Как Свобода или смърт се превърна в Свободата е смърт
Вчера се навършиха 144 години от експлоадирането на Априлското въстание. Нямаше празнувания, което е разбираемо. Нямаше обаче и споменавания в централните излъчвания на новините. Мисля, че не е просто недовиждане. Не е икономисване на време за кахърни вести, траурни сводки и унили репортажи от безсмислени брифинги. Друго е и в резюме може да бъде обяснено с едно – нецелесъобразно е да припомняш на едни хора, които искаш да превърнеш в стадо, че биха могли да бъдат и друго .
Свобода или гибел!
Заветът на нашите предшественици, в най-голяма степен формирал българския народен блян, залегнал в ДНК-то на българската нация, на самосъзнанието ни на българи, думите, красили знамето на Първата българска легия, калпаците на легионерите, байраците на Априлското въстание. Девизът на освободителните битки в македонския край, който е на печатите, знамената на Вътрешна македонска революционна организация и в заглавията на вестниците, издавани от Пейо Яворов, отдадени на освобождението на Македония.
Днес обаче тези думи не са особени настоящи.
Днес повелята е друга, свободата е сведена до риск за личното и непознатото здраве.
Единствената ни полезност стана оцеляването, единственият глас е този на страха. Днес не е комфортно да се чества Априлското въстание. Не е прелестно да се напомнят национални идеали, в които над живота стоят други полезности.
Днес свободата е гибел.
И ние я принасяме в жертва, непринудено, унесени от неразбираемия боязън, че не можем сами да се спасим. Друг е спасителят, а той желае да му принесем в жертва своите права, своя интегритет, своята независимост. Но който не е научил уроците на историята, е наказан да я повтаря и повтаря.
Дано не пристигна ден, в който ще осъзнаем, още веднъж, че живот без независимост не коства нищо.
5 книги за свободата, които всеки би трябвало да прочете
Свобода или гибел!
Заветът на нашите предшественици, в най-голяма степен формирал българския народен блян, залегнал в ДНК-то на българската нация, на самосъзнанието ни на българи, думите, красили знамето на Първата българска легия, калпаците на легионерите, байраците на Априлското въстание. Девизът на освободителните битки в македонския край, който е на печатите, знамената на Вътрешна македонска революционна организация и в заглавията на вестниците, издавани от Пейо Яворов, отдадени на освобождението на Македония.
Днес обаче тези думи не са особени настоящи.
Днес повелята е друга, свободата е сведена до риск за личното и непознатото здраве.
Единствената ни полезност стана оцеляването, единственият глас е този на страха. Днес не е комфортно да се чества Априлското въстание. Не е прелестно да се напомнят национални идеали, в които над живота стоят други полезности.
Днес свободата е гибел.
И ние я принасяме в жертва, непринудено, унесени от неразбираемия боязън, че не можем сами да се спасим. Друг е спасителят, а той желае да му принесем в жертва своите права, своя интегритет, своята независимост. Но който не е научил уроците на историята, е наказан да я повтаря и повтаря.
Дано не пристигна ден, в който ще осъзнаем, още веднъж, че живот без независимост не коства нищо.
5 книги за свободата, които всеки би трябвало да прочете
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ