Не поиска нищо… само баня и сън: Мъж от пансион в Пловдив остана на улицата
Една среща на улицата. Десет минути, които трансформират погледа към живота. И история, която не оставя апатичен никого.
Прочетете още
В обява във Фейсбук в групата „ Забелязано в Кючука “ пловдивчанката Радослава Камбурова споделя за срещата си с 35-годишния Михаил Монев – мъж, който е останал без заслон, без храна и без сигурност, пише
„ Преди към 10 минути с моята другарка срещнахме едно момче – по-скоро млад мъж – на 35 години. Казва се Михаил Монев… В момента е на улицата “, написа Камбурова.
„ Не ни изиска нищо… “
Думите ѝ звучат като пестник към ежедневната ни забързаност.
„ Михаил няма храна, няма заслон, няма работа. Искам категорично да подчертая: той не ни изиска нищо. Единственото му предпочитание беше да откри място, където да може да се изкъпе и да се наспи… “, споделя тя.
По думите ѝ Михаил сега нощува в общи елементи до търговски обект в региона на ул. „ Богомил “, където към този момент не могат да го изгонят.
Израснал в интернат – и останал самичък
Историята на Михаил носи още по-тежък нюанс.
„ Израснал е в родопския интернат в Пловдив “, написа Радослава Камбурова, като добавя, че мъжът е напуснал (или по-скоро – бил е изпъден от) дом за обществено слаби хора, откакто направил несъгласие за самун в неприятно положение.
„ Михаил е напуснал (по-скоро – бил е изпъден от) дом за обществено слаби хора, откакто е направил несъгласие за плесенясал хляб… “, твърди тя и прибавя, че по думите му вратата за него е била „ дефинитивно затворена “.
Работи каквото има – стига да има късмет
Михаил не търси страдание. Търси късмет. Според Камбурова той е непретенциозен, учтив и интензивно си търси работа, като има опит в:
строителство
оградни платна и панели
изолации
„ Молбата ми е тази обява да бъде споделена, с цел да стигне до повече хора. Ако някой може да помогне – с краткотраен заслон, работа, баня, тенденция или контакт – ще съм признателна. “
Под обявата се появиха десетки мнения, които демонстрират, че Пловдив не е изгубил човечността си. Сред реакциите се открояват апели за помощ и поддръжка:
„ Браво на всички които оказват помощ! “
„ Мога да го прибера “
„ Да заповяда в село Труд… “
Други консуматори оферират съответна помощ, в това число работа и подпомагане.
Радослава Камбурова приключва с апел, който в действителност е най-важното в цялата история:
„ Нека бъдем хора. Понякога дребна помощ значи всичко. “
Прочетете още
В обява във Фейсбук в групата „ Забелязано в Кючука “ пловдивчанката Радослава Камбурова споделя за срещата си с 35-годишния Михаил Монев – мъж, който е останал без заслон, без храна и без сигурност, пише
„ Преди към 10 минути с моята другарка срещнахме едно момче – по-скоро млад мъж – на 35 години. Казва се Михаил Монев… В момента е на улицата “, написа Камбурова.
„ Не ни изиска нищо… “
Думите ѝ звучат като пестник към ежедневната ни забързаност.
„ Михаил няма храна, няма заслон, няма работа. Искам категорично да подчертая: той не ни изиска нищо. Единственото му предпочитание беше да откри място, където да може да се изкъпе и да се наспи… “, споделя тя.
По думите ѝ Михаил сега нощува в общи елементи до търговски обект в региона на ул. „ Богомил “, където към този момент не могат да го изгонят.
Израснал в интернат – и останал самичък
Историята на Михаил носи още по-тежък нюанс.
„ Израснал е в родопския интернат в Пловдив “, написа Радослава Камбурова, като добавя, че мъжът е напуснал (или по-скоро – бил е изпъден от) дом за обществено слаби хора, откакто направил несъгласие за самун в неприятно положение.
„ Михаил е напуснал (по-скоро – бил е изпъден от) дом за обществено слаби хора, откакто е направил несъгласие за плесенясал хляб… “, твърди тя и прибавя, че по думите му вратата за него е била „ дефинитивно затворена “.
Работи каквото има – стига да има късмет
Михаил не търси страдание. Търси късмет. Според Камбурова той е непретенциозен, учтив и интензивно си търси работа, като има опит в:
строителство
оградни платна и панели
изолации
„ Молбата ми е тази обява да бъде споделена, с цел да стигне до повече хора. Ако някой може да помогне – с краткотраен заслон, работа, баня, тенденция или контакт – ще съм признателна. “
Под обявата се появиха десетки мнения, които демонстрират, че Пловдив не е изгубил човечността си. Сред реакциите се открояват апели за помощ и поддръжка:
„ Браво на всички които оказват помощ! “
„ Мога да го прибера “
„ Да заповяда в село Труд… “
Други консуматори оферират съответна помощ, в това число работа и подпомагане.
Радослава Камбурова приключва с апел, който в действителност е най-важното в цялата история:
„ Нека бъдем хора. Понякога дребна помощ значи всичко. “
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ