България отбелязва Деня на народните будители |
България отбелязва Деня на националните будители.
Празникът ознаменува делото на българските просветители, книжовници и революционери — будители на възраждащия се народен дух, блян към обучение и словесност. Той се отбелязва годишно с факелни шествия и е неучебен.
Датата 1 ноември е избрана от държавното управление на Александър Стамболийски през 1922 година Предложението внася министърът на националното просвещение Стоян Омарчевски по самодейността на Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, доктор Михаил Арнаудов, доктор Фил. Манолов, Христо Цанков — Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година 19 октомври — денят, в който се празнува св. Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември.)
На 28 юли 1922 година Министерството на националното просвещение излиза с окръжно № 17743, съгласно което 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “. На 31 октомври 1922 година излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника.
През 1945 година честването на празника е анулирано от комунистическия режим. В доста селища на България денят се отбелязва импровизирано.
Честването се възобновява през 1992 година с смяна в Кодекса на труда. Инициативата е на професор Петър Константинов — ръководител на Общонародното съдружие „ Мати Болгария “. От 2002 година се извършва обред по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и осъществяване на тържествена промяна на караула.
Днес
Българската академия на науките и Съюзът на учените в България ще отбележат Деня на националните будители с тържествено заседание, което ще се излъчва онлайн от 11:00 ч на. (https://youtu.be/FTblj9-skkI)
Празнично слово ще произнесе доцент доктор Елка Трайкова, теоретичен секретар на Българска академия на науките в направление „ Културно-историческо завещание и национална еднаквост “. Академично слово на тематика „ Жените в науката “ ще показа проф. Румяна Прешленова, шеф на Института за балканистика с Център по тракология на Българска академия на науките.
По време на тържественото заседание ще се състои гала по връчване на награди на Съюза на учените в България (СУБ). Отличията за значими научни достижения в докторски дисертации – учени до 35 год. и за високи научни достижения 2021 година ще разгласи проф. Диана Петкова, ръководител на СУБ.
В Деня на националните будители Централната библиотека на Българска академия на науките ще показа галерия от поредицата „ Периодика и литература “ – първи опит за изцяло научно проучване на литературния периодически щемпел от Освобождението до 1944 година Изданието е богат източник на непознати обстоятелства от българската културна история.
Празникът ознаменува делото на българските просветители, книжовници и революционери — будители на възраждащия се народен дух, блян към обучение и словесност. Той се отбелязва годишно с факелни шествия и е неучебен.
Датата 1 ноември е избрана от държавното управление на Александър Стамболийски през 1922 година Предложението внася министърът на националното просвещение Стоян Омарчевски по самодейността на Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, доктор Михаил Арнаудов, доктор Фил. Манолов, Христо Цанков — Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година 19 октомври — денят, в който се празнува св. Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември.)
На 28 юли 1922 година Министерството на националното просвещение излиза с окръжно № 17743, съгласно което 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “. На 31 октомври 1922 година излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника.
През 1945 година честването на празника е анулирано от комунистическия режим. В доста селища на България денят се отбелязва импровизирано.
Честването се възобновява през 1992 година с смяна в Кодекса на труда. Инициативата е на професор Петър Константинов — ръководител на Общонародното съдружие „ Мати Болгария “. От 2002 година се извършва обред по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и осъществяване на тържествена промяна на караула.
Днес
Българската академия на науките и Съюзът на учените в България ще отбележат Деня на националните будители с тържествено заседание, което ще се излъчва онлайн от 11:00 ч на. (https://youtu.be/FTblj9-skkI)
Празнично слово ще произнесе доцент доктор Елка Трайкова, теоретичен секретар на Българска академия на науките в направление „ Културно-историческо завещание и национална еднаквост “. Академично слово на тематика „ Жените в науката “ ще показа проф. Румяна Прешленова, шеф на Института за балканистика с Център по тракология на Българска академия на науките.
По време на тържественото заседание ще се състои гала по връчване на награди на Съюза на учените в България (СУБ). Отличията за значими научни достижения в докторски дисертации – учени до 35 год. и за високи научни достижения 2021 година ще разгласи проф. Диана Петкова, ръководител на СУБ.
В Деня на националните будители Централната библиотека на Българска академия на науките ще показа галерия от поредицата „ Периодика и литература “ – първи опит за изцяло научно проучване на литературния периодически щемпел от Освобождението до 1944 година Изданието е богат източник на непознати обстоятелства от българската културна история.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ