Много интересен празник е!
Днес означаваме паметта на преподбни Евтимий Нови и Свети Лукиан, презвитер Антиохийски.
Свети Лукиан живял в третия и началото на четвъртия век. Той се родил в град Самосат, Сирия. Бил наследник на богати и знатни родители. Получил прелестно обучение. Родителите му го готвели за световна работа. Но Лукиан от ранни години обикнал Бога повече от всичко на света.
След гибелта на родителите си, той раздал на бедните своето благосъстояние и заживял непоколебим подвижнически живот. Благочестието, мъдростта и учеността му станали необятно известни. Антиохийските християни го поканили да стане духовник в техния град.
Като антиохийски духовник Лукиан ревниво служел на Бога, проповядвал въодушевено Евангелието. Обърнал голям брой езичници в светата религия. Открил църковно учебно заведение, в което самичък бил учител.
С изключително старание изучавал Свещеното Писание и със същото старание учел учениците на истините му. За него се говорело, че не можел човек да го види и чуе, без да стане християнин. Неговите мирни и потребни познания ненадейно били прекратени от гонението срещу християните, което подхванал при започване на четвъртия век римският император Диоклетиан.
Лукиан бил наказан на изгнание и изтезания, само че ненадейно по-късно бил освободен и се върнал в Антиохия. Отново се заел с предходните си писания. Гонението обаче отново се усилило след гибелта на Диоклетиан при император Максимиан. Безстрашен и самоуверен, презвитер Лукиан отправил до шефа на Антиохия апология – отбрана на християнството.
Затова бил задържан и подложен на огромни мъчения. Окован във вериги, бил закаран в Никодимия и хвърлен в тюрма. Мъчителите изтеглили всичките му кости от оставите, и го хвърлили да лежи по тил върху остри чирепи цели 40 дни. И така предал на Бога душата си. Императорът заповядал да хвърлят тялото му в морето. Оттам делфини по-късно го изнесли на брега. Християните го погребали с чест. Това станало в 311 година
За преподобни Евтимий Нови узнаваме от службата в Минея. Не са известни детайлности: по кое време се е родил и в кои години се е подвизавал. Той бил благоверен човек.
Прекарвал живота си в почтено съпружество. По едно време душата му по този начин се разплакала по Бога, че оставил света и неговите съблазни и заживял в пустиня по образеца на античните пустинножители – в непрестанна молитва, в пост и труд. Големите му подвизи удивили ангелите изплашили демоните. Монасите от близките места го избрали за шеф и преподавател.
Свети Лукиан живял в третия и началото на четвъртия век. Той се родил в град Самосат, Сирия. Бил наследник на богати и знатни родители. Получил прелестно обучение. Родителите му го готвели за световна работа. Но Лукиан от ранни години обикнал Бога повече от всичко на света.
След гибелта на родителите си, той раздал на бедните своето благосъстояние и заживял непоколебим подвижнически живот. Благочестието, мъдростта и учеността му станали необятно известни. Антиохийските християни го поканили да стане духовник в техния град.
Като антиохийски духовник Лукиан ревниво служел на Бога, проповядвал въодушевено Евангелието. Обърнал голям брой езичници в светата религия. Открил църковно учебно заведение, в което самичък бил учител.
С изключително старание изучавал Свещеното Писание и със същото старание учел учениците на истините му. За него се говорело, че не можел човек да го види и чуе, без да стане християнин. Неговите мирни и потребни познания ненадейно били прекратени от гонението срещу християните, което подхванал при започване на четвъртия век римският император Диоклетиан.
Лукиан бил наказан на изгнание и изтезания, само че ненадейно по-късно бил освободен и се върнал в Антиохия. Отново се заел с предходните си писания. Гонението обаче отново се усилило след гибелта на Диоклетиан при император Максимиан. Безстрашен и самоуверен, презвитер Лукиан отправил до шефа на Антиохия апология – отбрана на християнството.
Затова бил задържан и подложен на огромни мъчения. Окован във вериги, бил закаран в Никодимия и хвърлен в тюрма. Мъчителите изтеглили всичките му кости от оставите, и го хвърлили да лежи по тил върху остри чирепи цели 40 дни. И така предал на Бога душата си. Императорът заповядал да хвърлят тялото му в морето. Оттам делфини по-късно го изнесли на брега. Християните го погребали с чест. Това станало в 311 година
За преподобни Евтимий Нови узнаваме от службата в Минея. Не са известни детайлности: по кое време се е родил и в кои години се е подвизавал. Той бил благоверен човек.
Прекарвал живота си в почтено съпружество. По едно време душата му по този начин се разплакала по Бога, че оставил света и неговите съблазни и заживял в пустиня по образеца на античните пустинножители – в непрестанна молитва, в пост и труд. Големите му подвизи удивили ангелите изплашили демоните. Монасите от близките места го избрали за шеф и преподавател.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ