало и Аполония, с цел да си подсигурява че ромейските войски към този момент не биха могли по този начин елементарно да настъпват към старопланинските проходи и да заплашват столицата му. Българите работили внимателно. Голяма част от армията им била избита миналата година и Крум трябвало да разчита на опълчение, наемници и спомагателни набори, с цел да успее да сглоби някакво сходство на настояща войска.

Тези сили не били пригодни за уверено стълкновение и владетелят на българите го знаел. Всъщност най-ефикасната част от армията му бил инженерния корпус, основан година по-рано от гръцки и арабски ренегати, които избягали от службата си при Никифор и се включили към силите на Крум. Инженерният корпус приключил работата си по учебник и крепостите в Бургаския залив били сложени на колене в границите на няколко месеца. Нерешителните дейности на ромеите в този интервал се свързват и с дворцовите битки в Константинопол.

Ставракий, наследник на Никифор, който бил тежко ранен при бягството от България починал, някои споделят от раните си, само че евентуално не и без помощта на своя шурей Михаил Рангаве, чиято брачна половинка Прокопия била щерка на Никифор. Жаден за власт Рангаве евентуално узурпирал трона и се заел да изглади връзките си с някогашните врагове на своя тъст Никифор.

Помирил се с църквата и възстановил някои от низвергнатите генерали на предходните им постове, надявайки се че е спечелил благоразположението им. Михаил бил наясно, че единствено победа против Крум можела да циментира властта му. Бедата била че Никифор пропилял огромна част от опитните балкански войски през 811 година и империята била принудена да търси други възможности.

Михаил впрегнал целия запас и административен потенциал на своята страна. Призовани били нови набори стратиоти за войските на тематиката, като за задачата страната трябвало да обезпечи наборниците снови земи. Свикани били наемнически контингенти, а в селата на някои от стратиотите били оповестени спомагателни набори.

Същевременно, императорът се решил на една много непопулярна процедура – да изтегля войски от Мала Азия за водене на война на Балканите. За задачата били събрани стратиоти от тематиките в областите Ликаония, Кападокия, Киликия и Галатия, както и войски от тематиките Анатолия и Тракезия. В резултат от това в края на пролетта на 813 година в Константинопол се събрала войска, наброяваща евентуално към 20 000 души. Макар и да не била многочислена като Никифоровата, империята въпреки всичко посочила своя забележителен капацитет.

Срещу тази нова опасност, Крум трябвало да активизира всичките си налични сили. След опожаряването на Плиска и безчинствата на ромеите в Мизия, българите били зле ударени, а войските им станали много по-малочислени.

Освен остатъците от своята българска кавалерия, Крум трябвало да призове славянски и аварски наемници, с които да добави силите си. При всяко състояние армията му надали надхвърляла 7-8 000 души. Основно стремително звено в тези сили била прабългарската конница, само че нейният брой бил стеснен и Крум считал да пази силите си до последния вероятен миг.

Ромейските войски напуснали Константинопол в края на май 813 година и потеглили на североизток с концепцията да провокират българите в намерено стълкновение някъде в Горнотракийската равнина, където силите на Крум нямало да могат да слагат засади и численото предимство на имперските войски щяло да реши изхода от акцията без особени проблеми.

Крум съзнавал неизгодната си позиция, само че нямал избор – армията на врага била прекалено огромна и не можела  да бъде оставена без да бъде контрирана. В противоположен случай Рангаве можел да поведе войските си през Балкана и да довърши започнатото от Никифор.

В средата на юни двете войски се оказали наоколо една до друга край крепостта Версиникия, ситуирана близо до днешната българо-турска граница при село Маламирово. Според изворите двамата владетели извеждали силите си в тактическо построение в продължение на две седмици.

Армиите стояли една против друга на комфортни от тактическа позиция позиции, като ромеите имали преимуществото да държат по-високите хълмове и да следят покрайнината. Въпреки това пресеченият терен основава заплаха от слагане на засади, от които се боели и българите, и римляните. Не бива да подценяваме и страха, който клането на римските войски във Върбишкия проход пробудил в сърцата на имперските войски.

Изворите са недвусмислени, че стратезите на обособените тематични войски от Мала Азия напълно не изгаряли от самообладание да влязат в прикосновение с врага. Същевременно, Крум съумял да разположи войските си по подобен метод, че да блокира опцията на ромеите да настъпват на север, само че и да се изтеглят гладко на юг, без да открият тила си за вражеска офанзива.

Ситуацията била патова, а настъпилите горещини в края на юни почнали да морят римските войски, които страдали от жадност и липса на съответни муниции. Достатъчно тук е да посочим, че към 20 тона питейна вода и още толкоз храна дневно поглъщала армията им, без да броим дажбите на животните.

Всичко на всичко над 400 тона муниции трябвало да бъдат обезпечени за тези 15 дни без стълкновение, освен това в гранична зона, релативно надалеч от сигурни снабдителни бази, с изключение вероятно на Адрианопол. По-малобройните български войски се снабдявали по-лесно, изключително предвид на близостта до личните им опорни позиции в региона на днешните Сливен и Стара Загора.

Обезверени от безучастие, ромейските войски почнали да се бунтуват и да стават нетърпеливи, а рецензиите към нерешителния Рангаве валели от всякъде. В последна сметка, на 22 юни стратегът на Македония и пълководец на главния балкански контингент – Аплакий декларирал в прав текст на василевса, че счита да поведе войските си в офанзива против „ десеторно по-малобройните от нас българи “ и че чака останалата част от войските да го последва. След това, без да губи повече време, стратегът пришпорил жребеца си в офанзива с десния ромейски фланг против строените отсреща им българи.

Крум избрал да одобри вражеската атака със личния си ляв фланг и посред хълмовете се разиграло кърваво стълкновение, в което ромеите почнали да реализират превес. Без да смее да вкара в деяние по-малобройната си войска, Крум стартира да се готви за евакуиране. В този основен миг обаче офанзивата на Аплакий увисва сама в нищото. Генералът евентуално се обръща в седлото си с цел да огледа дали останалите войски от малоазийските тематики го следват.

С смут вижда силуетите им застинали на хребетите на югоизток. На левия ромейски фланг анатолийците обръщат конете си и се изтеглят оттатък хоризонта.  В този основен миг Крум остава правилен на пълководческия си нюх и хвърля всичките си сили против македонците и тракезийците с ясната цел д аги разгроми преди останалата ромейска армия да се окопити. Българската тежка конница се врязва в оголения фланг на силите на Аплакий и ги опустошава. Храбрият пълководец пада посечен дружно мъжете си.

Междувременно ромейската армия изоставя своя василевс и стартира паническо оттегляне към Константинопол. Според изворите сърцата им били сковани от боязън да не последват ориста на Никифоровата войска, само че това едва ли е единствената причина. Смъртта на Аплакий – един от дребното правилни на Рангаве стратези, развързва ръцете на останалите да работят против императора, на който до скоро лицемерно са заявявали своята лоялност.

Събитията, разиграли се в ромейската столица удостоверяват този сюжет – Михаил Рангаве е свален от скоростен скрит план, проведен от различен пълководец – Лъв Арменски. Патриарха и великите дворцови велможи се обръщат против досегашния василевс, който е заставен да абдикира и да постъпи в манастир, отказвайки се от всичките си всемирски упоритости, благосъстояния и трофеи.

Междувременно, Крум повежда войските си във вихрена атака в Тракия, която ще приключи с завладяването на Адрианопол (Одрин) и оплячкосването на всички римски владения чак до стените на Константинопол, които Крум доближава през август 813 година Не са пощадени и императорските резиденции край столицата, чийто благосъстояния са заграбени. Хиляди пленници са изселени на север от р. Дунав, с цел да заместят изселените от там българи, които трябвало да заселят отначало земите, опустошени и обезлюдени от Никифор през 811 година  

В резултат от новите завоевания, Крум се заел да реорганизира земите си в Тракия, създавайки първите-военно административни области в българската страна, които в следствие послужили като модел за сина му Омуртаг да реорганизира останалата част от България, разделяйки я на 10 външни и 10 вътрешни комитати.