Просвещението
Вероятно и аз като вас, не съм мислил доста за това, по какъв начин река Нил в Африка тече от юг на север и би трябвало да премине през кривината на Земята. По принцип водата се спуска от горната страна надолу.
И по този начин да се върнем към въпроса: Как 6853 км река в Северна Африка съумява да меандрира по продължение на 856 км? С други думи, дистанцията от началото на реката до края и е близо 1/6 от дистанцията към цялата планета. Тъй като Земята в основата си е кръговиден обект и реката тече от юг на север по цялата си дължина, по какъв начин е допустимо водите й да се стичат от по-ниската зона на африканския континент и да се изхвърлят в Средиземно море в най-горния и край? Това събитие не опровергава ли гравитацията?
С една дума, не.
Тъй като всички знаем, че водата не може да тече нагоре, в случай че не се подкрепя от механични средства, би би трябвало да има и друго научно пояснение.
Има и не е толкоз комплицирано, колкото може би си мислите.
В по-голямата си част гравитацията е идентична мощ, която се дърпа надолу по всички елементи на Земята по едно и също време. Няма значение дали е на връх Еверест или на най-дълбокото място Марианската котловина. Принципната разлика сред двете места е тяхното разстояние от центъра на земята. Очевидно връх Еверест е по-далеч от центъра на Земята, в сравнение с Марианската котловина, само че гравитационното дърпане е почти едно и също.
Всъщност водата не тече нито надолу, нито нагоре, а следва повърхността на земята на даденото място. Тъй като всички повърхностни площи се мерят с тяхното разстояние от центъра на Земята тогава водата ще потече от точката, която е по-далеч от центъра на Земята до точка, която е по-близо до центъра на Земята. Това разстояние може да варира от няколко километра до единствено няколко сантиметра.
Помислете за планинските реки. Всяка стъпка по пътя на реката е по-ниска по височина от началото, само че също по този начин и по-близо до центъра на Земята.
Защо река Ник тече нагоре Ако повърхността на Земята беше безусловно гладка,
капката вода щеше да стои неподвижна, неспособна да се движи във всяка посока заради съвършено равновесие или баланс. Но защото земната повърхнина е най-вече неправилна – планини, хълмове, долини, равнини, езера, реки, океани, тогава водата постоянно ще се движи от най-отдалечената точка на центъра на Земята до най-близката.
Въпреки, че в никакъв случай не си мислим за това, когато рутинно се движим към повърхността, нормално се приближаваме по-близо или по-далеч от центъра на Земята, без значение от кривината на Земята. Независимо от посоката, към която се стремим да вървим, в случай че изминем 1км или 10 000 км, все ще бъдем повлияни от същото универсално гравитационно поле. Няма да го избегнем с изключение на при някои специфични условия.
Същото важи и за река Нил или Мисисипи. В горната илюстрация аргументът, че Нил би трябвало да изкачи 856 км (532 мили) надморска височина, като че ли се изкачва на рид, с цел да компенсира кривината на Земята е трик, по простата причина, че всичко на планетата е привлечено към центъра, без значение, къде може да се намира на повърхността. Следователно няма значение дали река тече от юг на север, от север на юг, от изток на запад, от запад на изток или в която и да е посока сред тях или без значение, в коя страна на планетата може да се намира, гравитацията и котата са главните съставки при установяване на речния ход.
Освен това в космоса в действителност няма референтни точки за компас. Северната звезда е северна за нас, както и Северният полюс, слънцето изгрява на изток и залязва на запад. Това са основани от индивида концепции за подкрепяне на навигацията или за описанието на нещо. Изглежда, че Нил тече от юг на север, тъй като не прави никаква смяна на космоса, нито влиае по някакъв метод на гравитацията. Непрекъснато се упражнява едно и също количество мощ върху цялата повърхнина на Земята.
Понякога илюзиите на окото си имат своите научни пояснения.
