Професия: Спортен мениджър и социален предприемач
Виктор Кирков
© Георги Кожухаров Кога още веднъж България ще играе на международно състезание по футбол? Този въпрос постоянно изплува в обществото, а за феновете на спорта носи мъчителен отговор. Всъщност България всяка година играе на международни шампионати по футбол, само че за бездомни. И реализира положителни резултати. Те обаче не са най-важното, защото акцентът пада върху устрема за обществена смяна.
Това е главната задача пред индивида, който съчетава специалностите обществен бизнесмен и състезателен управител.
И двете специалности изискват характерни умения, като в България има голяма нужда от фрагменти. Във време, в което спортът от ден на ден се трансформира в бизнес, спортните организации имат потребност от готови хора, които да ръководят активността им съгласно актуалните условия, в случай че желаят да имат триумфи. На пазара конкуренцията е дребна, защото има компании, които обаче оферират обособени услуги, само че не и пълноценно ръководство.
Ролята на обществения бизнесмен е по-малко позната, само че също има нужда от фрагменти. Задачата на тези експерти е да работят за решаването на публично значими проблеми. Визитка
Виктор Кирков е шеф на " Спортс мениджмънт България ". От две десетилетия е обвързван професионално със спорта. Работил е като състезателен публицист в " Дневник ", а по-късно по покана на Валентин Михов се насочва към Българската професионална футболна лига. В последните години Кирков развива своята компания " Спортс мениджмънт България ", а най-известният " артикул " на работата му е " Отбор на вярата " - националният тим по футбол за бездомни.
Моята специалност
В последните близо девет години, в които развъртвам личен бизнес с компанията ми " Спортс мениджмънт България ", на процедура комбинирам две специалности - състезателен управител и обществен бизнесмен. Все по-често влизам и в ролята на наставник или началник на обществени планове по покана на разнообразни организации. Общото сред всички изброени действия е, че те интензивно трансформират средата, в която живеем, дават опция за позитивна смяна на житейския път на хиляди хора, а на мен ми носят голямо задоволство и наслаждение. Спортният мениджмънт и общественото предприемачество са малко познати в България и има голяма потребност от експерти и в двете сфери, което от своя страна прави опциите за професионално развиване в тях на процедура неограничени. Най-важното обаче е, че практикувайки ги, човек може да се усеща същински благополучен на работното си място, а уговорките му са много разнородни и разрастващи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Моето обучение
От 2017 година съм лекар по стопанска система в компетентност " Финанси " от Стопанска академия " Димитър А. Ценов " в Свищов. Темата на дисертацията ми е " Финансово ръководство на професионален футболен клуб ". Магистърските ми степени са от две образователни заведения. " Международен бизнес и мениджмънт ", още веднъж от свищовската академия, и " Стопанско ръководство " от Технически университет в София. Честно казано, за характерната сфера, в която работя, научих доста повече от практиката. В България няма огромен избор на образователни заведения, които оферират компетентност " Спортен мениджмънт ". Най-добрата опция в страната сигурно е Национална спортна академия, само че от ден на ден младежи избират да следват тази компетентност в Германия или Англия. Когато приказваме за ръководство на спорта, Съединени американски щати са изпреварили доста всички останали страни в света, тъй че евентуално там образованието в тази област е най-хубаво.
В последните години българските университети се активизираха доста по повод предлагането на компетентност " Социално предприемачество ". Да се надяваме това даде резултат в околните 3-4 години, защото все още не виждам основна практическа реализация на получените познания.
Моят път дотук
От дете боготворя спорта. Спомням си, че бях още във втори клас, когато ставах в 6.00 часа, с цел да се наредя първи на РЕП-а и да си купя спортните вестници, които излизаха преди 1989 година - " Народен спорт ", " Футбол ", " Старт " или " Спорт тото ". Купувах си ги всичките. Това мое въодушевление ме подтикна в края на 2000 година да аплайвам за позицията " кореспондент " в спортния отдел на планувания да започва през февруари 2001 година ежедневник " Дневник ". На 23 години и без никакъв опит в тази сфера бях поканен да стартира работа като стажант в новосъздадената медиа. Два месеца по-късно към този момент бях редови кореспондент. Там научих извънредно доста от ръководителя на отдела Станил Йотов, направих доста контакти в региона на спорта, разбрах в елементи по какъв начин действат медиите, което ми е извънредно потребно и до през днешния ден.
Шест години след началото на журналистическата ми кариера бях поканен от президента на Българската професионална футболна лига Валентин Михов да се причисля към мениджърския екип на организацията и одобрих предлагането без изобщо да се възнамерявам. Започнах работа редом на две места.
В лигата отговарях за взаимоотношенията с интернационалните организации, а във компанията " С.В. - РСА България ", която по това време държеше телевизионните и рекламните права за българското футболно състезание, работех като маркетинг управител. Въпросната компания също се ръководеше от Валентин Михов, който може да бъде избран за " бащата на спортния мениджмънт " в България. С убеденост мога да настоявам, че съм се учил от най-хубавия в тази сфера в страната. Четири години по-късно с господин Михов си стиснахме ръцете и се разделихме като другари, с цел да стартира личен бизнес с компанията ми " Спортс мениджмънт България ".
Моите задания и отговорности
В началото на пътя ми като бизнесмен уговорките ми бяха насочени най-много към ръководство на спортна инфраструктура, образуване на аматьорски футболни шампионати и PR интензивности. В последните години фокусът на активността ми се измести основно върху консултантска активност, развиване на обществени планове и образуване на огромни спортни конгреси и корпоративни събития. Последният ми важен план беше създаването на Национална стратегия за развиване на българския баскетбол 2020-2023 година по поръчка на Българската федерация по баскетбол.
През всички тези години обаче най-разпознаваема и най-съществената част от портфолиото на " Спортс мениджмънт България " си остава " Отбор на вярата ". Това е отбор, който всяка година показва България на международни шампионати по футбол за бездомни хора, посредством който с сътрудниците ми реализираме обществена интеграция на младежи в неравностойно състояние, настанени в институции, живеещи в противозаконни постройки в ромски махали или търсещи леговище в страната. Към момента в " Отбор на вярата " сме работили с над 800 души, като при всичките ни 64 национални състезатели успеваемостта на работата ни във връзка с обществената интеграция е 100%. Същевременно съумяваме да се класираме приблизително на 12-13-о място от приблизително 46 състава на международните шампионати.
Друг огромен триумф е, че през всичките девет години битие " Отбор на вярата " съумява да се самоиздържа без държавна поддръжка. Нещо, което е немислимо за 99% от клубовете в България. Впоследствие потърсих надграждане на този план с разнообразни обществени нововъведения, които сполучливо показват различни работни модели за справяне с сериозните провокации в актуалното общество, най-много във връзка с личностното развиване и образованието.
Нужните умения и опит
Спортният мениджмънт изисква знания в доста области - мениджмънт, маркетинг, финанси, връзки с обществеността и други А в същото време има неповторима специфичност, която човек може да опознае освен с уместно обучение, само че и посредством дългогодишно следене на подобаващи осведомителни потоци. При общественото предприемачество е по-лесно, тъй като всеки човек има пориви на добротворчество, само че е извънредно значимо да има и основни бизнес умения, с цел да сътвори устойчиви модели за обществена смяна.
Моите провокации
Най-дразнещо е незнанието, което царува в доста спортни организации. Често срещано събитие е някогашни спортисти, които нямат уместно обучение и опит, да заемат управителни постове. Много е мъчно да убедиш такива хора, че няма по какъв начин да правиш едно и също нещо с години и да очакваш друг резултат. Има обаче организации, които търсят смяната и осъзнават потребността от външна експертиза. Пример за това е Българската федерация по баскетбол. В обществената сфера човек пък се сблъсква с доста прочувствени решения, които в множеството случаи не водят до сполучлив край.
Моето задоволство
Удовлетворението идва от обстоятелството, че директно или индиректно даваш благоприятни условия за развиване на доста младежи, без значение дали става въпрос за професионално спортуващи или за такива в неравностойно състояние. А аз не желая да оказвам помощ на хората, а да сътворявам предпоставки те да си оказват помощ сами. Това е устойчивият модел. В обществените ми планове резултатите идват след по-малко от година, което е немислимо при множеството професионални действия.
Заплащането
В множеството спортни организации оферират стартова заплата от към 1000 лв. или даже по-малко с благоприятни условия за бонуси на някои работни места. На управителен пост възнаграждението е двойно. Изключвам единствено футбола, където сумите са много по-високи. Затова предлагам трупане на опит, познания и контакти, а по-късно - предприемаческа активност, при която няма горна граница на приходите, стига да си в действителност добър в това, което правиш.
Моите проекти за развиване
Буквално преди дни приключих къс креативен курс " Открий своя глас ". Планирам курс по презентационни умения и няколко стажа в разнообразни спортни организации в чужбина.
Моите източници на информация
Информация от сферата на спорта има на всички места, само че в същото време няма профилирана литература в региона на спортния мениджмънт, като изключим няколко учебника, които са предопределени за студенти от НСА. От изгода биха били биографични книги за величия като Алекс Фъргюсън и Йохан Кройф. Същевременно трендовете се менят извънредно бързо и по тази причина се ориентирам главно към чуждоезична литература. Последната книга по тематиката, която започнах да чета, е Sport Policy Systems and Sport Federations. Търсени умения
- Организационни умения
- Комуникативни умения
- Управление на работното време и персоналната успеваемост
- Креативност
- Гъвкавост в работните действия
© Георги Кожухаров Кога още веднъж България ще играе на международно състезание по футбол? Този въпрос постоянно изплува в обществото, а за феновете на спорта носи мъчителен отговор. Всъщност България всяка година играе на международни шампионати по футбол, само че за бездомни. И реализира положителни резултати. Те обаче не са най-важното, защото акцентът пада върху устрема за обществена смяна.
Това е главната задача пред индивида, който съчетава специалностите обществен бизнесмен и състезателен управител.
И двете специалности изискват характерни умения, като в България има голяма нужда от фрагменти. Във време, в което спортът от ден на ден се трансформира в бизнес, спортните организации имат потребност от готови хора, които да ръководят активността им съгласно актуалните условия, в случай че желаят да имат триумфи. На пазара конкуренцията е дребна, защото има компании, които обаче оферират обособени услуги, само че не и пълноценно ръководство.
Ролята на обществения бизнесмен е по-малко позната, само че също има нужда от фрагменти. Задачата на тези експерти е да работят за решаването на публично значими проблеми. Визитка
Виктор Кирков е шеф на " Спортс мениджмънт България ". От две десетилетия е обвързван професионално със спорта. Работил е като състезателен публицист в " Дневник ", а по-късно по покана на Валентин Михов се насочва към Българската професионална футболна лига. В последните години Кирков развива своята компания " Спортс мениджмънт България ", а най-известният " артикул " на работата му е " Отбор на вярата " - националният тим по футбол за бездомни.
Моята специалност
В последните близо девет години, в които развъртвам личен бизнес с компанията ми " Спортс мениджмънт България ", на процедура комбинирам две специалности - състезателен управител и обществен бизнесмен. Все по-често влизам и в ролята на наставник или началник на обществени планове по покана на разнообразни организации. Общото сред всички изброени действия е, че те интензивно трансформират средата, в която живеем, дават опция за позитивна смяна на житейския път на хиляди хора, а на мен ми носят голямо задоволство и наслаждение. Спортният мениджмънт и общественото предприемачество са малко познати в България и има голяма потребност от експерти и в двете сфери, което от своя страна прави опциите за професионално развиване в тях на процедура неограничени. Най-важното обаче е, че практикувайки ги, човек може да се усеща същински благополучен на работното си място, а уговорките му са много разнородни и разрастващи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Моето обучение
От 2017 година съм лекар по стопанска система в компетентност " Финанси " от Стопанска академия " Димитър А. Ценов " в Свищов. Темата на дисертацията ми е " Финансово ръководство на професионален футболен клуб ". Магистърските ми степени са от две образователни заведения. " Международен бизнес и мениджмънт ", още веднъж от свищовската академия, и " Стопанско ръководство " от Технически университет в София. Честно казано, за характерната сфера, в която работя, научих доста повече от практиката. В България няма огромен избор на образователни заведения, които оферират компетентност " Спортен мениджмънт ". Най-добрата опция в страната сигурно е Национална спортна академия, само че от ден на ден младежи избират да следват тази компетентност в Германия или Англия. Когато приказваме за ръководство на спорта, Съединени американски щати са изпреварили доста всички останали страни в света, тъй че евентуално там образованието в тази област е най-хубаво.
В последните години българските университети се активизираха доста по повод предлагането на компетентност " Социално предприемачество ". Да се надяваме това даде резултат в околните 3-4 години, защото все още не виждам основна практическа реализация на получените познания.
Моят път дотук
От дете боготворя спорта. Спомням си, че бях още във втори клас, когато ставах в 6.00 часа, с цел да се наредя първи на РЕП-а и да си купя спортните вестници, които излизаха преди 1989 година - " Народен спорт ", " Футбол ", " Старт " или " Спорт тото ". Купувах си ги всичките. Това мое въодушевление ме подтикна в края на 2000 година да аплайвам за позицията " кореспондент " в спортния отдел на планувания да започва през февруари 2001 година ежедневник " Дневник ". На 23 години и без никакъв опит в тази сфера бях поканен да стартира работа като стажант в новосъздадената медиа. Два месеца по-късно към този момент бях редови кореспондент. Там научих извънредно доста от ръководителя на отдела Станил Йотов, направих доста контакти в региона на спорта, разбрах в елементи по какъв начин действат медиите, което ми е извънредно потребно и до през днешния ден.
Шест години след началото на журналистическата ми кариера бях поканен от президента на Българската професионална футболна лига Валентин Михов да се причисля към мениджърския екип на организацията и одобрих предлагането без изобщо да се възнамерявам. Започнах работа редом на две места.
В лигата отговарях за взаимоотношенията с интернационалните организации, а във компанията " С.В. - РСА България ", която по това време държеше телевизионните и рекламните права за българското футболно състезание, работех като маркетинг управител. Въпросната компания също се ръководеше от Валентин Михов, който може да бъде избран за " бащата на спортния мениджмънт " в България. С убеденост мога да настоявам, че съм се учил от най-хубавия в тази сфера в страната. Четири години по-късно с господин Михов си стиснахме ръцете и се разделихме като другари, с цел да стартира личен бизнес с компанията ми " Спортс мениджмънт България ".
Моите задания и отговорности
В началото на пътя ми като бизнесмен уговорките ми бяха насочени най-много към ръководство на спортна инфраструктура, образуване на аматьорски футболни шампионати и PR интензивности. В последните години фокусът на активността ми се измести основно върху консултантска активност, развиване на обществени планове и образуване на огромни спортни конгреси и корпоративни събития. Последният ми важен план беше създаването на Национална стратегия за развиване на българския баскетбол 2020-2023 година по поръчка на Българската федерация по баскетбол.
През всички тези години обаче най-разпознаваема и най-съществената част от портфолиото на " Спортс мениджмънт България " си остава " Отбор на вярата ". Това е отбор, който всяка година показва България на международни шампионати по футбол за бездомни хора, посредством който с сътрудниците ми реализираме обществена интеграция на младежи в неравностойно състояние, настанени в институции, живеещи в противозаконни постройки в ромски махали или търсещи леговище в страната. Към момента в " Отбор на вярата " сме работили с над 800 души, като при всичките ни 64 национални състезатели успеваемостта на работата ни във връзка с обществената интеграция е 100%. Същевременно съумяваме да се класираме приблизително на 12-13-о място от приблизително 46 състава на международните шампионати.
Друг огромен триумф е, че през всичките девет години битие " Отбор на вярата " съумява да се самоиздържа без държавна поддръжка. Нещо, което е немислимо за 99% от клубовете в България. Впоследствие потърсих надграждане на този план с разнообразни обществени нововъведения, които сполучливо показват различни работни модели за справяне с сериозните провокации в актуалното общество, най-много във връзка с личностното развиване и образованието.
Нужните умения и опит
Спортният мениджмънт изисква знания в доста области - мениджмънт, маркетинг, финанси, връзки с обществеността и други А в същото време има неповторима специфичност, която човек може да опознае освен с уместно обучение, само че и посредством дългогодишно следене на подобаващи осведомителни потоци. При общественото предприемачество е по-лесно, тъй като всеки човек има пориви на добротворчество, само че е извънредно значимо да има и основни бизнес умения, с цел да сътвори устойчиви модели за обществена смяна.
Моите провокации
Най-дразнещо е незнанието, което царува в доста спортни организации. Често срещано събитие е някогашни спортисти, които нямат уместно обучение и опит, да заемат управителни постове. Много е мъчно да убедиш такива хора, че няма по какъв начин да правиш едно и също нещо с години и да очакваш друг резултат. Има обаче организации, които търсят смяната и осъзнават потребността от външна експертиза. Пример за това е Българската федерация по баскетбол. В обществената сфера човек пък се сблъсква с доста прочувствени решения, които в множеството случаи не водят до сполучлив край.
Моето задоволство
Удовлетворението идва от обстоятелството, че директно или индиректно даваш благоприятни условия за развиване на доста младежи, без значение дали става въпрос за професионално спортуващи или за такива в неравностойно състояние. А аз не желая да оказвам помощ на хората, а да сътворявам предпоставки те да си оказват помощ сами. Това е устойчивият модел. В обществените ми планове резултатите идват след по-малко от година, което е немислимо при множеството професионални действия.
Заплащането
В множеството спортни организации оферират стартова заплата от към 1000 лв. или даже по-малко с благоприятни условия за бонуси на някои работни места. На управителен пост възнаграждението е двойно. Изключвам единствено футбола, където сумите са много по-високи. Затова предлагам трупане на опит, познания и контакти, а по-късно - предприемаческа активност, при която няма горна граница на приходите, стига да си в действителност добър в това, което правиш.
Моите проекти за развиване
Буквално преди дни приключих къс креативен курс " Открий своя глас ". Планирам курс по презентационни умения и няколко стажа в разнообразни спортни организации в чужбина.
Моите източници на информация
Информация от сферата на спорта има на всички места, само че в същото време няма профилирана литература в региона на спортния мениджмънт, като изключим няколко учебника, които са предопределени за студенти от НСА. От изгода биха били биографични книги за величия като Алекс Фъргюсън и Йохан Кройф. Същевременно трендовете се менят извънредно бързо и по тази причина се ориентирам главно към чуждоезична литература. Последната книга по тематиката, която започнах да чета, е Sport Policy Systems and Sport Federations. Търсени умения
- Организационни умения
- Комуникативни умения
- Управление на работното време и персоналната успеваемост
- Креативност
- Гъвкавост в работните действия
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ