Великобритания след Тръс: невиждан политически хаос
Вчера към обяд се разчу, че авторитетният реакционер Греъм Брейди е посетил Лиз Тръс, с което напрежението в политически Лондон мигновено се повиши. Брейди заяви, че депутатите отдръпват доверието си от държавното управление. Същото се случи и през 2018 година, когато министър-председателката Тереза Мей бе принудена да се отдръпна. А напълно неотдавна и през лятото - с Борис Джонсън.
Твърди се, че английската министър-председателка сама е поискала срещата с Брейди - вероятно, с цел да го убеди да ѝ се даде още един късмет. Но това, което е било казано при закрити порти за настроенията в парламентарната група, очевидно е било толкоз пагубно, че Лиз Тръс по-късно разгласи оставка по лично предпочитание. " В тази обстановка съзнавам, че не мога да извърша мандата, за който бях определена ", съобщи тя.
Радикални хрумвания
След вътрешнопартийната предизборна акция през лятото Лиз Тръс излезе любимец на дясното крило на партията. Катастрофата обаче пристигна, когато тя приложи на дело радикалните пазарно-либерални хрумвания, които в действителност ѝ осигуриха премиерския пост. Министърът на финансите Куази Куартенг показа бюджет, който предвиждаше понижаване на налозите за най-богатите и по едно и също време с това увеличение на държавните разноски.
Лиз Тръс наричаше това проект за стопански напредък. Ефектът обаче беше различен – разклати се доверието на финансовите пазари към финансовата непоклатимост на Англия, паундът се срина, Английската централна банка бе принудена да избавя пенсионни фондове, а лихвите по ипотечните заеми скочиха. Международният отзив също беше пагубен. Дори президентът на Съединени американски щати Джо Байдън съобщи, че политиката на английската министър-председателка е " неверна ".
Лиз Тръс се опита да промени част от проектите си посредством най-разнообразни хватки. Тя уволни своя финансов министър - един от най-близките ѝ политически другари, който просто изпълняваше политическата ѝ воля. Заместникът му Джереми Хънт завъртя колелото обратно - данъчните облекчения бързо бяха оттеглени, а новите разноски – замразени. Но всичко това не оказа помощ.
Завръщане на Борис Джонсън?
До петък идната седмица консерваторите считат да изберат правоприемник на Лиз Тръс. Най-абсурдният слух е, че и Борис Джонсън се готви да се кандидатира. Поддръжниците му настояват, че Джонсън е човек, който умее да побеждава на избори и е задължен да изведе торите от сегашната обстановка. " Надявам се, че сте се насладили на почивката си, шефе. Време е да се върнете. Има няколко неща, които би трябвало да се свършат ", написа в Туитър Джеймс Дъдридж, някогашен парламентарен държавен секретар на Джонсън.
Бившият финансов министър Риши Сунак също е вероятен претендент, само че наподобява, че към него няма огромен консенсус. Пени Мордаунт, която сега е водач на консерваторите в Камарата на общините също се готви за поста, само че има малко управленчески опит. Настоящият финансов министър Джереми Хънт към този момент се отхвърли да кандидатства. Кой тъкмо ще се окаже същинският претендентът на торите - следва да се види. Все още не се обрисува подобен, който да сплоти враждуващите фракции в партията.
Време за нови избори?
Министър-председателката на Шотландия Никола Стърджън назова обстановката в Лондон " безбожна неразбория ". Според нея Лиз Тръс е единствено само признак на „ счупената политическа система “. Лидерът на опозицията Киър Стармър употребява още по-силни думи. Вече не ставало дума единствено за " сапунената опера на консерваторите ". Според него сходни опити не трябва повече да се позволяват, тъй като „ вредите за жителите под формата на растящи цени и лихви по заемите са изцяло действителни “. Стармър съобщи още: " Британската общност би трябвало да вземе решение в този момент, трябват ни предварителни избори. "
Консерваторите обаче се борят със зъби и нокти против възможен нов избор. И това е разбираемо - съгласно социологическите изследвания Лейбъристката партия изпреварва торите с близо 30 пункта.
Автор: Барбара Везел
Твърди се, че английската министър-председателка сама е поискала срещата с Брейди - вероятно, с цел да го убеди да ѝ се даде още един късмет. Но това, което е било казано при закрити порти за настроенията в парламентарната група, очевидно е било толкоз пагубно, че Лиз Тръс по-късно разгласи оставка по лично предпочитание. " В тази обстановка съзнавам, че не мога да извърша мандата, за който бях определена ", съобщи тя.
Радикални хрумвания
След вътрешнопартийната предизборна акция през лятото Лиз Тръс излезе любимец на дясното крило на партията. Катастрофата обаче пристигна, когато тя приложи на дело радикалните пазарно-либерални хрумвания, които в действителност ѝ осигуриха премиерския пост. Министърът на финансите Куази Куартенг показа бюджет, който предвиждаше понижаване на налозите за най-богатите и по едно и също време с това увеличение на държавните разноски.
Лиз Тръс наричаше това проект за стопански напредък. Ефектът обаче беше различен – разклати се доверието на финансовите пазари към финансовата непоклатимост на Англия, паундът се срина, Английската централна банка бе принудена да избавя пенсионни фондове, а лихвите по ипотечните заеми скочиха. Международният отзив също беше пагубен. Дори президентът на Съединени американски щати Джо Байдън съобщи, че политиката на английската министър-председателка е " неверна ".
Лиз Тръс се опита да промени част от проектите си посредством най-разнообразни хватки. Тя уволни своя финансов министър - един от най-близките ѝ политически другари, който просто изпълняваше политическата ѝ воля. Заместникът му Джереми Хънт завъртя колелото обратно - данъчните облекчения бързо бяха оттеглени, а новите разноски – замразени. Но всичко това не оказа помощ.
Завръщане на Борис Джонсън?
До петък идната седмица консерваторите считат да изберат правоприемник на Лиз Тръс. Най-абсурдният слух е, че и Борис Джонсън се готви да се кандидатира. Поддръжниците му настояват, че Джонсън е човек, който умее да побеждава на избори и е задължен да изведе торите от сегашната обстановка. " Надявам се, че сте се насладили на почивката си, шефе. Време е да се върнете. Има няколко неща, които би трябвало да се свършат ", написа в Туитър Джеймс Дъдридж, някогашен парламентарен държавен секретар на Джонсън.
Бившият финансов министър Риши Сунак също е вероятен претендент, само че наподобява, че към него няма огромен консенсус. Пени Мордаунт, която сега е водач на консерваторите в Камарата на общините също се готви за поста, само че има малко управленчески опит. Настоящият финансов министър Джереми Хънт към този момент се отхвърли да кандидатства. Кой тъкмо ще се окаже същинският претендентът на торите - следва да се види. Все още не се обрисува подобен, който да сплоти враждуващите фракции в партията.
Време за нови избори?
Министър-председателката на Шотландия Никола Стърджън назова обстановката в Лондон " безбожна неразбория ". Според нея Лиз Тръс е единствено само признак на „ счупената политическа система “. Лидерът на опозицията Киър Стармър употребява още по-силни думи. Вече не ставало дума единствено за " сапунената опера на консерваторите ". Според него сходни опити не трябва повече да се позволяват, тъй като „ вредите за жителите под формата на растящи цени и лихви по заемите са изцяло действителни “. Стармър съобщи още: " Британската общност би трябвало да вземе решение в този момент, трябват ни предварителни избори. "
Консерваторите обаче се борят със зъби и нокти против възможен нов избор. И това е разбираемо - съгласно социологическите изследвания Лейбъристката партия изпреварва торите с близо 30 пункта.
Автор: Барбара Везел
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ