Кой изобретява текилата и защо в нея се слага червейче
Въпреки че текилата датира единствено от няколкостотин години, хората доста по-отдавна употребяват сърцевината на растението агаве, с цел да вършат вкусни, алкохолни питиета. То се култивира най-малко от 200 година след н. е. от запотеките на долината Оаксака в Южно Мексико и е от значително значение за живота им от над хиляда години, осигурявайки суровината за създаване на домове, облекла и въжета. Многобройните типове на растението са скъп източник на фибри за живеещите в сухите, скалисти планини.
Агаве
Освен това, защото агаве има сок в сърцевината си, към този момент над хиляда години хората го употребяват и като източник на храна и течност, както и го трансформират в алкохолна напитка (коренните поданици на Америка са пили доста алкохолни питиета още преди идването на европейците). Конкретно по времето на ацтеките (XIV-XVI век) се открива, че растението може да бъде дейно лекарство както за гонорея и сифилис, по този начин и за други инфекции.
От антични времена тази течност, от време на време наричана агуамиел (медена вода), обичайно се събира и остава да ферментира без нагряване, а просто посредством въвеждане на естествени дрожди. Този развой води до напитка със наличие на алкохол сред 4-8%. Приготвена и през днешния ден, според от смесването й, тя може да бъде сладка и плодова или малко кисела. Мнозина считат, че тя е богат и прелестен източник на тиамин, рибофлавин, ниацин, и пантотенова киселина (или с други думи казано: витамин B1, B2, B3 и B5).
Защитена заради присъединяване на Мексико в Световната комерсиална организация, Парижката спогодба за протекция на индустриалната благосъстоятелност, Северноамериканското съглашение за свободна търговия и други интернационалните контракти, думата „ текила “ може да се ползва единствено за избран вид мескали, направени на съответно място.
Произходът на думата се губи във времето, само че мнозина считат, че тя идва от термин или фраза, която значи „ мястото, където режат “, „ мястото на работа “, „ мястото на дивите билки “ или „ място на номерата ”. Текила е също и име на град в щата Джалиско, който е публично основан през 1666 година.
Въпреки че има прочут спор, множеството източници сочат дон Педро Санчес де Тагле, маркизът на Алтамира, като първият човек, който създава всеобщо текила като производството му стартира към 1600 година Въпреки това едвам през 1795 година дон Хосе Мария Гуадалупе де Куерво става първият, който получава лиценз за изработката на напитката от крал Фердинанд IV.
Дон Сенобио Сауза пък е първият, който изнася текила през 1873 година, когато транспортира 3 барела от нея до Ел Пасо, Тексас. Неговият образец скоро е последван и от Дон Куерво. Текилата става доста по-популярна в Съединени американски щати по време на Втората международна война, когато вносът на уиски от Европа става доста сложен. По това време от 22 000 литра текила, импортирани през 1940 година, вносът нараства до 45 милиона литра до 1945 година
Днес мнозина настояват, че Джими Бъфет и песента му „ Margaritaville “ подсигурява мястото на текила в пантеона на най-обичаните алкохолни питиета в света.
Официално се допуска, че червейче има единствено в мескал. Известно като gusanito и gusano de maguey, то се храни с многото разновидности на растението агаве.
Как тъкмо попада в мескала не е ясно, само че някои споделят, че традицията датира от ацтекски времена, когато свещениците прибавят червея към партидите пулк – млекообразна вискозна течност с пяна, която също се прави от агаве. Други считат, че практиката е почнала по-късно, просто като средство за тестване на силата на дестилирания мескал. Феновете на мескала, които я харесват с червей, считат, че в действителност цветът му демонстрира какво е нейното качество. Червеният червей, който живее в сърцевината и корените на растението агаве, се споделя, че отбелязва по-висококачествен мескал, до момента в който белият или златен червей, който живее в листата, сочат по-нисък клас напитка.
Въпреки че мексиканците нормално не пият мескал с червей в него, съгласно известните ни сведения, някои ядат червеите, откакто са били дезинфекцирани и престоели в алкохолния разтвор. И най-после, някои почитатели предлагат да се наслаждавате на мескал със sal de gusano – примес от печен и надробен червей, сол и черен пипер.
