Гримът – по-стар от водката
Вино, медовина, питие са известни от дълбока античност. Те били получавани посредством ферментация на грозде, мед или ечемик. Съвременните мощни питиета, добивани посредством филтрация, са доста по-късни. Дестилацията получава необятно разпространяване при средновековните арабски алхимици. Но в исляма пиенето е неразрешено, по тази причина и дестилатите са употребявани за напълно други цели. От сребърни стружки, пулверизирани с винен алкохол, се правело сребърно мастило за декорация на ръкописите. Дестилацията намира най-масово приложение за приемането на прахообразен антимон, употребен като чернило за вежди и мигли.
Чернилото се загатва още в Библията: " Така Ииуй пристигна в Езраел и Езавел като чу, начерни миглите на очите си, украшения главата си и надникна през прозореца. "
Да боядисаш или оцветиш на арабски се разказва с глагола kahala, по тази причина полученият артикул бил наименуван al-kuhul. Първоначално в Европа думата " алкохол " е била считана за варварска, мавританска. Европейските алхимици гледат на дестилацията като развой, при който материята се пречиства от ненужните примеси и се освобождава " чистият дух " на веществото. Чистият дух на виното е spiritus vini. Впоследствие алкохол и алкохол стават синоними.
Дестилираните питиета бързо се популяризират из християнския свят, изключително в северна Европа, където вино не се създава. Но името им в началото се свързва с виното: брендито е правоприемник на холандското brandewijn – горящо вино. Предшественикът на водката на съветски се разказва като " хлебное вино ", тъй като се прави от зърно също като хляба. Нашата ракия дължи името си на арабското " араки " – изпотяване. Но България получава интернационална популярност с различен екстракт – розовото масло. В Средновековието хигиената не е била на високо равнище и водата се е разглеждала като източник на болести. Смятало се е, че алкохолът защищава от инфекции. Страхът от болести добива всеобщи размери през XIV век, когато Черната гибел покосява половин Европа. Тогава алкохолът е кръстен " вода на живота " – на френски eau de vie, на ирландски uisce beatha, откъдето и whiskey. В Русия и Полша – просто водка.
Нашата ракия дължи името си на арабското " араки " – изпотяване, тъй като дестилатът се кондензира на капчици също като потта. Но България получава интернационална популярност с различен екстракт – розовото масло. Българската розова вода се появява на Одринския пазар още в средата на XVII век. Българските производители надминават по мурафет учителите си: поучени от опита с ракията, те се сещат да вършат втора преварка на гюла, при което розовото масло се извлича по-лесно. Капакът на българските казани е по-голям от този на френския и индийския, като по този метод се доближава по-добро събиране на водните пари. През ХІХ век посредством Евлоги Георгиев розовото масло стига до Виена и Париж, а пазара в Англия държат братя Гешеви. " Европейската " дума роза измества по-старите гюл и трендафил, гюлапаните стават розоварни. През ХІХ век посредством Евлоги Георгиев розовото масло стига до Виена и Париж. Търговците на розово масло са измежду най-големите български меценати. Със средства на Евлоги Георгиев е издигнат Софийският университет. Чрез персонално подаяние от 120 000 златни лв. Иван Евстратиев Гешов избавя Българска академия на науките от ипотека.
Интересен факт е, че Иван Евстратиев Гешов, манчестърски ученик още по турско време, за изявленията си в " Таймс " по отношение на Априлското въстание, е наказан на изгнание в Алепо. Това е същият сирийски град, където в този момент се водят яростни боеве...
Автор: Иля Златанов
Чернилото се загатва още в Библията: " Така Ииуй пристигна в Езраел и Езавел като чу, начерни миглите на очите си, украшения главата си и надникна през прозореца. "
Да боядисаш или оцветиш на арабски се разказва с глагола kahala, по тази причина полученият артикул бил наименуван al-kuhul. Първоначално в Европа думата " алкохол " е била считана за варварска, мавританска. Европейските алхимици гледат на дестилацията като развой, при който материята се пречиства от ненужните примеси и се освобождава " чистият дух " на веществото. Чистият дух на виното е spiritus vini. Впоследствие алкохол и алкохол стават синоними.
Дестилираните питиета бързо се популяризират из християнския свят, изключително в северна Европа, където вино не се създава. Но името им в началото се свързва с виното: брендито е правоприемник на холандското brandewijn – горящо вино. Предшественикът на водката на съветски се разказва като " хлебное вино ", тъй като се прави от зърно също като хляба. Нашата ракия дължи името си на арабското " араки " – изпотяване. Но България получава интернационална популярност с различен екстракт – розовото масло. В Средновековието хигиената не е била на високо равнище и водата се е разглеждала като източник на болести. Смятало се е, че алкохолът защищава от инфекции. Страхът от болести добива всеобщи размери през XIV век, когато Черната гибел покосява половин Европа. Тогава алкохолът е кръстен " вода на живота " – на френски eau de vie, на ирландски uisce beatha, откъдето и whiskey. В Русия и Полша – просто водка.
Нашата ракия дължи името си на арабското " араки " – изпотяване, тъй като дестилатът се кондензира на капчици също като потта. Но България получава интернационална популярност с различен екстракт – розовото масло. Българската розова вода се появява на Одринския пазар още в средата на XVII век. Българските производители надминават по мурафет учителите си: поучени от опита с ракията, те се сещат да вършат втора преварка на гюла, при което розовото масло се извлича по-лесно. Капакът на българските казани е по-голям от този на френския и индийския, като по този метод се доближава по-добро събиране на водните пари. През ХІХ век посредством Евлоги Георгиев розовото масло стига до Виена и Париж, а пазара в Англия държат братя Гешеви. " Европейската " дума роза измества по-старите гюл и трендафил, гюлапаните стават розоварни. През ХІХ век посредством Евлоги Георгиев розовото масло стига до Виена и Париж. Търговците на розово масло са измежду най-големите български меценати. Със средства на Евлоги Георгиев е издигнат Софийският университет. Чрез персонално подаяние от 120 000 златни лв. Иван Евстратиев Гешов избавя Българска академия на науките от ипотека.
Интересен факт е, че Иван Евстратиев Гешов, манчестърски ученик още по турско време, за изявленията си в " Таймс " по отношение на Априлското въстание, е наказан на изгнание в Алепо. Това е същият сирийски град, където в този момент се водят яростни боеве...
Автор: Иля Златанов
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ