Просвещението
Възможно ли е въздухът да бъде проводник на универсалното осведомително поле? В доста приказки героите благодарение на магическа пръчка освен побеждават врагове, само че и получават предмети непосредствено от въздуха. Материализиране на разнообразни предмети от нищото – кой от нас не е мечтал да има такава опция? Има доста доказателства, че някои хора могат да основават материални обекти „ от нищо “: от банкноти и храна до живи същества.
Християнските монаси неведнъж са доказвали, че могат да „ произведат “ храна от нищото. Така през 11 век игуменът на Киево-Печерската лавра постоянно попълвал контейнерите на манастира по този метод. Възможно е почитаният в Русия св. Сергий Радонежски и други съветски светци да са имали способността да се материализират. Свети Ангиоло Паоли, уважаван в Италия, също е лекувал монаси и бедните с материализирана храна. През 19 век създателят на общността „ Дъщерите на кръста “ Андре Фурне материализирал царевица за сестрите в най-трудните дни за общността.
В наши дни умеенето за материализация от въздухът
имал индиецът Сатя Сай Баба, който в наличието на доста хора материализирал пепел и сувенири от въздуха.
Но американецът Ури Гелър, макар че се допуска, че има дарбата да материализира дребни предмети, не може да управлява този развой. Предметите се материализират от нищото срещу неговата воля. Например, по време на изследване на неговите благоприятни условия, извършено в Станфордския университет, Гелър материализирал ръчен часовник от нищото.
Има доста очевидци на непредвиденото материализиране
на банкноти от разнообразни хора. Но те се пробват да не приказват обществено за това събитие.
Потокът на мирото, който се появява върху иконите на православните светци, също се отнася до материализацията (течност, сходна по химичен състав на зехтина). В Русия през последните дванадесет години са регистрирани към две хиляди случая на миротечение.
Но най-удивителните случаи включват материализацията на живи същества. Учените удостоверили, че това не е приказка или небивалица.
В продължение на доста години френската етнографка Александра Давид-Нийл усвоява мъдростта в тибетски манастир. Там тя усвоила техниката на материализация. Според нея, с цел да ѝ помогне да пътува през планините, тя материализирала млад мъж. Изследователят твърди, че е изпитала най-голяма компликация при дематериализирането (превръщането „ в нищо “) на своя помощник.
19 век е белязан от най-вече случаи на материализация.
Цялото общество било увлечено от спиритични сеанси. Пред въодушевена аудитория медиуми изваждили дребни предмети от нищото или създавали живи същества. Регистрирани са случаи, когато фантомът на умрял родственик на един от феновете се материализирал и сред тях се провел разговор.
Животът на фантома обаче бил нищожен – от една минута до няколко часа, след което „ съживените “ се разтворили във въздуха. Медиумите са били в положение да „ произведат живи елементи “ от човешкото тяло, които се държат много „ интелигентно “ и без значение. Например ръка може да се движи във въздуха и да се ръкува с същински човек.
Носителят на Нобелова премия по физика Уилям Крукс
прекарал дълго време в проучване на феномена на материализация на женско създание, което неведнъж е създавано от медиума Флорънс Кук. Резултатът от проучването било изказване за неограничените качества на индивида и голям брой фотоси на материализирано създание. В същото време въпросът, какви свойства на въздуха способстват за материализацията остава мистерия за човечеството.
Според учените преди 2 милиарда години в атмосферата на планетата е имало единствено 1% О2 и едвам през последните 400 милиона години съставът на атмосферата е придобил актуалния си състав. Несъмнено равнището на О2 в атмосферата се е трансформирало в определящ фактор в биологичната еволюция на планетата.
Кислородът е електростанция за доставяне на живите организми с силата,
от която се нуждаят. Поради редкия състав на атмосферата, Земята може да се смята за неповторима планета във Вселената. А за това, че на Земята съществува протеиново-нуклеиновокиселинен живот, би трябвало да благодарим на съвпадението на няколко удобни астрономически фактора: непрекъснатата бляскавост на Слънцето (нивото остава непроменено в продължение на 4,5 милиарда години); забележителна маса на Земята, което ѝ разрешава да поддържа много плътна атмосфера към себе си; и голямото количество вода на планетата.
„ Късметът “ на Земята се потвърждава от обстоятелството, че в случай че дистанцията от Земята до Слънцето е 1% повече или 5% по-малко. Тогава животът на планетата би бил неосъществим и щеше или да е доста горещо (като на планетата Венера) или доста студено (като на Марс). Трябва да се означи и изненадващо хармоничният състав на въздуха, който е примес от газове: азот – 75,5%, О2 – 23,15%, аргон – 1,292%, въглероден диоксид – 0,046%, а останалите са неон, метан, хелий, криптон, водород, ксенон.
Според немския мъдрец Фридрих Ницше въздухът е „ най-висшата и най-фината материя “. Човешката независимост е изтъкана от нищото. Следователно признакът на въздуха е на първо място знак на свободата. Това е независимост, за която няма загради, тъй като въздухът не може да бъде стеснен, не може да бъде уловен и завършен. Това е знак освен на физическа, само че и на духовна независимост, независимост на мисълта. Следователно съществуването на въздушни знаци на всяка повърхнина приказва за лекост на мислене, независимост и непредсказуемост.
В продължение на доста епохи хората са вярвали, че небето е обиталището на боговете.
Когато човечеството изобрети летящите машини, всички се надяваха дълго чаканата среща с божествата да се състои, но…
Астронавтите разказали, че им се е наложило да следят доста странни и необикновени феномени по време на полета – толкоз непредвидени, че някои даже имали психологични разстройства след полета.
Например, космонавти, които са работили дълго време на галактическата станция “Мир ”, споделили, че постоянно в сънищата си се трансформират в други същества, придвижват се в космоса в други действителности, посещават непознати планети и също влизат в контакт с избран повсеместен разсъдък. Освен това имало случаи, когато на кораби били следени фантоми на хора на Земята или близки, които от дълго време са умряли.
Няколко екипажа на галактическата станция съобщили за това, само че никой не желал информацията да стане необятно разгласена.
Малко хора знаят, че доста водачи са осведомени с феномена на „ гигантската ръка “
– по време на дълги полети водачът има възприятието, че невидима ръка държи кормилото. Според проучване на американски учени 15% от водачите са изпитали феномена „ гигантска ръка “. Възможно е това да е повода за самолетни произшествия.
Призраци от предишното постоянно се появяват измежду живите. Така два призрака постоянно се появяват на военно летище в Шотландия. Единият е водач на биплан, умрял през 1913 година, а вторият е пълководец на ескадрила, умрял при самолетна злополука през 1942 година Призракът на аероплан Spitfire, летял по време на Втората международна война, постоянно се появява над една от британските военновъздушни бази. Пред очите на наблюдаващите самолетът минава ниско над летището и даже се чува звукът на мотора му.
Експертите по аномални феномени считат, че самолетите падат в пространствено-времеви кратери. Именно с това може да се изясни тяхната непредвидена поява и незабавно пренасяне на големи дистанции.
Ето един относително свеж случай.
През 2002 година дребен аероплан от доста остарял модел Radford-Rose кацнал на летище Бака Ратън (САЩ). Начело на борда била доста остаряла жена, която се наричала Бюла Хендерсън. Тогава тя споделила, че е на 20 години и е направила подготвителен полет през 1923 година По време на полета самолетът попада в линия мъгла, тя губи ориентировка и взема решение да приземи самолета на първото попаднало летище. Жената била прегледана от група психолози и открили, че тя не знае нито едно от събитията, случили се след 1923 година
Това е единствено дребна част от изненадите, които пространството и времето
сервират на човечеството. Виденията във въздуха, материализацията са единствено част от едно неделимо цяло – осведомителното поле на Вселената. И въздухът най-вероятно служи като проводник на универсалното осведомително поле.
Едно удостоверение за това са практиките на тибетските учители. Учениците в манастира доста рядко виждат своите наставници, съзерцателни отшелници. Продължителността на междучасията зависи от степента на триумф на учениците или техните духовни потребности.
Въпреки това има доказателства, че най-напредналите възпитаници към момента могат да поддържат връзка със своите учители, които са надалеч от тях, употребявайки способи на телепатия. Тибетците считат телепатията за просвета и я учат по същия метод, както другите научни дисциплини.
Тибетските мистици са в положение да четат мислите на други хора от разстояние,
тъй че учителят постоянно знае по кое време възпитаник се обръща към тях за съвет. Учениците също споделят телепатично между тях. Придобиването на такива умения лишава години.
Това са единствено част от удивителните свойства на въздуха. Ако въздухът ненадейно изчезне на Земята, всички живи същества са обречени на мигновена гибел, тъй че смисъла на въздуха е мъчно да се надценява. Но би трябвало да признаем, че не всички секрети на въздуха са ни налични. Решаването на шарадите на природата е доста забавен развой. И ще се радваме на нови познания и открития в познаването на такава на пръв взор универсална среда като въздуха.
