Една от основните бариери пред по-активното сътрудничество между България и Португалия е недостатъчната разпознаваемост на страната ни, смята Анна Георгиева от СТИВ-Лисабон
Ръководството на Българската стопанска камара (БСК) разиска с представител на Службата по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) - Лисабон настоящото положение и вероятностите пред търговско-икономическите връзки сред България и Португалия. Според данните, комерсиалният оборот сред двете страни за 2025 година възлиза на близо 200 млн. евро и се резервира на равнищата от 2024 година Износът на България за Португалия през 2025 година е в размер на към 116–118 млн. евро, а вносът – към 72–73 млн. евро, оповестиха от Камарата на интернет страницата си.
В диалога, състоял се в БСК, участваха Анна Георгиева от СТИВ – Лисабон, ръководителят на БСК Добри Митрев и ръководителят на Центъра за нововъведения, интернационална търговия, софтуерна промяна и разбори (ЦИНТРА) на БСК Христина Каспарян.
По отношение на икономическото положение на Португалия Анна Георгиева акцентира, че към 70 на 100 от стопанската система на Португалия се концентрира в областта на туризма. Португалският бизнес е доминиран от дребни и междинни предприятия, като това отваря действителни благоприятни условия за българските компании, изключително в софтуерни и новаторски браншове.
Сред водещите експортни артикули на България за португалския пазар са електрически табла и конзоли, телезаписващи устройства, ечемик, слънчогледово олио, медни произведения и лекарства. Основните групи артикули във вноса от Португалия включват изолирани и коаксиални кабели, произведения от пластмаса и полимери, леярски каси и пресформи, меден концентрат, гуми, текстил и фармацевтични артикули.
По думите на Анна Георгиева, една от главните бариери пред по-активното съдействие сред България и Португалия остава незадоволителната известност на страната ни. " Португалия е относително чужд пазар за българските компании, само че и България не е добре показана като опция за бизнес партньорство пред португалските компании ", уточни тя.
В рамките на срещата бяха разисквани и опциите за съдействие в браншове с висока добавена стойност – електроника, ИКТ, роботика, възобновими енергийни източници и енергийни технологии.
Относно туризма ползата към Португалия като туристическа дестинация пораства, само че страната към момента не е измежду най-популярните избори за българските туристи.
Като съответни следващи дейности бяха прегледани опциите за образуване на бизнес конгреси, buyers missions и проучвателни визити на португалски компании в България, за по-активно показване на опциите за партньорство с българския бизнес.
В диалога, състоял се в БСК, участваха Анна Георгиева от СТИВ – Лисабон, ръководителят на БСК Добри Митрев и ръководителят на Центъра за нововъведения, интернационална търговия, софтуерна промяна и разбори (ЦИНТРА) на БСК Христина Каспарян.
По отношение на икономическото положение на Португалия Анна Георгиева акцентира, че към 70 на 100 от стопанската система на Португалия се концентрира в областта на туризма. Португалският бизнес е доминиран от дребни и междинни предприятия, като това отваря действителни благоприятни условия за българските компании, изключително в софтуерни и новаторски браншове.
Сред водещите експортни артикули на България за португалския пазар са електрически табла и конзоли, телезаписващи устройства, ечемик, слънчогледово олио, медни произведения и лекарства. Основните групи артикули във вноса от Португалия включват изолирани и коаксиални кабели, произведения от пластмаса и полимери, леярски каси и пресформи, меден концентрат, гуми, текстил и фармацевтични артикули.
По думите на Анна Георгиева, една от главните бариери пред по-активното съдействие сред България и Португалия остава незадоволителната известност на страната ни. " Португалия е относително чужд пазар за българските компании, само че и България не е добре показана като опция за бизнес партньорство пред португалските компании ", уточни тя.
В рамките на срещата бяха разисквани и опциите за съдействие в браншове с висока добавена стойност – електроника, ИКТ, роботика, възобновими енергийни източници и енергийни технологии.
Относно туризма ползата към Португалия като туристическа дестинация пораства, само че страната към момента не е измежду най-популярните избори за българските туристи.
Като съответни следващи дейности бяха прегледани опциите за образуване на бизнес конгреси, buyers missions и проучвателни визити на португалски компании в България, за по-активно показване на опциите за партньорство с българския бизнес.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ