Foreign Policy: Какво стои зад руските искания
Вашингтон. В планове на оферти, предадени на Съединените щати и оповестени онлайн в края на предходната година, Кремъл изиска редица гаранции за сигурност от Европа и НАТО: да няма по-нататъшно разширение на Алианса на изток и да не се разполагат войски или оръжия в страните, които се причислиха към блока след 1997 година. Руските претенции включват също взаимни ограничавания за разполагане на ракети с дребен и междинен обхват, както и по-широк продан на информация за военни учения, написа американското списание Foreign Policy
На пръв взор тук няма доста ново. Русия от дълго време е раздразнена от все по-задълбочените връзки на Украйна със Запада и разширението на НАТО в Източна Европа, която Москва е привикнала да преглежда като своя сфера на въздействие. Това, което се промени, е възприятието за необходимост в Кремъл и стъпките, които Москва е подготвена да предприеме, за удовлетвори настояванията си. Така че въпросът е за какво в този момент?
Експертите показват, че композиция от фактори, някои от които не престават от десетилетия, карат Кремъл да предприеме по-решителни дейности с вярата да облекчи опасенията за салдото на силите в Европа и възходящото съдействие на Украйна със западните страни.
„ Мислете, че тази рецесия е обвързвана с Украйна и европейската сигурност и тези неща се припокриват по доста способи “, споделя Олга Оликер, програмен шеф за Европа и Централна Азия на Международната спешна група.
„ Пет талази “ на разширението на НАТО
Дългите корени на актуалната рецесия водят до разпадането на Съветския съюз, когато няколко страни от някогашния Източен блок се причислиха към НАТО. В тирада в края на декември съветският президент Владимир Путин упрекна Запада във подправени обещания да не се уголемява на изток. „ Е, и какво? Измамени сме. Просто изневериха безочливо. Пет талази на разширение на НАТО. Ние не заплашваме никого - те пристигнаха при нас “, сподели Путин на годишната конференция в края на годината.
Всъщност към момента има развълнуван спор сред историци и висши чиновници, участващи в договарянията по отношение на обещанията на НАТО в края на Студената война. Официални гаранции обаче не бяха дадени в писмен тип и през десетилетията след разпадането на Съветския съюз повече от дузина страни от някогашния Източен блок се причислиха към алианса и доста от тях към момента се опасяват от дългата сянка на Москва. Според Оликер Русия по това време към момента не се е била възстановила от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и не е могла да повлияе на хода на събитията, а Западът е възприемал бездействието й като единодушие.
Промени в Украйна
През 2008 година на срещата на върха на НАТО в румънската столица Букурещ бяха дадени обещания за приемане на Украйна и Грузия в блока в бъдеще. Въпреки че това към момента е далечна вероятност и за двете страни, тя въпреки всичко провокира дълбока угриженост в съветското държавно управление. „ Те в действителност виждат това като опасност за сигурността си “, сподели Оликер. — Имат потребност от дисциплиниран буфер. “
Страховете на Русия от надеждността на Украйна като щит се ускориха през 2014 година, когато национално въстание смъкна проруския президент и докара на власт няколко поредни държавни управления, настроени към промени. Тогава Русия анексира Крим и нахлу в Източна Украйна, вкарвайки страната в продължаваща война. С идването на власт през 2019 година на политическия дилетант Владимир Зеленски, който даде обещание на гласоподавателите да уреди спора с Русия, в Кремъл се появиха очаквания, че той ще направи отстъпки, които ще подкопаят суверенитета на Украйна. Но макар първичните опити за обновяване на мирните договаряния, отношението на президента Зеленски към Русия се втвърди и Украйна задълбочи военното съдействие с членовете на НАТО Съединени американски щати, Англия и Турция.
„ Путин вижда украинската траектория и схваща, че обстановката не е в негова изгода “, сподели Андреа Кендъл-Тейлър, шеф на трансатлантическата стратегия в Центъра за нова американска сигурност. „ Ако заключението е, че Русия би трябвало да се намеси, с цел да възвърне въздействието си, тогава Кремъл е по-добре да работи в този момент, преди опциите на Украйна да бъдат укрепени.
Докато украинската войска претърпя поредност от огромни промени от 2014 година, същото важи и за съветските военни. Съсредоточавайки войски и техника наоколо до границите на Украйна напролет и есента на предходната година, Москва има всички шансове да стартира офанзива при започване на тази - в края на краищата на съветските танкове ще бъде по-лесно да се движат през замръзналата земя.
Прагматикът Байдън
И най-после, има и интернационално измерение. „ Мисля, че това е композиция от съветски качества и желанието да отстояват своето, което се появи в Кремъл през последните няколко години, съчетано със стандарта, че Съединени американски щати и Западът са в рецесия и са заети със личните си проблеми “, сподели Кендъл-Тейлър.
През по-голямата част от първата година на Джо Байдън като президент, висши американски чиновници се стремяха да изградят " постоянни и предсказуеми " връзки с Москва, до момента в който страната усилва силата си, с цел да се изправи против Китай. Байдън не споделя явната благосклонност на своя предходник към Путин, само че е почитан в Москва поради външнополитическия си опит. „ Изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан се преглежда от Москва като образец за това по какъв начин Байдън би могъл да наруши консенсуса на политическия истаблишмент, че е прагматик и съществено ще обмисли компромис “, сподели Майкъл Кофман, специалист по съветската войска от Центъра за военноморски разбори..
Докато Съединените щати изпратиха милиарди долари военна помощ на Украйна и не престават да дават обещание непоколебима поддръжка за нейния суверенитет, ориста на страната в последна сметка е по-важна за Москва, в сравнение с за Вашингтон.
„ Руското управление може да заключи, че заложените на карта ползи на Съединени американски щати в действителност са дребни и че Вашингтон ще постави всички старания да ограничи всяка евентуална ескалация. И че в случай че се случи най-лошото, Съединени американски щати ще се опитат да санкционират Русия стопански, само че Русия е постоянна и ловко се приспособява, тъй като съумя да устои на всички предходни наказания “, сподели Кофман.
Път към разведряване
Висшите представители на Съединени американски щати и Европа считат, че Русия към момента не е решила по-нататъшния си курс. Поредица от срещи на високо ниво идната седмица ще подсказват дали е допустимо дипломатическо решение по принцип. На 10 януари американски и съветски представители ще се срещнат в Женева, с цел да обсъдят настояванията на Москва за гаранции за сигурност. Това ще бъде последвано от срещи на Съвета Русия-НАТО и Организацията за сигурност и съдействие в Европа.
Поне някои от гаранциите за сигурност, които Москва търси - по-специално НАТО да спре всякакво разширение на изток - евентуално е мъртъв въпрос, защото генералният секретар Йенс Столтенберг и редица членове на Aлианса към този момент потвърдиха правото на Украйна да дефинира личната си политика за сигурност.
По отношение на ограниченията за сигурност в Европа като цяло, въпроси като надзор на въоръженията, смяна в подреждането на силите и ограничавания на военните учения от двете страни могат да предложат известна опция за понижаване на напрежението. „ Ясен знак за това дали вървим към спор или не и дали дипломацията работи, е до каква степен те напредват по въпросите, свързани с НАТО, по отношение на европейската сигурност и надзор на въоръженията “, заключи Кендъл-Тейлър. „ И в случай че всичко обвързвано единствено с (разширяването на) НАТО, тогава считам, че сме в задънена улица и въобще не съм сигурен, че дипломатическото решение по принцип е допустимо “.
Превод и редакция: Юлиян Марков
На пръв взор тук няма доста ново. Русия от дълго време е раздразнена от все по-задълбочените връзки на Украйна със Запада и разширението на НАТО в Източна Европа, която Москва е привикнала да преглежда като своя сфера на въздействие. Това, което се промени, е възприятието за необходимост в Кремъл и стъпките, които Москва е подготвена да предприеме, за удовлетвори настояванията си. Така че въпросът е за какво в този момент?
Експертите показват, че композиция от фактори, някои от които не престават от десетилетия, карат Кремъл да предприеме по-решителни дейности с вярата да облекчи опасенията за салдото на силите в Европа и възходящото съдействие на Украйна със западните страни.
„ Мислете, че тази рецесия е обвързвана с Украйна и европейската сигурност и тези неща се припокриват по доста способи “, споделя Олга Оликер, програмен шеф за Европа и Централна Азия на Международната спешна група.
„ Пет талази “ на разширението на НАТО
Дългите корени на актуалната рецесия водят до разпадането на Съветския съюз, когато няколко страни от някогашния Източен блок се причислиха към НАТО. В тирада в края на декември съветският президент Владимир Путин упрекна Запада във подправени обещания да не се уголемява на изток. „ Е, и какво? Измамени сме. Просто изневериха безочливо. Пет талази на разширение на НАТО. Ние не заплашваме никого - те пристигнаха при нас “, сподели Путин на годишната конференция в края на годината.
Всъщност към момента има развълнуван спор сред историци и висши чиновници, участващи в договарянията по отношение на обещанията на НАТО в края на Студената война. Официални гаранции обаче не бяха дадени в писмен тип и през десетилетията след разпадането на Съветския съюз повече от дузина страни от някогашния Източен блок се причислиха към алианса и доста от тях към момента се опасяват от дългата сянка на Москва. Според Оликер Русия по това време към момента не се е била възстановила от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и не е могла да повлияе на хода на събитията, а Западът е възприемал бездействието й като единодушие.
Промени в Украйна
През 2008 година на срещата на върха на НАТО в румънската столица Букурещ бяха дадени обещания за приемане на Украйна и Грузия в блока в бъдеще. Въпреки че това към момента е далечна вероятност и за двете страни, тя въпреки всичко провокира дълбока угриженост в съветското държавно управление. „ Те в действителност виждат това като опасност за сигурността си “, сподели Оликер. — Имат потребност от дисциплиниран буфер. “
Страховете на Русия от надеждността на Украйна като щит се ускориха през 2014 година, когато национално въстание смъкна проруския президент и докара на власт няколко поредни държавни управления, настроени към промени. Тогава Русия анексира Крим и нахлу в Източна Украйна, вкарвайки страната в продължаваща война. С идването на власт през 2019 година на политическия дилетант Владимир Зеленски, който даде обещание на гласоподавателите да уреди спора с Русия, в Кремъл се появиха очаквания, че той ще направи отстъпки, които ще подкопаят суверенитета на Украйна. Но макар първичните опити за обновяване на мирните договаряния, отношението на президента Зеленски към Русия се втвърди и Украйна задълбочи военното съдействие с членовете на НАТО Съединени американски щати, Англия и Турция.
„ Путин вижда украинската траектория и схваща, че обстановката не е в негова изгода “, сподели Андреа Кендъл-Тейлър, шеф на трансатлантическата стратегия в Центъра за нова американска сигурност. „ Ако заключението е, че Русия би трябвало да се намеси, с цел да възвърне въздействието си, тогава Кремъл е по-добре да работи в този момент, преди опциите на Украйна да бъдат укрепени.
Докато украинската войска претърпя поредност от огромни промени от 2014 година, същото важи и за съветските военни. Съсредоточавайки войски и техника наоколо до границите на Украйна напролет и есента на предходната година, Москва има всички шансове да стартира офанзива при започване на тази - в края на краищата на съветските танкове ще бъде по-лесно да се движат през замръзналата земя.
Прагматикът Байдън
И най-после, има и интернационално измерение. „ Мисля, че това е композиция от съветски качества и желанието да отстояват своето, което се появи в Кремъл през последните няколко години, съчетано със стандарта, че Съединени американски щати и Западът са в рецесия и са заети със личните си проблеми “, сподели Кендъл-Тейлър.
През по-голямата част от първата година на Джо Байдън като президент, висши американски чиновници се стремяха да изградят " постоянни и предсказуеми " връзки с Москва, до момента в който страната усилва силата си, с цел да се изправи против Китай. Байдън не споделя явната благосклонност на своя предходник към Путин, само че е почитан в Москва поради външнополитическия си опит. „ Изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан се преглежда от Москва като образец за това по какъв начин Байдън би могъл да наруши консенсуса на политическия истаблишмент, че е прагматик и съществено ще обмисли компромис “, сподели Майкъл Кофман, специалист по съветската войска от Центъра за военноморски разбори..
Докато Съединените щати изпратиха милиарди долари военна помощ на Украйна и не престават да дават обещание непоколебима поддръжка за нейния суверенитет, ориста на страната в последна сметка е по-важна за Москва, в сравнение с за Вашингтон.
„ Руското управление може да заключи, че заложените на карта ползи на Съединени американски щати в действителност са дребни и че Вашингтон ще постави всички старания да ограничи всяка евентуална ескалация. И че в случай че се случи най-лошото, Съединени американски щати ще се опитат да санкционират Русия стопански, само че Русия е постоянна и ловко се приспособява, тъй като съумя да устои на всички предходни наказания “, сподели Кофман.
Път към разведряване
Висшите представители на Съединени американски щати и Европа считат, че Русия към момента не е решила по-нататъшния си курс. Поредица от срещи на високо ниво идната седмица ще подсказват дали е допустимо дипломатическо решение по принцип. На 10 януари американски и съветски представители ще се срещнат в Женева, с цел да обсъдят настояванията на Москва за гаранции за сигурност. Това ще бъде последвано от срещи на Съвета Русия-НАТО и Организацията за сигурност и съдействие в Европа.
Поне някои от гаранциите за сигурност, които Москва търси - по-специално НАТО да спре всякакво разширение на изток - евентуално е мъртъв въпрос, защото генералният секретар Йенс Столтенберг и редица членове на Aлианса към този момент потвърдиха правото на Украйна да дефинира личната си политика за сигурност.
По отношение на ограниченията за сигурност в Европа като цяло, въпроси като надзор на въоръженията, смяна в подреждането на силите и ограничавания на военните учения от двете страни могат да предложат известна опция за понижаване на напрежението. „ Ясен знак за това дали вървим към спор или не и дали дипломацията работи, е до каква степен те напредват по въпросите, свързани с НАТО, по отношение на европейската сигурност и надзор на въоръженията “, заключи Кендъл-Тейлър. „ И в случай че всичко обвързвано единствено с (разширяването на) НАТО, тогава считам, че сме в задънена улица и въобще не съм сигурен, че дипломатическото решение по принцип е допустимо “.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ