Целият свят е в очакване дали днешната събота няма да е последният ден в историята на човечеството!
Великата събота последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. В този ден се възпоменава погребението на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в пъкъла за възвестяване на успеха над гибелта и за избавлението на душите.
Според българските бит това е вторият ден, в който е позволено боядисването на яйца и разточването на козунаци. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предопределени за празничната софра.
Църквата разрешава и ходенето на гробища, където дамите поливат и прекадяват. Раздават се боядисани яйца и обредни хлябове. Традицията идва от Библията, където майката на Иисус Христос Св. Богородица оплаква тялото на Сина си точно на този ден. Тленните остатъци са свалени от кръста и пренесени надалеч от Голгота в Йосифовата градина, където са положени в каменна пещера, пред която е сложена стража. Фарисеите се страхували от предсказанието на Иисус, съгласно което Той ще възкръсне на третия ден.
Църковното свещенодействие на Велика събота стартира рано денем и продължава до самия му край. Така съботните песнопения се сливат с тези за Възкресение.
Храмът се обикаля със свещ, която би трябвало да се донесе негласно в къщи, като се внимава да не угасне. Свещите се палят с огън донесен от Ерусалим малко по-рано. Огънят е най-великото знамение, което се случва в параклиса на Божи гроб.
За да се избегне и най-малкото съмнение, че огънят се възпламенява след човешка интервенция, параклисът на Божи гроб се ревизира за всевъзможни запалителни средства. След това вратите на Божи гроб се запечатват с огромна пита пчелен восък. Върху него поставят печатите си духовниците от католическата, арменската и коптската църкви, които имат параклиси в огромния храм при Божи гроб.
След това арабските младежи на всеослушание афишират на всички в храма, че няма друга религия, с изключение на православната, и че месията Христос е единствеият Бог.
Час по-късно в църквата идва и православният патриарх на Ерусалим, който влиза в параклиса. Всички са в с напрежение очакване, защото съгласно остаряло вярване, в случай че плодородният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден за човечеството, храмът на Божи гроб ще бъде опустошен и ще настъпи Второто пришествие.
Какво става в параклиса на Божи гроб вижда единствено ерусалимският патриарх - съгласно поверията едно от кандилата над Божи гроб се възпламенява от единствено себе си. Известно време пламъкът не топли и не пари. С него патриархът възпламенява снопчетата от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма.
От там свещеният огън потегля по целия свят. Всяка година и българска делегация донася огъня със специфичен полет. Малко преди среднощ във всички храмове по света свещенникът отслужва песнопение, което приключва с думите: „ Христос Възкресе!” и възвестяването на светлия празник. Миряните дават отговор на поздрава: „ Воистина Воскресе!”.
По традиция Възкресението се афишира три пъти и е последвано от трикратно циркулиране на храма със запалена свещ в ръка. Следва разменяне на боядисани яйца и козунаци.
Според българските бит това е вторият ден, в който е позволено боядисването на яйца и разточването на козунаци. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предопределени за празничната софра.
Църквата разрешава и ходенето на гробища, където дамите поливат и прекадяват. Раздават се боядисани яйца и обредни хлябове. Традицията идва от Библията, където майката на Иисус Христос Св. Богородица оплаква тялото на Сина си точно на този ден. Тленните остатъци са свалени от кръста и пренесени надалеч от Голгота в Йосифовата градина, където са положени в каменна пещера, пред която е сложена стража. Фарисеите се страхували от предсказанието на Иисус, съгласно което Той ще възкръсне на третия ден.
Църковното свещенодействие на Велика събота стартира рано денем и продължава до самия му край. Така съботните песнопения се сливат с тези за Възкресение.
Храмът се обикаля със свещ, която би трябвало да се донесе негласно в къщи, като се внимава да не угасне. Свещите се палят с огън донесен от Ерусалим малко по-рано. Огънят е най-великото знамение, което се случва в параклиса на Божи гроб.
За да се избегне и най-малкото съмнение, че огънят се възпламенява след човешка интервенция, параклисът на Божи гроб се ревизира за всевъзможни запалителни средства. След това вратите на Божи гроб се запечатват с огромна пита пчелен восък. Върху него поставят печатите си духовниците от католическата, арменската и коптската църкви, които имат параклиси в огромния храм при Божи гроб.
След това арабските младежи на всеослушание афишират на всички в храма, че няма друга религия, с изключение на православната, и че месията Христос е единствеият Бог.
Час по-късно в църквата идва и православният патриарх на Ерусалим, който влиза в параклиса. Всички са в с напрежение очакване, защото съгласно остаряло вярване, в случай че плодородният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден за човечеството, храмът на Божи гроб ще бъде опустошен и ще настъпи Второто пришествие.
Какво става в параклиса на Божи гроб вижда единствено ерусалимският патриарх - съгласно поверията едно от кандилата над Божи гроб се възпламенява от единствено себе си. Известно време пламъкът не топли и не пари. С него патриархът възпламенява снопчетата от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма.
От там свещеният огън потегля по целия свят. Всяка година и българска делегация донася огъня със специфичен полет. Малко преди среднощ във всички храмове по света свещенникът отслужва песнопение, което приключва с думите: „ Христос Възкресе!” и възвестяването на светлия празник. Миряните дават отговор на поздрава: „ Воистина Воскресе!”.
По традиция Възкресението се афишира три пъти и е последвано от трикратно циркулиране на храма със запалена свещ в ръка. Следва разменяне на боядисани яйца и козунаци.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ