Властта извърши две предателства към българския народ с игричките за

Властта извърши две изменничества към българския народ с игричките за милиарди с „ Лукойл ”, гласи извънреден материал, изпратен до Narod.bg от водещ икономист. Разкритията за подмолната политика на властта и съветския консорциум ще публикуваме на части, с цел да е ясно чии джобове пълним, до момента в който гледаме театрото, което ни разиграват властимащите.

Ето първа част на текста, публикуваме без редакторска интервенция:

Довчерашните борци против монопола на „ Лукойл ” през днешния ден го защитАВАТ, вместо да дерегулират складовете. Всичко разказано по-долу е известно, само че не систематизирано. Отдавна е известно, че „ Лукойл ” не заплаща корпоративен налог в България, защото не осъществя облага от активността си. Руснаците единствено управляват налог добавена стойност (ДДС) чрез внасянето на това, което ние плащаме по бензиностанциите.

Когато идва на власт ПП-ДБ, употребявайки жълтопаветната обсесия по всичко съветско, подрежда на  НАП да провежда инспекция на рафинерията. Това не е първата: помните, имаше едни ревизионни актове, за които Демократична България несполучливо се бори даже в съда да получи по достъп до информация, която Румен Спецов им отхвърли.

Така Политическа партия стартира инспекция, Спецов се хвали по медиите, а на края инспекцията е затворена.

Двете изменничества на властта

В рамките на инспекция се гледа избран интервал, който по-късно не може още веднъж да се изследва. Съответно транзакциите през него не могат повече да се ревизират, тъй като каквото се установи, това остава. Затова, до момента в който тече инспекцията на Национална агенция за приходите, а посредством тях властта държи руснаците за … сещате се защо. И вместо да ги проверява действително, както се пробвала да стори предходната администрация, чийто инспекционен акт ПП-ДБ търсеше, властта прави ужасно изменничество, като приема позицията на руснаците по две точки:

Първо, приема голямата им финансова инвестиция в съоръжение, която изцежда всяка опция за облага в предстоящ миг.

Второто и надалеч по-важно, за което властта неведнъж се хвали по медиите, без никой да ѝ опонира, е че ръководещите приема позицията на българското дружество в групата от компании на „ Лукойл ” и надлежно целия бизнес модел. В своя публикация Красен Станчев го разказва, само че в този момент необичайно мълчи. Това изменничество се реализира посредством приемането без забележки на отчета за трансферно ценообразуване на рафинерията.

Хвалбата на властимащите демонстрира тяхната непросветеност, само че никой не ги изобличава, за какво ли?

Защо „ Лукойл ” са на загуба?

Отдавна е известно, че за облагата от активността си в България руснаците не заплащат корпоративни налози. Режимът на облагане с корпоративен налог е регламентиран в Закона за корпоративното подоходно облагане. Врътката е освен във обстоятелството на голяма инвестиция в дълготрайни материални активи (ДМА) – машини и софтуерно обновяване. Другата причина е, че работят на загуба, макар монополната си позиция като отвесно интегрирано дружество.

Но по какъв начин по този начин? Ами като „ Кремиковци ”: ползват схемата „ вход-изход “ – купуват суровината на непазарни цени, преработват я и продават нефтопродуктите на свързани с тях компании (дружеството майка в Швейцария или Нидерландия или където сега е изгодно).

Съответното задгранично сдружение пък продава готовата продукция на естествени цени и облагата от разликата остава в съответната преференциална пълномощия. Ние нищо не получаваме, съответните ръководещи подвигат плещи и ни успокояват, че това е елементарна пазарна логичност и всичко е законно.

През това време на хартия тече внос-износ на течни горива, които постоянно сменят единствено притежателя си, само че не и цистерната. Е, може да отбележим 200-300% растеж в експорт за Малта, само че това са единични удари.

Реклама

Но защото „ вход-изход “ далаверата е известна освен на „ Кремиковци ” или в пост-съветското пространство, то по света са измислили и антидот – трансферно ценообразуване.

ТРАНСФЕРНО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ

Този термин е въведен у нас относително скоро и не инцидентно лиши години да бъде призната сходна регулация, която действително пречи на гореописаната спекулация. Липсата на сходна уредба дава опция за непрозрачни покупко-продажби сред свързани лица (фирми) и по този начин се източват предприятия у нас. Докато в белия свят компания Х, част от група компании, изготвят отчет за трансферни цени, който да потвърди дали покупко-продажбите сред всичките сдружения са подписани по междинни пазарни цени, у нас това го нямаше.

За да се потвърди, че цената е пазарна, се употребяват бази данни, налични единствено до интернационалните консултантски компании. Чрез тях се вършат съпоставения с хиляди компании. Например една компания продава сол на компания майка. Чрез отчета мултинационалните консултанти ще потвърдят, че междинната цена (надценка) за сходни компания с сходен профил, на която по принцип продават, е с избрана облага и това е относимо по съответни критерии, тъй че печалбата/загубата е изцяло пазарна.

Съответно има способи да се потвърди и отклоняване от пазарните цени, като се дават причини посредством функционален разбор дали дадена компания да вземем за пример поема икономически риск или работи единствено на ишлеме. Така че този статут на дадена компания в границите на групата дефинира с каква норма на облага тя може да оперира, надлежно дали ще е на облага и в коя пълномощия ще остане тя.

Организация за икономическо съдействие и развиване изготвя съответни правила за тези трансферни цени. Веднъж признати, те дават релативно универсални критерии, позволяващи на данъчните органи да поправят цените за множеството трансгранични вътрешногрупови покупко-продажби. Правилата разрешават на свързани лица да дефинират цени по друг метод, само че данъчните могат да поправят тези цени за задачите на изчисляването на данъчните отговорности. Дори нашият закон разрешава корекции от Национална агенция за приходите, в случай че се заобикаля или укрива налог.

Правилата нормално изискват данъчно задълженото лице да изготви личен отчет (от интернационалните консултантски компании, които носят и отговорност като самостоятелен гарант). В него се дефинира пазарното равнище, функционалностите, рисковете и изискванията за продажба на транзакциите или дейностите на обвързваните лица, които да бъдат рационално сравними с сходни основни детайли във връзка с сравними транзакции с несвързани лица.

Докладът се показва с данъчната декларация, въз основата на които данъчните вършат и промяна. Повечето системи разрешават потреблението на голям брой способи за установяване трансферни цени. Сред постоянно употребяваните способи са „ методът на сравнимите неконтролирани цени “, „ разноски плюс “, „ препродажна цена или надценка “ и способи, основани на доходност. За да се дефинира кой модел да се приложи, се проучва дали транзакциите са сравними на база дали естеството на продукта/услугата са сравними, съпоставя се рискът и функционалността, изискванията, пазарното равнище, географията и икономическите условия, тестват се цените и следва да се приложи този способ, който е най-адекватен.

Най-често прилаганият способ е този на „ на сравнимата неконтролирана цена “ (CUP). При този транзакционен способ се дефинира справедливата цена, като се употребяват цените, начислени в сравними транзакции сред несвързани страни. По принцип Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) и множеството страни, които следват насоките им, смятат метода CUP за най-прекия способ, при изискване че всевъзможни разлики сред следените и неконтролираните транзакции нямат значителен резултат върху цената или техните резултати могат да бъдат оценени и могат да бъдат направени съответните корекции на цената.

Например, да съпоставим нашата рафинерия с тази в Румъния и така нататък Има и способ на цената при препродажба (RPM): стоките постоянно се оферират от продавач или се купуват от търговец на дребно до/от несвързани страни на общоприета „ каталожна ” цена минус закрепена отстъпка.

Друг способ е този на брутния марж: сходен на метода на препродажната цена, приет в няколко системи. Може да се употребява и способ, основани на облага.

Вместо всичко това, властта приема метода „ разноски плюс “: стоките или услугите, се правят оценка непрекъснато по действителната индустриална цена, образувана от разноски (ток, заплати и т.н.) плюс закрепена надценка (напр. 5%), който е най-просто ишлеме, особено за колониалните страни, които нямат никакво ноу-хау, а фирмите им са слаби, лишени от финансиране и прочие.

Този модел не дава отговор на структурата на предприятието, което има лични хранилища за суровината, за подготвена продукция и де факто оперира целият развой от разтоварването на кораба до бензиноколонката.

„ Лукойл Нефтохим Бургас ” сменя бизнес модела си и със задна дата – от 1 януари тази година, рафинерията минава на ишлеме. Това излиза наяве от финансовия доклад на сдружението за 2020 година

Така излиза, че при ГЕРБ Национална агенция за приходите са защитили публичния интерес, издавайки ревизионните актове, които Демократична България се пробва да разгласява.

Очаквайте ВТОРА ЧАСТ на разкритията за схемите с „ Лукойл ”